Защита на строителните конструкции от корозия

ЗАЩИТА НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ОТ КОРОЗИЯ, НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ (изтегли в електронен вариант)

(Утвърдени със заповед № 1940 от 27.VI.1980 г. на МССМ и № 335 от 24.VI.1980 г. на КАБ)

 

1. ОБЩА ЧАСТ

1.1. Настоящите норми и правила трябва да се спазват при проектирането на антикорозионната защита на строителните конструкции на сгради и съоръжения от обикновен бетон, леки бетони с леки добавъчни материали, клетъчни бетони, стоманобетон, азбестоцимент, стомана и алуминий, дървени и зидани конструкции.

Нормите и правилата се прилагат заедно с БДС 9075 “Антикорозионна защита на строителни конструкции и съоръжения, изложени на действието на агресивни среди. Класификация на агресивните среди”.

1.2. Нормите и правилата не се отнасят за проектирането на защитата на строителни конструкции от корозия, предизвикана от блуждаещи токове и на антикорозионната защита на резервоари за агресивни течности, стоманени силози, стоманени тръбопроводи, електролизни вани, съдове за киселини и основи, конструкции на съоръжения, подложени на интензивно топлинно въздействие или на въздействието на агресивни среди, некласифицирани в БДС 9075, която трябва да се проектира съгласно други специализирани нормативни документи.

1.3. Нормите и правилата заменят “Указания за антикорозионна защита на строителните конструкции на промишлени сгради, изложени на действието на агресивни среди. Основни положения при проектирането”. (Бюлетин за строителство и архитектура, кн. 12, 1973 г.)

2. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И МАТЕРИАЛИ

2.1. Общи изисквания

2.1.1. При проектирането на антикорозионната защита на строителните конструкции на сградите и съоръженията трябва да се вземат предвид климатичните, хидрогеоложките и инженерно-геоложките условия на строителната площадка, условията на експлоатация на конструкциите, свойствата на материалите и типа на конструкциите, свойствата на материалите за защитни покрития и тяхната устойчивост и дълготрайност при експлоатационните условия.

2.1.2. Заданието за проектиране на антикорозионна защита задължително трябва да съдържа следните данни:

Климатични условия на строителната площадка;

Хидрогеоложки условия на строителната площадка:

- ниво и химичен състав на почвените води;

- състав на почвата;

- коефициент на филтрация на почвата;

Експлоатационни условия:

- химичен състав, концентрация и температура на технологичните течности;

- вид на прахообразните материали;

- относителна влажност и температура на въздуха;

- съдържание на газове и прахообразни материали във въздуха;

- характер на въздействието на технологичните течности и на прахообразните материали върху конструкциите (случайно, периодично или постоянно);

- механични въздействия върху подовете (статично или динамично натоварване, триене, удари);

- топлинни въздействия върху подовете.

2.1.3. Въз основа на данните от технологичния проект, данните от инженерно-геоложките изследвания и данните за климатичните условия на строителната площадка, указани в т. 2.1.2., по БДС 9075 се установява степента на агресивното въздействие на експлоатационната среда върху материалите на строителните конструкции.

2.1.4. При проектирането на сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в агресивни среди, изборът на конструктивните решения и защитните мероприятия трябва да бъде обоснован с техникоикономическа сметка, в която да се отчитат осигуряването на проектната трайност на сградите и съоръженията и разходите за ремонт и поддържане на антикорозионната защита.

2.1.5. С цел да се намали въздействието на агресивните среди върху строителните конструкции при проектирането им е необходимо да се предвидят следните мероприятия:

- решение на генералния план, обемно-планировъчни и конструктивни решения в зависимост от вида на агресивните въздействия;

- снижаване на нивото на почвените води чрез дрениране;

- избиране на технологични съоръжения с възможната максимална херметизация;

- уплътняване на съединенията между технологичните съоръжения и тръбопроводите и съединенията на канализационната мрежа;

- поставяне на вентилационни инсталации и местни смукателни устройства за отстраняване на агресивните газове или за намаляване на концентрацията им и за поддържане на нормален температурно-влажностен режим в помещенията;

- събиране и отвеждане на отпадъчните течности с помощта на системи от резервоари, улеи, канали, събирателни шахти, преливни тръби, тротоари и др. п., които са защитени с антикорозионни изолации.

2.1.6. При проектирането на сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в агресивни среди, трябва да се прилагат конструкции от материали, които са устойчиви в съответните експлоатационни среди.

В случаите на принудително прилагане на строителни конструкции от материали, които не са устойчиви в експлоатационната среда, трябва да се предвидят мероприятия за осигуряване на необходимата устойчивост – подобряване на структурата на материалите, допълнително обработване на повърхността на конструкциите, нанасяне на защитни покрития.

2.1.7. При проектирането на сградите трябва да се избират строителни конструкции с най-проста форма, сечение и повърхност на елементите, които не допускат натрупване и застояване на агресивни вещества върху тях и не затрудняват нанасянето на защитни покрития.

2.1.8. Елементите на строителните конструкции, които са подложени на въздействието на агресивни среди, включително незабетонираните стоманени връзки на сглобяемите конструкции, трябва да бъдат достъпни за системен оглед и периодично възстановяване на антикорозионната защита.

В случаите, когато не е възможно да се изпълни това изискване, трябва да се прилага бетон с повишена плътност (в съответствие с БДС 9075) и антикорозионна защита, осигуряващи проектния експлоатационен срок на всички видове конструкции.

2.1.9. При въздействие на течни агресивни среди върху подземните комуникации (тръбопроводи и кабели) те трябва да бъдат поставени в канали, снабдени с ревизионни шахти, достъпни за периодичен оглед и ремонт.

Не се допуска полагане на подземни закрити комуникации под сгради и съоръжения със силноагресивни течни среди и на разстояние 10 m от тях.

2.1.10. В случаите, когато в процеса на експлоатацията на сградите и съоръженията е възможно повишаване на степента на агресивното въздействие на средата върху конструкциите (поради попадане на агресивни вещества в почвата, повишаване на нивото на почвените води, остаряване на технологичните съоръжения и др. п.), антикорозионната защита трябва да се проектира съобразно с бъдещата повишена агресивност на експлоатационната среда, независимо от условията в периода на строителството.

2.1.11. В помещения, в които въздухът съдържа агресивни газове и относителна влажност по-голяма от 75%, не се допуска поставяне на горно осветление и вентилационни отвори, без да се вземат специални мерки против образуване на кондензат.

2.1.12. За антикорозионната защита на строителните конструкции на животновъдни и птицевъдни сгради, сгради в които се произвеждат и преработват хранителни продукти и складове и съоръжения, предназначени за съхранение на хранителни продукти, трябва да се прилагат неотровни и безвредни за хранителните продукти и за животните изолационни материали, разрешени от ХЕИ.

2.1.13. При проектирането на строителните конструкции на сгради и съоръжения, в които през време на експлоатацията ще се отделят радиоактивни вещества или живачни пари, трябва да се предвидят изолации и мероприятия по охрана на труда съобразно със специфичните експлоатационни условия.

2.2. Строителни конструкции от бетон и стоманобетон

2.2.1. За приготвяне на обикновен бетон, предназначен за експлоатация в агресивни среди, трябва да се използуват:

- среден пясък с модул на едрина 2,9-2,3 и едър с модул на едрина 3,5-2,9, съдържащ отмиваеми глинести и праховидни частици не повече от 1% по маса;

- промит и фракциониран едър добавъчен материал от магматични неизветрели скали, съдържащ отмиваеми глинести и праховидни частички не повече от 0,5% по маса.

В случаите, когато конструкциите са предназначени за експлоатация в слабоагресивни среди, допуска се да се използува едър добавъчен материал от плътни и здрави седиментни скали, еднородни и несъдържащи слаби прослойки, с водопоглъщане не по-голямо от 1% и якост на натиск не по-малка от 60 МРа.

За приготвяне на бетони с порести добавъчни материали трябва да се използуват естествени порести добавъчни материали с водопоглъщане не по-голямо от 12% и изкуствени порести добавъчни материали с водопоглъщане не по-голямо от 25%.

Добавъчните материали за бетона трябва да бъдат устойчиви в дадената агресивна среда, да не оказват вредно въздействие на армировката и втвърдения цимент и да отговарят на изискванията на БДС 169, БДС 170, БДС 171 за бетони група IV и БДС 14273.

2.2.2. При избиране на цимент за бетон, който ще бъде подложен на въздействието на агресивна среда, трябва да се вземе предвид състава и степента на агресивното въздействие на средата върху бетона и вида на корозията, която тя причинява, съгласно класификацията, дадена в БДС 9075.

При корозия от първи вид, когато специални изисквания за мразоустойчивост ще се предявяват, трябва да се предвижда пуцоланов портландцимент (БДС 27); при корозия от втори вид да се предвижда портландцимент без добавка ПЦ (БДС 27), а при корозия от трети вид, която се причинява от сулфатни съединения – сулфатоустойчив портландцимент (БДС 7267).

2.2.3. За производство на стоманобетонни конструкции и за замонолитване на стоманените връзки на конструкции, предназначени за експлоатация в агресивна газова и твърда среда, не се допуска приложение на алуминатен портландцимент, сулфатизиран разширяващ се и бързо втвърдяващ портландцимент.

2.2.4. При проектирането на една стоманобетонна конструкция не трябва да се допуска прилагането на цименти от различен вид.

2.2.5. Водата за направа на бетонната смес трябва да отговаря на изискванията на БДС 636 за I група, а водата за поливане на бетона – на т. 2.3. от същия стандарт.

2.2.6. Плътността на бетона на строителните конструкции, подложени на действието на агресивни води, трябва да съответствува на показателите, установени в БДС 9075.

2.2.7. Бетонните и стоманобетонни фундаменти и избени стени на сгради и съоръжения, положени в засолени почви (БДС 767), трябва да се проектират от обикновен бетон, съставен от портландцимент без добавка ПЦ (БДС 27) или сулфатоустойчив портландцимент (БДС 7267) и добавъчни материали от плътни скали и в зависимост от коефициента на филтрация и съдържанието на соли в почвата с повишена плътност съгласно БДС 9075.

2.2.8 Инжектирането на каналите и покриването на напрегнатата армировка трябва да се предвижда с разтвор от портландцимент, който не съдържа добавки, оказващи корозионно въздействие на армировката.

2.2.9. При проектирането на предварително напрегнати конструкции трябва да се прилагат конструкции с напрягане на армировката на опори. Прилагането на сглобяеми предварително напрегнати конструкции, армирани със снопове от високоякостни телове и въжета, поставени в инжектируеми канали или жлебове, се допуска само ако се осигури защита на армировката.

2.2.10. Армировката на стоманобетонните конструкции трябва да се проектира от стомана с максимална устойчивост в дадената агресивна среда.

2.2.11. Стоманобетонните конструкции, предназначени за експлоатация в агресивни среди, трябва да се проектират със защитен бетонен пласт до носещата армировка с увеличена дебелина и с нормирана плътност.

Дебелината на защитния бетонен пласт от повърхността на бетона до повърхността на която и да е армировка, плътността на бетона, категорията на пукнатино-устойчивост и допустимата широчина на отваряне на пукнатини в конструкциите, предназначени за експлоатация в агресивни газови среди, се приемат по таблица 1, а в конструкции, предназначени за експлоатация в течни агресивни среди по табл. 2.

За монолитни конструкции от обикновен бетон, предназначени за експлоатация в газова агресивна среда, дебелината на защитния бетонен пласт до армировката трябва да се увеличава с 5 mm в сравнение със стойностите, дадени в таблица 1.

Таблица 1

Изисквания към стоманобетонни конструкции, предназначени за експлоатация в газова агресивна среда

1) В знаменателя е дадена допустимата широчина на пукнатини от продължително действие на постоянен и продължителен товар, в скобите – допустимата широчина на отваряне на пукнатини от действието на кратковременен товар.

2) При използване на поцинкована армировка категорията на пукнатиноустойчивост и допустимата широчина на отваряне на пукнатини се приема по графа 4.

3) Допуска се  намаляване на дебелина на защитни пласт до 20 mm при повишаване плътността на бетона с една степен в сравнение с плътността, указана в графа 10.

4) При използване на поцинкована армировка се допуска бетон с нормална плътност.

Освен указаните видове стомана допуска се напрягаща армировка да се прилагат и други видове армировъчни стомани, които са устойчиви на корозионно напукване

Таблица 2

Изисквания към стоманобетонни конструкции 1), предназначени за експлоатация в течна агресивна среда

1) Конструкция от обикновен бетон и бетон с порести добавъчни материали, съответстващ по плътност на обикновения бетон.

2) В знаменателя е дадена допустимата широчина на отваряне на пукнатини от продължително действие на постоянен и продължителен товар, в скобите – допустимата широчина  на отваряне на пукнатини от действието на кратковременен товар.

3) Дебелината на защитния пласт от бетон е дадена за конструкции, на които през време на експлоатацията е възможно възстановяване  на защитните покрития (фундаменти, пилоти и др.) дебелината на защитния пласт от бетон се увеличава с 5 mm в сравнение със стойностите, дадени в таблицата.

Дебелината на защитния бетонен пласт на долната армировка на монолитни фундаменти, изпълнени без подложен бетон, трябва да бъде не по-малка от 80 mm. При наличност на подложен бетон дебелината на защитния пласт се увеличава с 15 mm в сравнение със стойностите, дадени в таблицата.

4) При използване на поцинкована армировка в слабоагресивни среди се допускат конструкции от бетон с нормална плътност.

5) При диаметър на армировката по-малък от 4 mm конструкциите трябва да отговарят на изискванията за първа категория на пукнатиноустойчивост или да се прилага поцинкована армировка.

2.2.12. В случаите, когато защитният бетонен пласт не може да осигури защитата на армировката от корозия, трябва да се предвидят защитни покрития на армировката или нанасяне на защитни покрития на повърхността на бетона.

2.2.13. Защитният бетонен пласт до армировката или до стоманените връзки в замонолитваемите възли на конструкциите трябва да отговаря на изискванията в таблица 1 и 2. Плътността на бетона за замонолитване на стоманените връзки трябва да бъде еднаква с плътността на бетона за конструкциите.

В случаите, когато това изискване не може да се изпълни, трябва да се предвиди защита на армировката и на стоманените връзки на местата на съединяването с метално покритие.

2.2.14. За осигуряване на необходимата дебелина на защитния пласт от бетон до армировката, в проекта трябва да се предвиди фиксирането на проектното положение на армировката. Прилагането на метални фиксатори на армировката, излизащи на повърхността на бетона, не се допуска.

2.2.15. Допустимата широчина на отваряне на пукнатини и дебелината на защитния пласт от бетон до армировката за носещи конструкции от бетон с порести добавъчни материали, съответствуващ по плътност на изискванията в БДС 9075, с непоцинкована и поцинкована армировка, при експлоатация в газова агресивна среда се приемат съгласно таблица 1.

2.2.16. За носещи конструкции от бетон с порести добавъчни материали с водопоглъщане по-голямо от стойностите, дадени в БДС 9075, но непревишаващо 10% по маса, дебелината на защитния пласт от бетон над армировката трябва да се увеличава в сравнение със стойностите, указани в таблица 1, както следва:

в слабоагресивна среда с 10 mm (при поцинкована армировка с 5 mm);

в средноагресивна среда с 15 mm (при поцинкована армировка с 10 mm).

Прилагането на носещи конструкции от лек бетон с водопоглъщане по-голямо от 10% по маса в агресивни среди не се допуска.

2.2.17. Конструкции от леки бетони с порести добавъчни материали и клетъчни бетони се прилагат в агресивни газови среди съгласно указанията в таблица 3. Таблица 3 трябва да се използува съвместно с приложение 6 и т. т. 2.2.15 и 2.2.16 и 2.2.18.

2.2.18. В конструкции от бетони с порести добавъчни материали, имащи водопоглъщане по-голямо от указаното в БДС 9075 и в конструкции от клетъчни бетони, не се допуска да се прилага армировка от стомана клас В-II и Вр-II.

2.2.19. За армиране на стоманобетонни конструкции, в които по изчисления се допуска образуване на пукнатини, трябва да се прилага армировка с диаметър не по-малък от 4 mm.

2.2.20. При проектирането на предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, предназначени за експлоатация в агресивни среди, не трябва да се прилага обикновена армировка от стомана с диаметър по-малък от 3 mm. В армировъчните въжета не се допуска приложение на високоякостна стомана с диаметър по-малък от 3 mm. Прилагане на термично заякчена стоманена армировка в силноагресивна среда не се допуска.

Таблица 3

Област на приложение и изисквания към защитата на армирани ограждащи конструкции от леки бетони с порести добавъчни материали, порьозирани и клетъчни бетони при експлоатация в агресивна газова среда

	Област на приложение и изисквания към
Степен на	защитата на ограждащи конструкции от
агресивното	бетони
въздействие на	С порести	Клетъчни с
средата съгласно	добавъчни	циментово или
БДС 9075 (в	материали, с	смесено свързващо
помещение)	плътна структура и	вещество, с
	порьозирани	автоклавно
		втвърдяване
Неагресивна	Допускат се	Допускат се при
		защитно покритие на
		армировката 4)
Слабоагресивна	Допускат се с	Допускат се при
	изолиращ пласт от	защитно покритие на
	обикновен бетон	армировката и
	или бетон с	лаково покритие на
	порести	повърхността на
	добавъчни	бетона от група II или
	материали 1) на	III 3)
	страната на
	въздействието на
	агресивната среда
Средноагресивна	Допускат се с	Не се допускат
	изолиращ пласт от
	обикновен бетон
	или бетон с
	порести
	добавъчни
	материали 1) на
	страната на
	въздействието на
	агресивната среда
	и лаково покритие
	на повърхността
	на бетона от група
	III 2),3)
Силноагресивна	Не се допускат	Не се допускат

1) Плътността на изолиращия пласт от обикновен бетон или бетон с порести добавъчни материали трябва да съответствува на изискванията в таблица 1. Зърната на добавъчните материали не трябва да бъдат по-големи от 10 mm.

2) За селскостопански сгради и съоръжения се допуска прилагане на указаните конструкции без лакови покрития.

3) Видовете лакови покрития, разделени на групи, са дадени в приложение 6.

4) Видът на защитните покрития на армировката се определя по специални указания.

2.2.21. При проектиране на предварително напрегнати конструкции в проекта трябва да се предвиди замазване на челата на предварително напрегнатата армировка и анкерните устройства на стоманобетонната конструкция с пласт от плътен циментопясъчен разтвор с дебелина не по-малка от 20 mm.

2.2.22. При проектирането на сглобяеми стоманобетонни конструкции на сгради и съоръжения, изложени на въздействието на агресивни среди в проекта, трябва да се предвиди защита на стоманените връзки между конструктивните елементи с антикорозионно покритие, плътен бетон или разтвор в съответствие с изискванията на действуващите нормативни документи.

Защита на забетонираните стоманени връзки на външните ограждащи конструкции не трябва да се предвижда при условие, че са изпълнени изискванията на т. 2.2.13.

2.2.23. Незабетонираните стоманени връзки на стоманобетонните конструкции трябва да бъдат защитени:

- с лакови покрития – при относителна влажност на въздуха в помещението <60% и слабоагресивна експлоатационна среда; при същите експлоатационни условия стоманените връзки на външните ограждащи конструкции, които са подложени на овлажняване на атмосферна или производствена влага или кондензат, трябва да бъдат защитени с метални покрития;

- с метални покрития (цинкови или алуминиеви) – при относителна влажност на въздуха в помещението >= 60% и слабоагресивна експлоатационна среда;

- с комбинирани покрития (лакови покрития върху метално покритие) – при средно и силноагресивна експлоатационна среда.

2.2.24. За защита на стоманените връзки в конструкции от бетон с автоклавно втвърдяване трябва да се прилагат алуминиеви покрития.

Допуска се защита с алуминиеви покрития на стоманените връзки на стоманобетонни конструкции, които се експлоатират в агресивни газови среди, съдържащи серен двоуокис, въглероден двуокис и сероводород, в които цинковите покрития не са устойчиви. За защитените с алуминий съединителни детайли, които ще бъдат в контакт с бетон, в проекта трябва да се предвижда допълнителна защитна обработка преди бетонирането, съгласно изискванията на съответните нормативни документи.

2.2.25. Дебелината на цинковите метализационни покрития на стоманените връзки трябва да бъде не по-малко от 120 mm, а на алуминиевите – не по-малко от 150 mm. Дебелината на цинковите покрития, нанесени с горещо поцинковане, трябва да бъде не по-малка от 60 mm.

Видът и дебелината на лаковите покрития (самостоятелни или комбинирани с метални покрития) се определят съгласно нормативния документ за антикорозионна защита на стоманените връзки на сглобяемите стоманобетонни конструкции.

2.2.26. За силноагресивни среди, в които комбинираните покрития от метален цинков или алуминиев пласт и лаково покритие не са устойчиви, незабетонираните стоманени връзки на стоманобетонните конструкции трябва да се проектират от легирана стомана с повишена корозионна устойчивост.

2.3. Дървени конструкции

2.3.1. Дървените конструкции, които ще бъдат експлоатирани в агресивни среди, трябва да се проектират от дървен материал от иглолистни дървета (ела, бор, бяла ела, кедър). Ядровата част на стеблото трябва да излиза на повърхността на конструктивните елементи.

Допуска се проектиране на дървени конструкции от предварително защитен дървен материал от широколистни дървета (липа, топола, бреза, бук и др.).

2.3.2. Дървените конструкции, предназначени за експлоатация в средно и силноагресивни среди трябва да се проектират с антикорозионна защита.

Допускат се конструкции от иглолистни дървета без защита за сгради и съоръжения, които ще бъдат експлоатирани в слабоагресивни среди.

2.3.3. Дървеният материал трябва да отговаря на изискванията на нормативните документи за проектиране на дървени конструкции и на действуващите стандарти.

2.3.4. За залепване на елементите на дървените конструкции трябва да се прилагат лепила, устойчиви в експлоатационната среда. Видът на лепилото трябва да бъде указан в проекта.

2.3.5. Дървените конструкции трябва да се проектират от елементи с пълно напречно сечение и с минимално количество стоманени детайли, които трябва да бъдат защитени съгласно указанията в т.т. 2.2.22, 2.2.23, 2.2.25 и 2.2.26.

Елементите на съединенията на дървените конструкции, предназначени за експлоатация в средно- и силноагресивни среди трябва да се проектират от химически устойчиви материали (от дървесина, модифицирана с полимери и от пластмаси).

2.3.6. За сградите и съоръженията с дървени конструкции, предназначени за експлоатация в средно- и силноагресивни среди, трябва да се предвижда ограждане с панели от дървесни плоскости.

2.4. Зидани конструкции

2.4.1. При проектирането на зидани конструкции, предназначени за експлоатация в агресивни среди, изборът на материалите трябва да се извършва съобразно с данните за експлоатационната среда, БДС 9075 и раздел 3 от настоящите норми и правила.

Разтворите за зидане трябва да бъдат устойчиви в дадената експлоатационна среда. При избирането на свързващото вещество на разтворите трябва да се спазват изискванията на раздел 2.2 за бетона на конструкциите.

2.4.2. В проекта трябва да се предвижда изпълнение на зидарията с цялостно запълване на фугите с разтвор и допълнително обработване с фугировач. Изпълнение на зидарии без цялостно запълване на фугите се допуска само когато се предвижда полагане на мазилка.

2.4.3. Стоманените съединителни детайли в зиданите конструкции трябва да бъдат защитени от корозия в съответствие с изискванията в т. 2.2.22, 2.2.23, 2.2.24, 2.2.25 и 2.2.26.

2.5. Строителни конструкции от стомана и алуминий

2.5.1. Прилагането на строителни конструкции от въглеродна стомана за сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в агресивни среди се допуска само при задължително изпълнение на мероприятия за защита от корозия.

2.5.2. В сградите със средно и силноагресивни експлоатационни среди осовото разстояние между колоните и покривните ферми трябва да бъде не по-малко от 12 m. Конструкциите на сгради със силноагресивни среди трябва да се проектират от пълностенни елементи.

2.5.3. При проектирането на стоманени конструкции на сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в агресивни среди, по преценка на проектанта може да се вземе предвид и зависимостта на скоростта на корозията от типа на сеченията на елементите и наклона им към хоризонталата (приложение 1 – таблици 21 и 22).

2.5.4. При проектирането на стоманени и алуминиеви конструкции с елементи от тръбни или затворени правоъгълни профили с незащитена от корозия вътрешна повърхност, трябва да се спазват конструктивните изисквания на нормативните документи за изпълнението на метални конструкции.

2.5.5. Не се допуска проектиране и изпълнение на стоманени и алуминиеви конструкции с Т-образни сечения от два ъглови профила, кръстообразни сечения от четири ъглови профила, незатворени правоъгълни сечения, 2Т-образни сечения от [-образни профили или от огънати профили в сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в средноагресивни и силноагресивни среди.

2.5.6. Разстоянието между най-близкостоящите стоманени профили в конструкциите не трябва да бъде по-малко от 5 mm. При конструкции, състоящи се от допиращи се профили, пространствата между профилите (фугите) трябва да се запълват с химически устойчив кит.

2.5.7. Ръбовете и върховете на стоманените профили трябва да бъдат заоблени с радиус не по-малък от 5 mm.

2.5.8. Устройствата, които се прилагат за закрепване на металните конструкции, трябва да имат такава корозионна устойчивост, каквато имат елементите на конструкциите.

2.5.9. Едноетажни отопляеми сгради с леки метални конструкции трябва да се проектират за експлоатация в слабоагресивни среди. Допуска се проектиране на такива сгради за експлоатация в средноагресивни среди само при изпълнение на защита на носещите конструкции от корозия в съответствие с изискванията в приложение 13, позиция “а”. Не се допуска да се проектират сгради с леки метални конструкции за експлоатация в силноагресивни среди.

2.5.10. При проектирането на тънкостенни стоманени конструкции трябва да се прилагат предимно затворени профили (тръби, затворени правоъгълни профили) със задължително затваряне на челата. При проектирането трябва да се вземе предвид възможността за намаляване на дебелината на стените на конструкциите при възстановяване на защитните покрития в процеса на експлоатация (при почистване на повърхността).

2.5.11. При проектирането на леки метални ограждащи конструкции на отопляеми сгради трябва да се предвидят мерки да не се образува кондензат на вътрешната повърхност на стените и покритията и да се осигури системно отстраняване на прахта и замърсяванията от повърхността на конструкциите.

2.5.12. Материалите и изделията за производство на стоманени строителни конструкции трябва да отговарят на изискванията на нормативните документи за проектиране на стоманени конструкции и действуващите стандарти за тези материали.

Материалите и изделията за производство на алуминиеви конструкции трябва да отговарят на изискванията на СНиП II-24-74 на действуващите български или съветски стандарти за тези материали.

2.5.13. Не се допуска проектиране от стомана марка 09Г2 и 14Г2 на конструкции на сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в средноагресивни и силноагресивни среди, и също в слабоагресивни среди, съдържащи серен двуокис или сероводород от група А (вж. БДС 9075).

2.5.14. Проектирането на конструкции на сгради и съоръжения, изложени на въздействието на слабоагресивни среди, съдържащи серен двуокис, сероводород и хлороводород от групи А и Б (вж. БДС 9075), средноагресивни и силноагресивни среди, от стомана марка 12Г 2СМФ и 14 ГСМФР (клас 70/60) и стомани с по-голяма якост, се допуска само след специални изследвания на стоманата за склонност към корозия под напрежение.

2.5.15. Не се допуска приложението на алуминий, поцинкована стомана и метални защитни покрития при проектирането на:

• сгради, в които се произвежда или прилага твърда натриева основа, калцинирана сода и други соли с алкална реакция;

• сгради, в които се разпилява прах, съдържащ мед, живак, калай, никел, олово или техни съединения, графит, въглищен и коксов прах.

Не се допуска приложение на алуминий, поцинкована стомана и метални защитни покрития при проектирането на съоръжения, изложени на въздействието на течни среди с рН < 4,5 или рН > 10.

В проектите на сгради и съоръжения с алуминиеви конструкции, върху които в процеса на строителството и експлоатацията е възможно да попаднат гореизброените прахообразни материали и течни среди, строителни разтвори и невтвърден бетон, трябва да бъдат указани мерки за незабавното отстраняване на тези материали от повърхността на конструкциите.

Не се допуска да се проектират алуминиеви конструкции на сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в средноагресивни и силноагресивни газови среди, съдържащи хлор, хлороводорд и флуороводород от групи Б и В (вж. БДС 9075).

2.5.16. В проектите трябва да бъдат указани марките на електродите за заваряване на конструкциите. В таблица 4 са дадени марките на електроди за ръчно заваряване на конструкции от нисколегирани стомани. Електродите за ръчно заваряване на конструкции от други марки стомана и за механизирано заваряване трябва да се избират съгласно нормативните документи за проектиране на стоманени конструкции.

Таблица 4

Степен на агресивното	Марка на стоманата	Марка на електроди за ръчно заваряване
въздействие на средата		на конструкциите (производство на СССР)
Слабоагресивна	10 ХСНД	Э 138-50Н
Средноагресивна	10 ХСНД	АН-х7-ВСН3
Силноагресивна	15 ХСНД	Э 138-45Н

2.5.17. Не се допуска проектирането на стоманени конструкции със съединения от високоякостни болтове марка 38 ХС (от СССР) и нитови съединения от стомана марка 09Г2 за сгради и съоръжения, намиращи се в средно- и силноагресивни среди и също в слабоагресивни среди, съдържащи серен двуокис или сероводород от група на газовете А (вж. БДС 9075).

2.5.18. Проектирането на конструктивни елементи от стоманени въжета за съоръжения, намиращи се на открито трябва да се извършва съобразно изискванията в таблица 5.

2.5.19. При проектиране на конструкции от различни метали за предотвратяване на контактна корозия трябва да се спазват изискванията в таблица 6.

2.5.20. Минималната дебелина на листовете, прилагани за ограждащи конструкции без защита от корозия, е дадена в таблица 7.

Таблица 5

1) В случаите, когато през време на експлоатацията състоянието на конструкциите не може да се контролира, въжетата трябва да се защитят допълнително с лакови покрития или с полимерна лента.

Таблица 6

Изисквания за предотвратяване на контактна корозия на метални конструкции, технологични

1 При контакт на конструкции от алуминий марка АМп, АМг2, 1915, 1925 с конструкции от алуминий марка АД31 (СССР)

2 При прилагане на пасивирана неръждаема стомана

А – контактна корозия не възниква

Б – необходимо е на местата на контакта да се положат лакови покрития. Защитата на заваръчните съединения и съединенията с високоякостни болтове трябва да се изпълни след заваряването или сглобката на възлите

В – необходимо е на местата на контакта да се поставят неметални подложни от полиизобутилен, полиетилен, поливинилхлорид, текстил или стъклена тъкан, пропити с химически устойчиви лакови материали

Тире – контактна корозия между еднородните материали не възниква.

Таблица 7

Степен на агресивното	Минимална дебелина на листовете на ограждащите конструкции,
въздействие на средата	прилагани без защита от корозия, mm
съгласно БДС 9075		Поцинкована	Стомана марка 10 ХНДП (Русия)
	Алуминий	стомана
Неагресивна	не се ограничава	0,5	0,6
Слабоагресивна	не се ограничава	0,8	0,8
Средноагресивна	1*	не се прилага	не се прилага без защита от
			корозия

* За алуминий марка А21М, АМЦМ, АМг2М (Русия)

Листове от други марки алуминий не се прилагат без защита от корозия

3. МАТЕРИАЛИ И ИЗДЕЛИЯ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

3.1. Общи изисквания

3.1.1. Материалите, които се прилагат за антикорозионна защита на строителните конструкции не трябва да оказват вредно въздействие на материалите на самите конструкции.

3.1.2. Материалите и изделията, предназначени за антикорозионна защита, по своите показатели трябва да отговарят на изискванията на съответните БДС и отраслови нормали и да бъдат устойчиви в дадена експлоатационна среда.

3.1.3. При избора и приложението на антикорозионните материали и изделия трябва да се вземат предвид изискванията на раздел 2.1 от настоящите норми и правила.

3.2. Основни групи материали и изделия:

- добавки в състава на бетона, изменящи структурата и повишаващи плътността му (пластифициращи, въздуховъвличащи и уплътняващи);

- материали за антикорозионна обработка на повърхността на конструкции от бетон и стоманобетон;

- материали за защитни покрития;

• грундове, лакове и емайллакове;

• китове за шпакловане;

• листови материали (мушами, фолия и листове);

• материали и изделия за антикорозионни облицовки и настилки;

• китове и разтвори за залепване и фугиране на облицовки и настилки и за изпълнение на монолитни подови настилки;

• метали.

В приложение 2 са дадени показателите, характеризиращи качеството на материалите за защитни покрития и на покритията, изпълнени с тях.

3.3. Добавки в състава на бетоните и разтворите

3.3.1. Добавките, които се въвеждат в състава на бетона, не трябва да предизвикват корозия на армировката и на стоманените съединителни детайли на сглобяемите конструкции.

3.3.2. Не се допуска въвеждане в бетона на хлориди в количество по-голямо от 1% (изчислени като калциев хлорид по отношение на цимента) за стоманобетонни конструкции, армирани по изчисления, които в процеса на експлоатация може да се овлажняват (при относителна влажност на средата над 60%), без прилагане на мерки за защита на армировката.

3.3.3. Не се допуска въвеждане на хлориди в състава на бетона за стоманобетонни конструкции с напрягаща армировка, конструкции с обикновена армировка от стомана клас А-Iс, с диаметър <= 5 mm и конструкции, изготвени с автоклавна обработка.

3.3.4. Не се допуска въвеждане на хлориди в бетона за стоманобетонни конструкции, през които е възможно преминаване на блуждаещи токове.

3.3.5. Не се допуска въвеждане на хлориди и газообразуващи добавки, отделящи водород в състава на разтворите, които се прилагат за инжектиране и замонолитване на фугите на сглобяемо-монолитни конструкции с напрягаща армировка.

3.3.6. Препоръчваните видове добавки в състава на бетоните и разтворите, тяхното предназначение и областта на приложение са дадени в приложение 3.

3.4. Материали за антикорозионна обработка на повърхността на конструкции от бетон и стоманобетон

Препоръчваните видове материали, тяхното предназначение и областта на приложение са дадени в приложение 4.

3.5. Материали за лакови защитни покрития

3.5.1. Лаковите защитни покрития трябва да образуват на повърхността на конструкциите непроницаем пласт с дебелина от 100 до 400 mm.

Дебелината на покритията, която е необходима, за да се осигури защитата на конструкциите от действието на агресивните среди, се определя въз основа на техните качества и техникоикономически анализ и трябва да бъде:

- На стоманобетонни и бетонни конструкции и азбестоцимент:

на покрития от група II 250 mm;

на покрития от група III 250 mm;

на покрития от група IV 300 mm.

- На стоманени конструкции:

на покрития от група II 200 mm;

на покрития от група III 200 mm;

на покрития от група IV 250 mm.

- На дървени конструкции:

на покрития от група II 200 mm;

на покрития от група III 200 mm;

на покрития от група IV 250 mm.

Дебелината на лаковите покрития на строителни конструкции, предназначени за експлоатация в неагресивна среда, не се нормира.

3.5.2. Лаковите защитни покрития се избират в зависимост от вида и степента на агресивност на експлоатационната среда. За лакови покрития трябва да се прилагат следните материали:

- в слабоагресивни среди – бои, лакове и емайллакове на основа естествен безир, битуми, алкидни, перхлорвинилови и други смоли (група покрития I);

- в средноагресивни среди – химически устойчиви емайллакове и лакове на основа алкидни, акрилатни, перхлорвинилови, поливинилни и епоксидни смоли, тиокол, полиуретани, хлориран каучук, сулфохлориран полиетилен, епоксидно-катранени смеси и др. (групи покрития II и III);

- в силноагресивни среди – химически устойчиви лакове и емайллакове на основа епоксидни, поливинилни, перхлорвинилови и силиконови смоли и епоксиднокатранени смеси с увеличен брой пластове и дебелина на покритията (група покрития IV).

3.5.3. В антикорозионните лакови системи покрития, видът на грунда се определя от материала на конструкциите и от вида на избраното лаково покритие.

За грундиране на стоманени конструкции трябва да се предвиждат грундове с неутрализиращи пигменти  и протекторни грундове от лакове, смесени с метален прах от цинк или алуминий (алкиден грунд, безирен грунд с оловен миниум или железен окис, грунд от лак еповин с оловен миниум, цинково епоксиден протекторен грунд и др.), фосфатни покрития, както и метални покрития от цинк и алуминий.

За грундиране на стоманобетонни конструкции трябва да се използуват разтвори в органични разтворители или дисперсии на синтетични смоли и каучуци, аналогични на филмообразуващото вещество в материалите за лакови покрития.

3.5.4. За защита на стоманобетонни конструкции от 3-та категория на пукнатино-устойчивост и на конструкции, изчислявани на действието на динамични или многократно повтарящи се натоварвания, трябва да се прилагат пукнатиноустойчиви лакови покрития на основа тиоколи, сулфохлориран полиетилен, полихлоропренов каучук и др.

3.5.5. Препоръчваните групи лакови покрития за антикорозионна защита на стоманобетонни, дървени и стоманени конструкции и азбестоцимент в зависимост от вида и степента на агресивното въздействие на експлоатационната среда са дадени в приложение 5. В приложение 6 са дадени примерни системи от лакови покрития за антикорозионна защита на стоманобетонни и дървени конструкции и азбестоцимент, а в приложение 7 – системи от лакови покрития за защита на стоманени конструкции.

3.5.6. Указаните в приложения 6 и 7 системи от лакови покрития да се прилагат при температура на експлоатационната среда от минус 20 до плюс 40°С (от 253 до 313°К). При по-високи и при по-ниски температури видът на лаковите покрития се определя по специални указания.

3.6. Китове за шпакловане

3.6.1. Шпакловъчните защитни покрития трябва да се проектират с дебелина от 400 до 2000 mm.

3.6.2. Препоръчваните видове китове за шпакловане, предназначението и областта на тяхното приложение са дадени в приложение 8.

3.7. Листови материали за антикорозионни покрития

3.7.1. За антикорозионни покрития да се прилагат битумни мушами и полимерни фолия и листове.

3.7.2. Препоръчваните видове листови материали за антикорозионни покрития, тяхното предназначение и област на приложение са дадени в приложение 9.

3.8. Материали и изделия за антикорозионни облицовки и настилки

3.8.1. За антикорозионни облицовки и настилки да се прилагат следните видове материали и изделия:

• плочи и блокове от естествени каменни материали;

• плочи, листове и блокове от стъкло;

• плочи от топени скали;

• плочи и листове от графит;

• керамични плочи и тухли;

• елементи от киселиноустойчив бетон на основа разтворимо стъкло;

• плочи от полимерни материали.

3.8.2. Препоръчваните видове материали и изделия за антикорозионни облицовки и настилки, областта на приложението и предназначението им са дадени в приложение 10.

3.9. Китове и разтвори за залепване и фугиране на облицовки и настилки

3.9.1. За залепване на облицовъчни изделия да се прилагат китове и разтвори на основа разтворимо стъкло, синтетични смоли, природни смоли и др.

3.9.2. Дебелината на постилащия пласт от кит (разтвор) под настилките и облицовките трябва да се определя в зависимост от вида на облицовъчните изделия, съгласно т. 4.5.7. от настоящите норми и правила и може да бъде от 3 до 20 mm. Дебелината на постилащия пласт трябва да бъде указана в проекта на изолацията.

3.9.3. Допуска се полимерни китове и разтвори и киселиноустойчиви разтвори на основа разтворимо стъкло да се прилагат самостоятелно за монолитни подови покрития и фундаменти на апарати.

3.9.4. Препоръчваните видове китове и разтвори за залепване и фугиране на облицовки и настилки, областта на тяхното приложение и предназначението им са дадени в приложение 11.

3.10. Метални покрития

3.10.1. За антикорозионна защита на стоманени конструкции и стоманени съединителни елементи в сглобяеми стоманобетонни конструкции се прилагат метални покрития от цинк и алуминий. За специални цели се прилагат също покрития от кадмий и други метали.

3.10.2. Допуска се проектиране на галванични метални покрития, покрития, нанасящи се от стопилка по горещ начин, и метализационни покрития, нанасящи се чрез разпрашаване в разтопено състояние.

3.10.3. Дебелината на металното защитно покритие трябва да бъде от 40 до 300 mm.

3.10.4. Металните покрития могат да служат като самостоятелна защита и като грундов пласт под лакови покрития.

4. ОСНОВНИ НАЧИНИ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ

4.1. Общи положения

4.1.1. Видът на антикорозионната защита на строителните конструкции на сгради и съоръжения, предназначени за експлоатация в агресивни среди, се определя със специален проект.

4.1.2. Проектирането на антикорозионната защита на строителните конструкции се извършва в съответствие с изискванията в раздели 1 и 2 и данните от раздел 3 на настоящите норми и правила.

4.1.3. В приложение 15 са дадени схеми на варианти на антикорозионна защита на фундаменти на сгради, стени на подземни помещения, фундаменти под машини и апарати, междуетажни плочи, стени, покривни покрития и местата на съединяване на конструкциите.

Приложените схеми на антикорозионни изолации са примерни и при проектирането трябва да служат като основа на решението, което проектантът ще вземе в зависимост от конкретните експлоатационни условия и изискванията към строителните конструкции.

4.2. Изисквания към подготовката на повърхността на конструкциите

4.2.1. Повърхността на бетонните и стоманобетонни конструкции трябва да бъде равна, чиста, обезпрашена и суха, съгласно изискванията на БДС 14656.

При приложение на изолации от материали, неустойчиви в алкалната среда на бетона (изолационни материали на основа полиестерни смоли, фенолформалдехидни смоли и др.), в проекта трябва да се предвиди предварително пропиване на бетонната повърхност с разтвор от епоксидна смола.

За запълване на вдлъбнатините на повърхността на бетона и за грундиране преди нанасянето на защитните покрития трябва да се предвиждат материали, които са съчетаеми с материалите на покритието.

4.2.2. Повърхността на стоманените конструкции трябва да бъде подготвена и почистена от термични окиси, ръжда, маслени замърсявания и прах и да бъде суха, съгласно изискванията на БДС 13282.

В приложение 12 е указана необходимата степен на почистване на стоманените конструкции от ръжда и термични окиси в зависимост от вида на защитното покритие, което се полага.

4.2.3. Повърхността на алуминиевите конструкции преди полагане на лакови покрития, електрохимично анодиране и химично оксидиране трябва да бъде почистена от маслени и други замърсявания и маркировъчни надписи.

На повърхността на алуминиевите конструкции не трябва да има раковини, пори, пукнатини, разслояване, шлака (ГОСТ 9-025-74).

Ограждащите конструкции на подземни помещения, които са подложени на въздействието на агресивни почвени и промишлени води, трябва да се защитават от корозия аналогично на фундаментите на сградите, като се вземат предвид условията на експлоатацията (едностранния напор).

4.3. Защита на подземни конструкции

4.3.1. Видът на антикорозионната защита на фундаментите на сгради и съоръжения, изложени на действие на агресивни почвени и промишлени води и на подземната част на фундаментите под машини и апарати в тези сгради, се определя в зависимост от степента на агресивност на водната среда и почвата (установена по БДС 9075).

4.3.2. Антикорозионната защита на подземните конструкции трябва да се проектира в съответствие с таблица 8 на базата на сравнителен техникоикономически анализ на вариантите, при спазване на изискванията на БДС 14825.

Таблица 8

Антикорозионна защита на подземните конструкции на сгради и съоръжения

Степен на агресивното
въздействие на средата,	Вид на защитата на подземните конструкции
съгласно БДС 9075
Слабоагресивна	Мазана хидроизолация от битумни или битумнокаучукови материали
Средноагресивна	Лепена листова хидроизолация от битумни материали със защитна
	стена от тухли на циментопясъчен разтвор с дебелина 1/4 тухла
	Шпакловка от епоксиднокатранен кит
Силноагресивна	Лепена листова хидроизолация от битумни материали със защитна
	стена от тухли на битумен кит с дебелина 1/2 тухла
	Лепена листова хидроизолация от полимерни материали (полиизо-
	бутилен, поливинил хлорид) със защитна стена от тухли на циментопясъ-
	чен разтвор с дебелина 1/2 тухла.

4.3.3. В случаите, когато стъпките на фундаментите се намират под нивото на слабо- и средноагресивни почвени води и при възможност за повишаване на нивото на почвените води или капилярно всмукване на водите до стъпките на фундаментите, под тях трябва да се предвижда полагане на подложен пласт от киселиноустойчив чакъл с дебелина не по-малка от 40 mm, пропит с битум. При въздействие на силноагресивна среда, над подложния пласт от чакъл с дебелина >= 50 mm трябва да се предвижда асфалтова замазка с дебелина 20 mm и двупластова листова хидроизолация.

4.3.4. (изм. – БСА, кн. 10 от 1993 г.) Стоманобетонните забивни пилоти, предназначени за експлоатация в слабо- и средноагресивни среди, съгласно БДС 9075 трябва да имат клас по водонепропускливост най-малко 0,6 МРа и да са защитени с импрегнация (горещ битум, полиетиленов восък или разтвор на епоксидна смола и др.). В силноагресивни среди същите трябва да имат клас по водонепропускливост най-малко 0,8 МРа, да са импрегнирани и покрити с епоксидни смоли. В този случай те се изпълняват с портландцимент със съдържание на С3А (трикалциев алуминат) 7 + 1%.

Стоманобетонни сондажно-изливни и изливно-набивни пилоти се изпълняват съгласно изискванията на т. 2.2.2.

4.3.5. При строителство в засолени почви (при съдържане на соли в почвата >= 1% по маса и >15 g/куб. дм във водата на овлажнените почви) в условията на горещ климат за изграждане на фундаментите и цоклите трябва да се прилагат плътни скални материали с открита порестост не повече от 2% или бетон с плътност съгласно изискванията в БДС 9075. Не се допуска приложение на пуцоланов портландцимент за изграждане на фундаменти и други конструкции, частично заринати в почвата и имащи изпаряващи се повърхности. Всички повърхности на конструкциите, разположени изцяло или частично под нивото на почвените води, във влажни почви в зоната на капилярно всмукване или в сухи почви, които през времето на експлоатацията могат да се овлажнят, се изолират задължително.

4.4. Защита на носещи и ограждащи конструкции

4.4.1. За антикорозионна защита на надземни конструкции трябва да се 3 предвиждат лакови покрития и шпакловки от полимерни материали, метални покрития и облицовка от химически устойчиви изделия (плочи и тухли от естествени каменни материали, керамика, лят базалт и др.), с или без подложен хидро-изолационен пласт от листови материали.

4.4.2. С цел да се избегне образуване на кондензат на долната повърхност на таванските плочи, сградите с агресивна газова среда трябва да се проектират с двойни тавани (между които да се пропуска топъл въздух), вентилируеми покриви или противокондензационни системи (прокарване на тръбите на отоплението под тавана, поставяне на аератори, поставяне на топлоизолация и др.).

4.4.3. Пароизолацията над помещенията с агресивна газова среда трябва да се проектира от листови материали, залепени с топли битумни или синтетични лепила.

4.4.4. В помещенията с течни и твърди агресивни среди горната част на бетонните и стоманобетонните фундаменти под металните колони, машините и апаратите трябва да излиза над нивото на пода на височина не по-малка от 300 mm. В случай че не е възможно да се изпълни това условие, долните части на металните колони трябва да бъдат забетонирани до същата височина.

4.4.5. Участъците на стени и колони, които са подложени на периодично въздействие на агресивни течности, трябва да бъдат защитени с химически устойчиви покрития до височината на възможните обливания.

4.4.6. В помещенията с течни и твърди агресивни среди долните части на стените и колоните до височина не по-малка от 300 mm над нивото на подовата настилка трябва да бъдат защитени с первази от химически устойчиви материали.

4.4.7. На стените, колоните и таваните, които ще бъдат защитени с лакови и шпакловъчни покрития, в проекта трябва да се предвижда полагане на пердашена негланцирана циментопясъчна замазка с дебелина 20 mm, изпълнена с портландцимент без добавка.

4.4.8. В деформационните фуги на ограждащите конструкции трябва да се предвижда поставяне на компенсатори от поцинкована ламарина, неръждаема ламарина, металопласт или полиизобутилен, закрепени плътно с химически устойчиви китове. Конструкцията на деформационните фуги трябва да изключва възможността за проникване на агресивната среда през тях.

В проекта трябва да се предвижда уплътняване на местата на съединяването на ограждащите конструкции с херметици или китове. В случаите, когато агресивните среди съдържат органични съединения и разтворители, прилагане на херметици от битумни материали не се допуска.

4.4.9. Дървените конструкции, врати и прозоречни рамки, предназначени за експлоатация в агресивни среди трябва да се защитават с лакови покрития в съответствие с указанията в приложения 5 и 6.

4.4.10. Антикорозионната защита на азбестоциментовите изделия трябва да се проектира в зависимост от степента на агресивното въздействие на експлоатационната среда върху азбестоцимента (определена по БДС 9075) в съответствие с указанията в приложение 5 и 6.

4.4.11. Антикорозионната защита на строителни конструкции от стомана и алуминий трябва да се проектира в съответствие с приложения 5, 7 и 13.

4.4.12. Стоманени конструкции от стомана марка 10 ХСНД и 15 ХСНД, намиращи се на открито при атмосферни условия и съдържание във въздуха на газове от група А, не се защитават от корозия.

4.4.13. В случаите, когато всички или част от покриващите пластове от защитното покритие се полагат в завода – производител на конструкциите, броят на грундовите пластове трябва да се приема по приложение 7.

Когато всички покриващи пластове от защитното покритие се полагат на мястото на монтажа на конструкциите, броят на грундовите пластове трябва да се увеличи с още един и двата от предвидените пластове грунд задължително да се полагат в завода – производител на конструкциите.

4.4.14. Горещо поцинковане чрез потопяване в разтопен цинк трябва да се предвижда за защита на стоманени конструкции с болтово съединяване (освен с високоякостни болтове), конструкции от отворени профили, съединени с челни заварки и ъглови заваръчни шевове, и на болтове, гайки и шайби. Този начин на защита от корозия се допуска и за стоманени конструкции, заварени със застъпване, но при условие че е изпълнена плътна заварка по контура на застъпването или е осигурено гарантирано разстояние между заваряемите елементи не по-малко от 1,5 mm.

Монтажните заваръчни шевове на конструкциите трябва да бъдат защитени с метализационно цинково покритие или с епоксидноцинков протекторен грунд.

Дебелината на цинковото покритие на болтове, шайби и гайки трябва да бъде 20 – 40 mm. Дебелината на покритието в резбата не трябва да превишава плюсовите допуски.

За конструктивни елементи с размери, съответствуващи на размерите на галваничните вани, се допуска горещото поцинковане с дебелина на пласта 60 – 100 mm да се замени с галванично поцинковане или кадмиране с дебелина 40 mm и следващо хромиране. Същият начин на защита от корозия се допуска и за болтове, шайби и гайки при дебелина на покритието 20 – 40 mm.

4.4.15. Метализация с цинк и алуминий трябва да се предвижда за защита от корозия на стоманени конструкции със заваръчни и нитови съединения и на стоманени конструкции, съединени с високоякостни болтове (след изготвяне на конструкциите). Преди монтажа на конструкциите местата на монтажните съединения не трябва да се метализират. Защита на монтажните съединения чрез метализация се допуска след монтажа на конструкциите.

Допуска се защита чрез метализация на конструкциите, указани в т. 4.4.14, ако тяхното поцинковане чрез потопяване в стопилка от цинк не е технологично. Не се допуска защита чрез метализация на конструкции, които се изчисляват на издръжливост на циклично натоварване и разтоварване.

4.4.16. Защита от корозия с лакови покрития трябва да се предвижда за стоманени конструкции със заваръчни и болтови съединения и конструкции, съединени с високоякостни болтове в случаите, указани в приложение 13. Защитата на монтажните съединения с високоякостни болтове и със заварки трябва да се предвижда за изпълнение след монтажа на конструкциите. Преди монтажа се допуска грундиране на местата на монтажните заварки в един пласт.

При избирането на материали за лаковите покрития трябва да се вземе предвид адхезията на грунда към повърхността на конструкциите или към защитното метално покритие, съвместимостта между грунда и емайллака, съставящи системата на покритието (вж. приложение 7) и качеството на подготовката на повърхността на конструкциите.

4.4.17. Изделия и конструкции от въглеродна стомана могат да бъдат защитени с полимерно фолио или с фолио от друг метал, положено в процеса на валцуване (чрез плакиране).

4.4.18. Електрохимична защита трябва да се предвижда за стоманени конструкции на съоръжения, положени изцяло или частично в почви и в течни неорганични среди (освен в разтвори от киселини и основи). Допуска се електрохимична защита на вътрешната повърхност на дъното на резервоари за нефт и нефтени продукти в случаите, когато в тях се утаява вода.

Електрохимична защита може да се прилага и за защита на армировката на стоманобетонни конструкции. Проектирането на електрохимичната защита се извършва от специализирана организация.

4.4.19. За защита на конструкции от алуминий от корозия трябва да се предвижда химично оксидиране на повърхността, комбинирано с лаково покритие или електрохимично анодиране на повърхността. Участъците от конструкциите, на които целостта на защитното покритие е нарушена при извършването на монтажните работи, трябва да бъдат почистени и защитени с лакови покрития.

Участъците от алуминиевите конструкции, допиращи се до конструкции от тухли или бетон, трябва да бъдат защитени допълнително с лакови покрития, независимо от степента на агресивното въздействие на средата. Забетонирване на конструкции от алуминий не се допуска. Допиране на боядисани алуминиеви конструкции до дървени конструкции се допуска при условие дървените конструкции да бъдат импрегнирани с креозот.

4.5. Химически устойчиви подове

4.5.1. Проектирането на подовете на промишлените сгради, предназначени за експлоатация в агресивни среди, се извършва в зависимост от степента на агресивност на средата и от някои особени изисквания на експлоатацията (за механична якост, безискровост и др.) като се приема, че няма да се допуска системно разливане върху подовете на разтвори от киселини, основи, разтвори от соли и органични разтворители. В случай че не е възможно да се изпълни това условие, проектирането на подовете трябва да се извърши по специални указания.

4.5.2. При проектиране на вътрешни подови настилки върху терена трябва между бетонната основа на пода и почвата да се предвиди изпълнението на химически устойчива хидроизолация, която да предпазва почвата от въздействието на агресивните технологични течности и елементите на пода от действието на почвените води.

4.5.3. Подовете, които са изложени на действието на агресивни среди, трябва да имат наклон към каналите, събирателните шахти и сифоните на отточната инсталация по-голям от 2%.

За оформяване на наклона на подовете в проекта трябва да се предвижда изпълнение на изравняващ пласт от дребнозърнест бетон със средна дебелина 60 mm. Ръбовете между пода и стените, колоните и фундаментите под машини и апарати трябва да се заоблят с радиус 40 – 50 mm.

4.5.4. Фундаментите под машини и апарати и первази около стените и колоните с височина най-малко 300 mm се защитават със същите изолации както подовете.

4.5.5. В случаите, когато е възможно системно разливане на средно- и силноагресивни течности от апаратите върху подовете, около фундаментите под апаратите трябва да се предвижда изпълнение на специални подови настилки – вани, усилени с непропусклив пласт от листов материал.

4.5.6. Откритите канали и събирателните шахти за отпадъчни технологични разтвори и подовете покрай тях с широчина 40 сm трябва да се защитават със същата изолация, както подовете, но усилена с непропусклив пласт от листов материал.

4.5.7. При подови настилки от облицовъчни изделия широчината на фугите трябва да бъде:

• 3 – 4 mm при настилки от каменинови плочи с размери 100х100х10 mm;

• 4 – 5 mm при настилки от киселиноустойчиви плочи с размер 200х100х20 mm и плочи от лят базалт;

• 5 – 6 mm при настилки от киселиноустойчиви тухли.

Дебелината на подложения пласт от кит или разтвор под настилките от облицовъчни изделия трябва да бъде:

• 3 mm на полимерни китове под плочи с дебелина <= 30 mm;

• 5 mm на полимерни китове под плочи и тухли с дебелина > 30 mm;

• 6 mm на битумни китове под изделия с различна дебелина;

• 8 – 20 mm – на киселиноустойчив разтвор и циментопясъчен разтвор под изделия с различна дебелина.

4.5.8. Видът на хидроизолацията на пода се определя в зависимост от степента на агресивното въздействие на течните среди и интензивността на тяхното въздействие:

- при малка интензивност и слаба степен на агресивно въздействие трябва да се предвижда мазана хидроизолация от битумни и полимерни китове;

- при средна и голяма интензивност на въздействие на слабоагресивни течни среди или при малка интензивност на въздействие на средно- и силноагресивни течни среди трябва да се предвижда листова хидроизолация от битумни или полимерни листови материали (1-2 пласта);

- при голяма интензивност на въздействие на силноагресивни течни среди трябва да се предвижда хидроизолация от полимерни листови материали с увеличен брой на пластовете в сравнение с броя на пластовете, указан в горестоящия абзац.

4.5.9. Изборът на материали за подовите изолации (настилки и покрития) трябва да се извършва в съответствие с раздел 3 и приложение 14, таблици 1, 2, 3 и 4.

5. АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА ДИМНИ, ГАЗОДИМНИ И ВЕНТИЛАЦИОННИ КОМИНИ

5.1. При проектирането на антикорозионната защита на тяговите димни, газодимни и вентилационни комини трябва да се вземат предвид температурата, влажността и химическият състав на отвежданите газове, съдържанието на прахообразни частички в газовете, количеството, скоростта на движението и статичното налягане на газовете в тялото на комина, възможността за образуване и химическият състав на кондензата на повърхността на облицовката и бетонното тяло.

5.2. За защита на вътрешната повърхност на тялото на димните и газодимните стоманобетонни комини и въздействието на слабо- и средноагресивни среди трябва да се предвиждат шпакловъчни покрития от епоксидни смоли. Защитата на вътрешната повърхност на тялото на димните и газодимните комини със силноагресивна газова среда и стичащ се кисел кондензат трябва да се проектира с листови материали от полиизобутилен.

За защита на външната повърхност на тялото на димните и газодимни комини в зоната на огазяването трябва да се предвиждат лакови покрития от епоксидни или други химически устойчиви смоли.

5.3. За защита на вентилационни комини от типа “комин в комин” при въздействие на силноагресивни среди трябва да се предвижда:

- за стоманобетонното тяло – облицовка от химически устойчиви конструкционни пластмаси или специални видове киселиноустойчива стомана;

- за стоманения скелет на кулата – покрития в съответствие с изискванията на разделите за защитата на стоманени конструкции от корозия на настоящите норми и правила.

5.4. За облицовката на димните комини трябва да се прилагат:

• в комини за отвеждане на неагресивни димни газове – обикновени тухли с марка по якост на натиск не по-малка от 125, зидани на циментопясъчен разтвор;

• в комини за отвеждане на агресивни димни газове – киселиноустойчиви тухли, зидани на киселиноустойчив разтвор. За облицовка на газодимни комини трябва да се прилагат киселиноустойчиви тухли, зидани на киселиноустойчив разтвор.

В случаите, когато в димните и газодимните комини е възможно периодично овлажняване на тухлената зидария с кисел кондензат и изсушаване, трябва да се прилага киселиноустойчив разтвор на основа калиево водно стъкло.

В димните и газодимните комини за отвеждане на газове с температура > 450 °С трябва да се прилага киселиноустойчив разтвор на основа шамотно киселиноустойчиво брашно.

5.5. За облицовка на вентилационни стоманобетонни комини трябва да се прилагат профилни киселиноустойчиви тухли, зидани на полимерен кит или киселиноустойчив разтвор.

5.6. За стоманобетонни комини, предназначени за отвеждане на агресивни газове, трябва да се предвижда особено плътен бетон Б 300-400, Мр 200-300, В 8.

5.7. В проектите на необлицованите комини е необходимо да се предвижда изграждане на устройства за периодичен оглед на вътрешната повърхност на тялото, а за комини тип “комин в комин” – също и устройство за оглед на междутръбното пространство.

5.8. При проектирането на комини от отделни пръстени, окачени към носещ стоманен скелет, защитата на конструкцията на скелета от корозия се определя съгласно приложение 13 и приложение 7, а агресивното действие на средата се приема аналогично на действието на среда, съдържаща газове от група Б. Допуска се конструкцията на носещия стоманен скелет да се проектира от стомана марка 10 ХНДП (Русия) без защита от корозия.

Приложение 1

ЗАВИСИМОСТ НА СКОРОСТТА НА КОРОЗИЯТА ОТ ТИПА НА СЕЧЕНИЯТА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ И НАКЛОНА ИМ КЪМ ХОРИЗОНТАЛАТА

Таблица 1

Коефициент на влиянието на типа на сечението на елементите върху скоростта на корозията на стоманените конструкции

	Стойности на коефициента К1 при тип на сечението
Материали на конструкциите
		Затворено	Валцуван лист
	Тръби	кутиеобразно	или огънат	Съчетан
		сечение	профил 1)	профил 2)
Въглеродна стомана и стомана марка 10
ХСНД и 15 ХСНД	1	1,1	1,4	2
Нисколегирана стомана с изключение	1	1,3	2	2,5
на марка 10 ХСНД и 15 ХСНД

Таблица 2

Коефициент на влиянието на наклона на елементите към хоризонталата върху скоростта на корозията на стоманените конструкции

	Стойности на коефициента К2 при тип на сечението
Ъгъл на наклона
към хоризонталата,		Затворено	Валцуван лист
градуси	Тръби	кутиеобразно	или огънат	Съчетан профил 2)
			сечение	профил 1)
0	1	1	1	1
45	0,6	0,6	0,7	0,8
90	0,4	0,4	0,5	0,6

1) Освен огънати профили с затворено кутиеобразно сечение 2) Т-образни сечения от два ъглови профила, кръстообразни сечения от четири ъглови профила, незатворени кутиеобразни 2Т-сечения от [-образни или огънати профили.

При проектирането на стоманени конструкции, предназначени за експлоатация в агресивни среди, произведението от коефициентите К1 и К2 за всеки елемент на конструкцията трябва да бъде при силноагресивни среди < 1,5, при средноагресивни среди < 2.

При проектирането на стоманени конструкции от елементи с различен тип сечения стойностите на коефициента К = К1 . K2 / б (б – дебелината на стоманата) за отделните елементи не трябва да се отличават една от друга повече от 1,5 пъти.

Приложение 2

Показатели, характеризиращи качеството на защитните материали и покрития Показатели 2)

Забележки:

1) Със знак “Х” са означени показателите, характеризиращи качеството на защитните материали и покрития

2) Показателите са установени съгласно действащите стандартизационни документи

3) Качествата мразоустойчивост, топлоустойчивост и изтриваемост се определят, ако условията на експлоатацията изискват това

4) В зависимост от условията на експлоатация на покритията се определя водо-, газо- или паропроницаемост.

Приложение 3

ДОБАВКИ В СЪСТАВА НА БЕТОНИТЕ И РАЗТВОРИТЕ

	Количество, %
Видове добавки	по отношение	Основно предназначение	Област на приложение
	на цимента
1. Пластифициращи до-		Подобряване на структу-	Пластифициращи добавки се
бавки		рата на бетона посред-	прибавят в бетон, към който
1.1. Лупласт С	0,2	ством намаляване на во-	се предявяват изисквания
ОН 10 65466-74	(сухо вещество)	допотребността на бе-	за намалена водопропуск-
1.2. Черна луга	0,1 – 0,3	тонната смес	ливост
БДС 8534
1.3. Меласова шлемпа	0,1 -0,3
БДС 4022
1.4. Суперпластифика-	2,5 -3,5
тор ББП-1
ОН 10 68450-77	(20%-тен раз-
	твор)
2. Въздуховъвличащи		Изменение на структу-	Въздуховъвличащи добавки
добавки		рата на бетона вслед-	се прибавят в бетон, към
2.1. Неутрализирана		ствие на въздуховъвли-	който се предявяват изисква-
колофонова смола		чащото действие на до-	ния за мразоустойчивост
ОН 10 50424-71	0,01-0,03	бавките
2.2. Силикоорганични
съединения	0,02-0,2
	(сухо вещество)
ГКЖ 94
ГКЖ 10
ГКЖ 11 (Русия)
2.3. Вискобет	0,1-0,3
ОН 10 69935-78	(сухо вещество)
3. Уплътняващи		Увеличаване на устойчи-	Уплътняващи добавки се при-
добавки		востта на бетона по-	бавят в бетон, към който се
3.1. Каучукови латекси	1 – 2	ради намаляване на во-	предявяват изисквания за
3.1.1. Булекс 65 ГП	(сухо вещество)	допропускливостта	увеличена удароустойчивост
ОН 02 62740-73			и намалена изтриваемост и
3.1.2. Булекс Л 1712-40			водопропускливост
ОН 02 66703-75
3.1.3. Игетекс (ГДР)
3.2. Поливинилацетатни
емулсии	20
3.2.1. Поливинилаце-	(сухо вещество)
татна емулсия
БДС 9006
3.2.2. Мовилит
0,25 Д (ГФР)
3.2.3. Мовилит
ДН 50 (ГФР)
3.2.4. Виялит
44/11 (ГДР)
3.2.5. Арачет (СРР)
3.3. Фурилов спирт,	2,5-10
анилинхидрохлорид	0,3-1,5
3.4. Трикозал Б
ОН 5050428-71	3

 

Приложение 4

Материали за антикорозионна обработка на повърхността на конструкции от бетон и стоманобетон

Наименование на материалите	Основно предназначение	Област на приложение
1. Флуатиращи разтвори	Свързване на свободния	Флуатиращи разтвори се прилагат
1.1. Магнезиев силикофлуо-	калциев хидроокис в по-	за подготовка на бетонната
рид, 10%-ен воден разтвор	върхностния пласт на бе-	повърхност под изолации от
	тона	киселиноустойчив разтвор на
		основа разтворимо стъкло
2. Силикони (силиконати, по-	Хидрофобизиране на по-	Силиконови разтвори се прила-
лисилоксани и др.)	върхностния пласт на бе-	гат за хидрофобизиране на по-
2.1. Контраквин I (ГДР) 10%-	тона	върхността на бетонни и стома-
ен воден разтвор		нобетонни конструкции, изло-
2.2. ГКЖ 10 (СССР)		жени на действието на въздух с
10%-ен воден разтвор		относителна влажност > 75% без
2.3. ГКЖ 11 (СССР)		агресивни газове (вж БДС 9075)
10%-ен воден разтвор
2.4. ГКЖ 94 (СССР)
20%-на водна емулсия
3. Течни органични материали	Увеличаване на химическата	Разтопените битуми и полиети-
3.1. Разтопен битум	устойчивост на повърхност-	ленови восъци се прилагат за
БХ 45/80 БДС 7566	ния пласт на бетона	пропиване на повърхността на
3.2. Разтопени полиетиленови		подземни бетонни и стоманобе-
восъци		тонни конструкции, изложени на
		действието на почвени води и
		почви със слаба степен на
		агресивност, предизвикващи
		корозия от I-ви и II-ри вид
4. Разтвори от органични ма-	Увеличаване на химиче-	Битумни и епоксидни разтвори
териали	ската устойчивост на по-	се прилагат за пропиване на по-
4.1. Битумен грунд, 30%-ен	върхностния пласт на бе-	върхността на бетонни и стома-
разтвор от битум в бензин(би-	тона	нобетонни конструкции, изложе-
тум БХ 80/25, БДС 7566)		ни на действието на въздух със
4.2. Епоксиден грунд, 30%-ен		слаба степен на агресивност (БДС
разтвор от епоксидна смола в		9075) и за подготовка на бетонна
ацетон (смола АП-1, БДС 9086)		повърхност под изолации от
		битумни и епоксидни материали

 

Приложение 5

ГРУПИ ЛАКОВИ ПОКРИТИЯ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТОМАНОБЕТОННИ, ДЪРВЕНИ И СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ И АЗБЕСТОЦИМЕНТ

Таблица 1

Стоманобетонни конструкции и азбестоцимент

Степен на агресивното		Относителна
въздействие на средата	Характеристика на газовете съгласно БДС 9075	влажност
съгласно БДС 9075		на въздуха	Група
		в отопляеми	на лаковите
		помещения,	покрития
		%
Неагресивна	Без агресивни газове	<= 75	без защита
	Агресивни газове от група А	<= 60	I
Слабоагресивна	Без агресивни газове	> 75	I
	Агресивни газове от група А	61 – 75	I
	Агресивни газове от група Б	<= 60	II
Средноагресивна	Агресивни газове от група А	> 75	III
	Агресивни газове от група Б	61 – 75	III
	Агресивни газове от група В	<= 60	III
Силноагресивна	Агресивни газове от група Б	> 75	IV
	Агресивни газове от група В	61 – 75	IV
	Агресивни газове от група В	> 75	Усилена защи-
			та по специа-
			лен проект

Таблица 2

Дървени конструкции

Степен на агресивното		Относителна
въздействие на средата	Характеристика на газовете съгласно БДС 9075	влажност
съгласно СН и П ІІ-28		на въздуха	Група
		в отопляеми	на лаковите
		помещения,	покрития
		%
Неагресивна	Без агресивни газове	> 75	I
	Агресивни газове от група А	61 – 75	I
	Агресивни газове от група А и Б	<= 60	I
Слабоагресивна	Агресивни газове от група А	> 75	ІІ
	Агресивни газове от група Б	61 – 75	ІІ
	Агресивни газове от група В	<= 60	ІІ
Средноагресивна	Агресивни газове от група Б	> 75	ІІІ
	Агресивни газове от група В	61 – 75	ІІІ
Силноагресивна	Агресивни газове от група В	> 75	ІV

Таблица 3

Стоманени конструкции

Степен на агресивното		Относителна
въздействие на средата	Характеристика на газовете съгласно БДС 9075	влажност
съгласно БДС 9075		на въздуха	Група
		в отопляеми	на лаковите
		помещения,	покрития
		%
Слабоагресивна	Без агресивни газове	<= 75	І
	Агресивни газове от група А	<= 60	І
	Агресивни газове от група Б	<= 60	ІІ
	Без агресивни газове	> 75	ІІ
Средноагресивна	Агресивни газове от група А	61 – 75	ІІІ
	Агресивни газове от група Б	61 – 75	ІІІ
	Агресивни газове от група В	<= 60	ІІІ
	Агресивни газове от група А	> 75	ІІІ
Силноагресивна	Агресивни газове от група Б	> 75	ІV
	Агресивни газове от група В	> 60	ІV

Забележки:

1. Класификацията на агресивните газове в групи А, Б и В е дадена в БДС 9075.

2. Дадените групи лакови покрития се препоръчват също и за защита на открити конструкции и конструкции на неотопляеми сгради, ако отговарят на изискванията за мразоустойчивост, светлоустойчивост, атмосфероустойчивост и др. в зависимост от условията на експлоатация.

3. В случаите, когато концентрацията на агресивните газове във въздуха е по-голяма от концентрацията на газовете от група В, трябва да се предвижда защита на конструкциите по специален проект.

Приложение 6

ВАРИАНТИ НА СИСТЕМИ ОТ ЛАКОВИ ПОКРИТИЯ НА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТОМАНОБЕТОННИ И ДЪРВЕНИ КОНСТРУКЦИИ И АЗБЕСТОЦИМЕНТ

Групи
покрития	Грунд	Покритие
I	Ленен безир – 1 пласт БДС 608	Бои блажни ПФ-1, ПФ-2 – 2 до 3 пласта
		БДС 2562
	Грунд от асфалтов лак – 1 пласт	Асфалтов лак киселиноустойчив – 3
		пласта БДС 11023
	Алкиден грунд – 1 пласт БДС 6286	Алкиден емайллак 2 до 3 пласта
		БДС 2923
II	Алкиден грунд – 2 пласта БДС 6286	Алкиден емайллак – 3 пласта
		БДС 2923
	Перхлорвинилов лак № 2д – 2 пласта	Перхлорвинилов емайллак – 5 пласта
	БДС 11030	БДС 13126
	Ленен безир – 2 пласта	Бои блажни ПФ-1, ПФ-2 – 3 пласта
		БДС 2562
III	Хлоркаучуков грунд ХК ББ 2 пласта	Хлоркаучуков емайллак – 3 пласта
	ОН 02 52857 – 71	БДС 12726
	Перхлорвинилов лак № 2Д – 2 пласта	Перхлорвинилов емайллак – 6 пласта
	БДС 11030	БДС 13126
	Грунд от епоксиден емайллак – 1 пласт	Епоксиден емайллак – 3 пласта
		БДС 13122
	Епоксиднокатранен грунд – 1 пласт	Епоксиднокатранен лак – 3 пласта
	Грунд от лак еповин – 1 пласт	Лак еповин 3 пласта
		ОН 10 64122-73
	Перхлорвинилов лак № 2Д – 2 пласта	Перхлорвинилов емайллак – 7 пласта
	БДС 11030	БДС 13126
IV	Грунд от епоксиден емайллак – 1 пласт	Епоксиден емайллак – 4 пласта
		БДС 13122
	Епоксиднокатранен грунд – 1 пласт	Епоксиднокатранен лак – 4 пласта
	Грунд от лак еповин – 1 пласт	Лак еповин 4 пласта
		ОН 10 64122-73

 

Приложение 7

ВАРИАНТИ НА СИСТЕМИ ОТ ЛАКОВИ ПОКРИТИЯ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ

Приложение 8

КИТОВЕ ЗА ШПАКЛОВАНЕ

Наименование на	Предназначение и област на приложение	Особени условия
материалите
1. Битумни материали	Прилагат се за залепване на битумни листови	Не се допуска приложение на битумните
1.1. Топло битумно	материалии за защитни покрития на подземни	материали при действие на органични
лепило – БДС 7566	стоманени и стоманобетонни тръбопроводи,	разтворители, серовъглерод, масла,
1.2. Битумнокаучукова	фундаменти на сгради, фундаменти под машини	разтвори от киселини с концентрация
смес БК-1	и апарати, плодове и др. конструкции,	над 80 g/куб. дм разтвори от
ОН 10 64218-73	изложени на действие на технологични и	основи с концентрация над 30 g/куб.
1.3. Битумнокаучукова	отпадъчни разтвори, които съдържат	дм и при температури, по високи
композиция	алкални основи до 30 g/куб. дм,	от 40 °С (313 °К)
ОН 02 61263-72	солна, сярна, фосфорна, силикофлуороводород-
	на, въглена, оксалова киселина до 80 g/куб. дм, хло-
	риди, карбонати, нитрати, сулфати, фосфати до
	200 g/куб. дм. Битумните материали се употребяват
	в горещо състояние.
2. Китове от полимерни
материали
2.1. Китове от епоксид-	Прилагат се за защитни покрития на комини, ре-	Не се допуска приложение на китове от
на смола АП-1 и ки-	зервоари, стени, канали, подове, фундаменти под	епоксидна смола при действие на разт-
селиноустойчиви	машини и апарати и др. стоманени и стоманобе-	вори от окисляващи киселини и други
пълнители (смола	тонни конструкции и съоръжения, изложени на	окислители (азотна, хромова, концентри-
АП-1, БДС 9086,	действието на технологични и отпадъчни разтво-	рана сярна, хипохлориста кисе-
кварцово брашно,	ри, които съдържат алкални основи до 500 g/куб. дм,	лина, натриев хипохлорит и др.),
БДС 4604, базалто-	неорганични и неокисляващи киселини (солна,	мравчена и оцетна киселина
во брашно,	сярна, фосфорна, въглена, флуороводородна,
ОН 02 52119-71)	силикофлуороводородна) до 350 g/куб. дм, лимо-
	нена киселина, оксалова киселина, сулфати, хло-
	риди, нитрати, карбонати, фосфати, ацетати,
	органични разтворители, серен двуокис,
	сероводород.
2.2. Китове от епоксид-	Прилагат се за защитни покрития на комини, ка-	Приложение на китове от епоксидна
на смола АП-1, ка-	нали, подове, фундаменти под машини и апарати,	смола и каменовъглен катран не се до-
мено-въглен катран	тръбопроводи и други стоманени и стоманобе-	пуска при действието на разтвори от
и киселиноустой-	тонни конструкции и съоръжения, изложени на	окисляващи киселини и други окисли-
чиви пълнители	действието на почвени води и на периодично дей-	тели (азотна, хромова, концентрирана
	ствие на технологични и отпадъчни разтвори, които	сярна киселина, хипохлориста
	съдържат алкални основи до 200 g/куб. дм,	киселина, натриев хипохлорит
	неорганични неокисляващи киселини (сярна,	и др.), мравчена и оцетна киселина,
	фосфорна, въглена, силикофлуороводородна) до 50 g/куб.	органични разтворители,
	дм, сулфати, хлориди, нитрати, карбонати, фосфати,	серовъглерод.
	серен двуокис
2.3. Епросин Е1 и епро-	Прилагат се за защитни покрития на стоманени	Както т. 2.1
син Е 2В (ЧССР)	и стоманобетонни резервоари за хранителни
	продукти
2.4. Еповен SA и еповен	Прилагат се за защитни покрития на стоманени	Както т. 2.1
SS (Италия)	и стоманобетонни резервоари

 

Приложение 9

ЛИСТОВИ МАТЕРИАЛИ ЗА АНТИКОРОЗИОННИ ПОКРИТИЯ (МУШАМИ, ФОЛИЯ И ЛИСТОВЕ)

Наименование на	Предназначение и област на	Особени условия
материалите	приложение
1	2	3
1. Материали от	Прилагат се за армиране на шпакловки от	Не се допуска приложение на стъклен воал
стъклени влакна	битумни, епоксидни и полиестерни китове	и тъкан при действие на разтвори, които
1.1. Стъклен воал	при изолации на тръбопроводи, резервоа-	съдържат флуороводородна и силикофлуо-
БДС 7458	ри, канали, подове, комини, подземни кон-	роводородна киселина, алкални основи,
1.2. Стъклена тъкан	струкции и др., изложени на действието на	карбонати и други алкални соли. Прилагат
БДС 11628	почвени води технологични и отпадъчни	се в съчетание с шпакловки от епоксидни
	разтвори, които съдържат киселини (с из-	и полиестерни китове, битумни
	ключение на флуороводородна и силико-	материали, облицовки от плочи и тухли
	флуороводородна киселина), кисели
	и неутрални соли и кисели газове
	(серен двуокис, сероводород и др.)
2. Мушами на
основа битуми
2.1. Воалит	Прилагат се като хидроизолационен пласт в	Приложение на воалит не се допуска при дей-
БДС 6315	изолации на подземни конструкции, подове,	ствие на органични разтворители, масла, ся-
2.2. Удебелен	фундаменти под машини и апарати и покри-	ровъглерод, разтвори от киселини с концен-
воалит	ви, изложени на действието на почвени води	трация над 80 g/куб. дм, разтвори от алкални ос-
ОН 10 61405-72	и периодично действие на технологични и	нови, алкални соли, силикофлуороводородна
	отпадъчни разтвори, които съдържат солна,	и флуороводородна киселина и при темпера-
	сярна, фосфорна, въглена, оксалова кисе-	тури по-високи от 40 °С (313 °К). Прилагат
	лина до 80 g/куб. дм, хлориди, нитрати,	се в съчетание с покрития от топло
	сулфати, фосфати до 200 g/куб. дм и на	битумно лепило, битумно каучукови
	атмосферни въздействия	лепила и композиции, облицовки от плочи
		и тухли.
2.3. Конобит	Прилага се за хидроизолация на покриви,	Конобитът се прилага в съчетание със замазки
БДС 8264	които не са изложени на действието на	от топло битумно лепило и битуминол
	агресивни среди
2.4. Гумизол	Прилага се като хидроизолационен пласт в	Приложение на гумизол не се допуска при
ОН 10 66019-75	изолация на подземни конструкции, подове	действие на органични разтворители, масла,
	и покриви, изложени на действието на поч-	сяровъглерод, разтвори от алкални основи,
	вени води, технологични и отпадъчни раз-	окислители и при температури по-високи от
	твори, които съдържат солна, сярна, фос-	40 °С (313 °К). Прилага се в съчетание с би-
	форна, въглена, оксалова, флуороводород-	тумни и битумно-каучукови композиции и
	на и силикофлуороводородна киселина до	облицовки от плочи и тухли.
	120 g/куб. дм, хлориди, нитрати, сулфати
	и др. неутрални и кисели соли до 200 g/
	куб. дм и на атмосферни въздействия
3. Фолио от поли-	Прилагат се като антикорозионен и хидро-	Не се допуска приложение на фолио от поли-
винилхлорид	изолационен пласт в изолации на подове,	винил-хлорид при действие на разтвори, кои-
3.1. Антикорозионно	канали, фундаменти под машини и апарати,	то съдържат алкални основи над 150 g/куб. дм ,
фолио	тръбопроводи и др. конструкции, изложе-	окисляващи киселини, олеум и др. окислите-
ОН 10 66798-74	ни на действието на почвени води и на тех-	ли, органични разтворители, ароматни и хло-
3.2. Хидроизолацион-	нологични и отпадъчни разтвори, които съ-	рирани въглеводороди и при температури
но фолио	държат алкални основи до 100 g/куб. дм, солна	по-ниски от – 10 °С (263 °К) и по-високи от
БДС 14100	киселина до 150 g/куб. дм, сярна киселина до	+ 40 °С (313 °К). Прилага се в съчетание с
3.3. Самозалепваща	300 g/куб. дм, азотна киселина до 60 g/куб. дм,	твърди защитни покрития. Не се допуска кон-
изолационна лента	млечна киселина до 500 g/куб. дм, оцетна кисе-	такт с битуми и катрани.
СИЛ	лина до 100 g/куб. дм, карбонати до 150 g/куб. дм,
ОН 10 65129-78	фосфорна, винена, лимонена, оксалова ки-
	селина, амоняк, хлориди, сулфати, нитрати,
	фосфати в температурен интервал от
	- 10 до + 40 °С (от 263 до 313 °К).
4. Фолио от полиети-	Прилага се като антикорозионен и хидро-	Не се допуска приложение на фолио от полие-
лен БДС 7407	изолационен пласт в изолации на подове,	тилен при действие на разтвори, които съдър-
	канали и др. конструкции, изложени на пе-	жат окисляващи киселини и други окислите-
	риодично действие на технологични и отпа-	ли, органични разтворители, масла, мазнини,
	дъчни разтвори, които съдържат неокисля-	халогенни газове (хлор, флуор, бром) и при
	ващи киселини (сярна, солна, фосфорна, си-	температури по-ниски от – 10 °С (263 °К) и
	ликофлуороводородна, флуороводородна,	по-високи от + 40 °С (313 °К). Прилага се в
	въглена, оцетна, лимонена, оксалова, мрав-	съчетание с твърди защитни покрития.
	чена) до 400 g/куб. дм, алкални основи до
	500 g/куб. дм, сулфати, хлориди, нитрати, кар-
	бонати, ацетати, фосфати и др. соли в темпе-
	ратурен интервал от – 10 до + 40 °С
	(от 263 до 313 °К).
5. Листов полиизобу-	Прилага се като антикорозионен и хидро-	Не се допуска приложение на полиизобутилен
тилен	изолационен пласт в изолации на подове, ка-	при действие на окисляващи киселини и дру-
5.1. Полиизобутилен	нали, фундаменти под машини и апарати,	ги окислители, органични разтворители и при
ПСГ (СССР)	резервоари и др. стоманобетонни и стома-	температури по-ниски от – 20 °С (253 °К) и
5.2. Полиизобутилен	нени конструкции и съоръжения, изложени	по-високи от + 60 °С (333 °К). Прилага се в
репанол	на действието на технологични и отпадъчни	съчетание с твърди защитни покрития.
(ГФР)	разтвори, които съдържат алкални основи
	до 500 g/куб. дм, неорганични неокисляващи
	киселини (солна, сярна, фосфорна, въглена,
	флуороводородна, силикофлуороводородна)
	до 500 g/куб. дм, органични киселини (ли-
	монена, млечна, оцетна, мравчена киселина)
	до 500 g/куб. дм, азотна киселина до 300 g/куб.
	дм, амоняк, хлориди, нитрати, карбонати, фос-
	фати, ацетати, сулфати и др. соли в темпе-
	ратурен интервал от – 20 до + 60 °С
	(от 253 до 333 °К).
6. Твърд поливинил-	Прилага се като конструктивен и защитен	Не се допуска приложение на листови мате-
хлорид	материал за вани и резервоари, подложени	риали от твърд поливинилхлорид при дейст-
	на действието на технологични разтвори,	вие на разтвори, които съдържат окисляващи
	които съдържат алкални основи до 400 g/куб. дм, амоняк, неокисляващи киселини	киселини, олеум, органични разтворители,
	(солна, сярна, фосфорна, въглена, флуоро-	ароматни и хлорирани въглеводороди и при
	водородна, силикофлуороводородна, лимонена,	температура по-ниска от – 10 °С
	млечна, мравчена, оцетна, оксалова) до 500	(263 °К) и по-високи от + 60 °С
	g/куб. дм, хлориди, сулфати, нитрати,	(333 °К).
	фосфати, карбонати, ацетати и др. соли в
	температурен интервал от – 10 до + 60 °С
	(от 263 до 333 °К).

 

Приложение 10

МАТЕРИАЛИ И ИЗДЕЛИЯ ЗА АНТИКОРОЗИОННИ ОБЛИЦОВКИ И НАСТИЛКИ

Наименование на	Предназначение и област на	Особени условия
материалите	приложение
1	2	3
1. Естествени ка-
менни материали
1.1. Киселиноустойчи-	Прилагат се за настилка на подове и обли-	Приложение на киселиноустойчиви естестве-
ви гранити, сиенити,	цовка на канали и резервоари, подложени	ни каменни материали не се допуска при дей-
базалти, диабази,	на действието на разтвори от киселини не-	ствие на разтвори от флуороводородна и си-
габро, кварцити,	зависимо от тяхната концентрация, кисели	ликофлуороводородна киселина и при дейст-
гранитогнайсове,	газове, разтвори от алкални основи с кон-	вие на концентрирани разтвори от алкални
кварцитни пясъчници	центрация до 300 g/куб. дм, разтвори от соли	основи.
	и механични въздействия
1.2. Алкалоустойчиви	Прилагат се за настилка на подове, изло-	Приложение на алкалоустойчиви естествени
плътни варовици,	жени на действието на разтвори от основи	каменни материали не се допуска при дейст-
доломити, магнезити	независимо от концентрацията им	вие на разтвори от киселини
2. Изделия от стъкло	Прилага се за облицовки при действие на	Приложение на изделия от стъкло не се допу-
2.1. Стъкло профилно,	разтвори от киселини, разтвори от соли,	ска при действие на флуороводородна и сили-
ОН 05 68822-77	газове	кофлуороводородна киселина и разтвори от
2.2 Стъклени блокове	Прилагат се за изграждане на стени и пре-	основи
БДС 11601	гради в помещения с агресивни среди
3. Изделия от топени	Прилагат се за настилка на подове и обли-	Приложение на изделия от топени скали не се
скали	цовка на канали, фундаменти под машини	допуска при действие на флуороводородна и
3.1. Плочи от лят	и апарати и резервоари, изложени на дей-	силикофлуороводородна киселина и разтво-
базалт	ствието на разтвори от киселини с темпера-	ри от основи с концентрация над 350 g/куб. дм.
ОН 33 67472-76	тура до 100 °С (373 °К), разтвори от осно-
	ви с концентрация до 350 g/куб. дм и темпера-
	тура до 30 °С (303 °К), разтвори от соли,
	газови и механични въздействия.
4. Изделия от гра-	Прилагат се за настилки на подове и обли-	Приложение на изделия от графит не се допу-
фит антегмит	цовки на резервоари, изложени на дейст-	ска при действие на разтвори от окисляващи
АТМ-1 (СССР)	вието на разтвори от флуороводородна и силико-	киселини (азотна, хромова, кон-
фаолит Т (СССР)	флуороводородна киселина и техни соли, разтвори от	центрирана сярна), други окислители
корбон (ГДР)	неокисляващи киселини,	и разтвори от алкални основи.
	разтвори от кисели соли.
5. Керамични	Прилагат се за настилки на подове и обли-	Приложение на керамични изделия не се до-
изделия	цовки на фундаменти под машини и апара-	пуска при действие на флуороводородна и
5.1. Каменинови	ти, канали, резервоари, комини и др. сто-	силикофлуороводородна киселина и не се препо-
плочи БДС 217	манобетонни и стоманени конструкции и	ръчва при действие на разтвори от
5.2. Киселиноустойчи-	съоръжения, изложени на действието на техноло-	алкални основи и алкални соли
ви плочи БДС 4578	гични и отпадъчни разтвори, които съдържат ки-	със средни концентрации
5.3. Киселино-	селини с изключение на флуороводородна и сили-
устойчиви тухли	кофлуороводородна киселина и кисели соли и на
БДС 3534	действието на агресивни газове.
6. Изделия от шлакоси-	Прилагат се за настилки на подове и обли-	Приложение на изделия от шлакоситал не се
тал (СССР)	цовки на стени, резервоари, вани, канали,	допуска при въздействие на алкални разтво-
	подложени едновременно на въздействие	ри и ударни въздействия
	на агресивни среди и изтриване
7. Елементи от кисели-	Прилагат се за облицовки на фундаменти	Приложение на елементи от киселиноустой-
ноустойчив бетон на	под машини и апарати, на резервоари и	чив бетон не се допуска при действие на
основа разтворимо	други съоръжения, изложени на действие-	вода, разтвори от основи, разредени разтво-
стъкло и добавъчни	то на технологични разтвори, които съдър-	ри от киселини, флуороводородна и силико-
материали от кисели-	жат киселини с концентрация по-голяма от	флуороводородна киселина.
ноустойчиви скали	100 g/куб. дм и на действието на кисели
БДС 4604	газове.

 

Приложение 11

КИТОВЕ И РАЗТВОРИ ЗА ЗАЛЕПВАНЕ И ФУГИРАНЕ НА ОБЛИЦОВКИ И НАСТИЛКИ

Наименование на материалите	Предназначение и област на приложение	Особени условия
1	2	3
1. Силикатни разтвори
1.1. Киселиноустойчив разтвор на	Прилагат се за залепване и фугиране на нас-	Приложение от киселиноустой-
основа разтворимо натриево	тилки от подове и облицовки на канали, фун-	чиви разтвори на основа разт-
или калиево стъкло, БДС 4604	даменти под машини и апарати, резервоари,	воримо стъкло не се допуска
1.2. Киселиноустойчив разтвор	комини и други съоръжения, изложени на дей-	при действие на на вода, раз-
на основа разтворимо стъкло	ствието на технологични и отпадъчни разтво-	твори от основи, алкални соли,
с уплътняващи добавки (флу-	ри, които съдържат неорганични и органични	разредени разтвори от кисели-
рилов спирт, фурфурол и др.)	киселини с концентрация по-голяма от	ни, флуороводородна и силико-
	100 g/куб. дм на действието на кисели газове	флуороводородна киселина
1.3. Разтвори от сулфатоустойчив	Прилагат се за залепване и фугиране на подови	Приложение на разтвори от
портландцимент, БДС 7267	настилки, изложени на периодично действие	сулфатоустойчив портландци-
	на технологични и отпадъчни разтвори,	мент не се допуска при действие на
	които съдържат основи до 30 g/куб. дм	разтвори от киселини, разтвори от
	и сулфати в съответствие с БДС-0975	основи с концентрация над 30 g/куб.
		дм и други видове соли
2. Битумни материали	Прилагат се за залепване и фугиране на подо-	Не се допуска приложение на
2.1. Топло битумно лепило,	ви настилки от плочи и за монолитни подови	битумни материали при дейс-
БДС 7566	настилки, изложени на периодично действие	твие на органични разтворите-
2.2. Битумен кит	на технологични и отпадъчни разтвори, които	ли, серовъглерод, масла, раз-
2.3. Битумно-каучукова смес	съдържат алкални основи до 30  g/куб. дм, солна,	твори от основи с концентра-
ОН 10 64218-73	сярна, въглена, флуороводородна, силикофлуо-	ция над 30 g/куб. дм, разтвори от
2.4. Битумно-каучукова компози-	роводородна, фосфорна, оксалова киселина до	киселини с концентрация над
ция ОН 02 61263-72	80 g/куб. дм, хлориди, нитрати, сулфати, карбона-	80 g/куб. дм и при температура
2.5. Асфалтбетон и астови разтво-	ти, фосфати до 200 g/куб. дм. Битумните материали	по-висока от 40 °С (313 °К).
ри от битум и киселиноустой-	се употребяват в горещо състояние.
чиви добавъчни материали
3. Китове от полимерни материали
3.1. Китове от епоксидни смоли
3.1.1. Китове от епоксидна смола	Прилагат се за залепване и фугиране на подови	Приложение на китове от епок-
АП-1 и киселиноустойчиви	настилки от плочи, монолитни пластбетонни	сидни смоли не се допуска при
пълнители (смола АП-1,	настилки, самоизравняващи се покрития, обли-	действие на разтвори от окис-
БДС 9086, кварцово браш-	цовки на канали, резервоари, фундаменти под	ляващи киселини и други окис-
но БДС 4604, базалтово	машини и апарати и други конструкции и съо-	лители (азотна, хромова, кон-
брашно ОН 02 52119-71	ръжения, изложени на действието на техноло-	центрирана сярна, хипохлори-
	гични и отпадъчни разтвори, които	ста киселина, натриев хипохло-
	съдържат алкални основи до 500 g/куб.	рит и др.), мравчена и оцетна
	дм, неорганични неокисляващи киселини	киселина
	(солна сярна, фосфорна, въглена, флуо-
	роводородна, силикофлуороводо-родна) до
	350 g/куб. дм, лимонена киселина, сул-
	фати, хлориди, нитрати, карбонати, фосфати,
	ацетати, органични разтворители, захарни раз-
	твори, нишестени суспензии и др. с темпера-
	тура до 50 °С, оксалова киселина.
3.1.2. Китове от епоксидна смола	Прилагат се за залепване и фугиране на подови	Приложение на китове от епок-
АП-1, каменовъглен катран и	настилки и облицовки на канали, фундаменти	сиднa смола и каменовъглен
киселиноустойчиви пълнители	под машини и апарати, резервоари и др. конст-	катран не се допуска при дей-
	рукции и съоръжения, изложени на периодич-	ствие на разтвори от окислява-
	но действие на технологични и отпадъчни раз-	щи киселини и други окислите-
	твори, които съдържат алкални основи до	ли (азотна, хромова, концентрирана
	200 g/куб. дм, неорганични неокисляващи кисели-	сярна, хипохлориста киселина, натриев
	ни (сярна, фосфорна, въглена, силикофлуорово-	хипохлорит и др.), мравчена и оцетна
	дородна) до 50 g/куб. дм, сулфати, хлориди,	киселина, органични разтворители
	нитрати, карбонати, фосфати и сяровъглерод
3.2. Китове от ненаситени	Прилагат се за залепване и фугиране на подови	Приложение на китове от по-
полиестерни смоли	настилки и облицовки на канали, резервоари и	лиестерни смоли не се допуска
3.2.1. Китове от полиестерна	др. конструкции и съоръжения, изложени на	при въздействие на разтвори
смола винилкид 550 П и кисе-	действието на технологични и отпадъчни раз-	от основи, амоняк, карбонати
линоустойчиви пълнители	твори, които съдържат неорганични киселини	и други алкални соли
(смола винилкид 550 П, ОН 02	до 200 g/куб. дм и органични киселини с темпера-
52508-71, кварцово брашно,	тура до 50 °С
БДС 4604)
3.2.2. Асплит О бял и черен (ГФР)
3.3. Китове от фенолформалде-	Прилагат се за залепване и фугиране на подови	Приложение на китове от фе-
хидни смоли	настилки и облицовки на канали, фундаменти	нолформалдехидни смоли не
3.3.1. Арзамит 5	под машини и апарати, резервоари и други	се допуска при действие на
3.3.2. Арзамит универсален (СССР)	конструкции и съоръжения, изложени на дей-	разтвори от основи и алкални
3.3.3. Асплит СТ (ГФР)	ствието на технологични и отпадъчни разтво-	соли, окисляващи киселини и
3.3.4. Асплит CN (ГФР)	ри, които съдържат органични и неорганични	други окислители (концентри-
3.3.5. Асплит CN-S (ГФР)	неокисляващи киселини до 600 g/куб. дм, сулфати,	рана сярна, азотна, хромова,
	хлориди, нитрати, ацетати, органични разтво-	хипохлориста киселина, нат-
	рители и кисели газове	риев хипохлорит и др.)
3.4. Китове от фуранови смоли и	Прилагат се за залепване и фугиране на подови	Приложение на фуранови кито-
киселиноустойчиви пълнители	настилки от плочи и облицовки на канали, ре-	ве не се допуска при въздейст-
3.4.1. Фанзол 2	зервоари, фундаменти под машини и апарати и	вие на окисляващи киселини
3.4.2. Фанзол 3	други конструкции и съоръжения, изложени на	(концентрирана сярна, азотна,
3.4.3. Ферганит 1	въздействието на разтвори от неокисляващи	хромова, хипохлориста кисели-
3.4.4. Ферганит 2	киселини, разредени разтвори от алкални	лина) натриев хипохлорит,
3.4.5. Ферганит 3 (СССР)	основи, разтвори от соли и органични	други окислители и ацетон
	разтворители (освен ацетон)
3.5. Китове от полиуретани (сме-	Прилагат се за залепване и фугиране на настил-
си от изоцианати, полиоли и	ки от плочи на подове и облицовки на канали,
киселиноустойчиви пълнители)	фундаменти под машини и апарати, резервоари
3.5.1. Сиспур V 8411	и други конструкции и съоръжения, подложени
Сиспур V 8413 (ГДР)	на действие на бензин, масла, разтвори от соли,
	разредени разтвори от киселини и основи
3.6. Серен кит (разтопена сяра с	Прилага се за залепване и фугиране на подови	Не се допуска приложение на
киселиноустойчиви пълнители)	настилки от плочи, подложени на действието	серен кит при въздействие на
	на технологични и отпадъчни разтвори, съдър-	серен кит при въздействие на
	жащи неорганични неокисляващи киселини до	органични разтворители, ал-
	300 g/куб. дм и разтвори от кисели соли.	кални разтвори и окислители
		и киселини с концентрация над 300 g/куб. дм

 

Приложение 12

СТЕПЕН НА ПОЧИСТВАНЕ НА СТОМАНЕНАТА ПОВЪРХНОСТ ОТ РЪЖДА И ТЕРМИЧНИ ОКИСИ ПРЕДИ ПОЛАГАНЕ НА АНТИКОРОЗИОННИ ПОКРИТИЯ

Степен на агресивно			Степен
въздействие на	Видове грундове и покрития		на почистване
средата съгласно			съгласно
БДС 9075			БДС 13282
Слабоагресивна	Грундове и лакови покрития	битумни	1-2
		алкидни	1-2
		безирени	1-2
		перхлорвинилови	1-2
		фосфатиращи грундове	1
		цинкови покрития	1
	Шпакловки	битумни	2
Средноагресивна	Грундове и лакови покрития	алкидни	1
		перхлорвинилови	1
		хлоркаучукови	1
		епоксидни	1
		епоксиднокатранени	1
		еповин	1
		фосфатни покрития	1
		цинкови покрития	1
		алуминиеви покрития	1
	Шпакловки	епоксидни	1
		епоксиднокатранени	1-2
		епоксидни	1
		епоксиднокатранени	1
		еповин	1
Силноагресивна	Грундове и лакови покрития	протекторни грундове	1
		фосфатни покрития	1
		цинкови покрития	1
		алуминиеви покрития	1
	Шпакловки	епоксидни	1
		епоксиднокатранени	1

 

Приложение 13

НАЧИНИ ЗА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТОМАНЕНИ И АЛУМИНИЕВИ КОНСТРУКЦИИ

* В средноагресивни и силноагресивни газови среди, съдържащи серен двуокис, сероводород и азотни окиси от групи на газовете А, Б и В (вж. БДС 9075), трябва да се прилага метализация с алуминий марки АБ, 6, А7, АД1, АМг, АМц (СССР). В останалите агресивни среди – да се прилагат метализационни и горещи покрития от цинк.

Приложение 14

ДОПУСТИМИ СЪЧЕТАНИЯ МЕЖДУ МАТЕРИАЛИ И ИЗДЕЛИЯ В МНОГОПЛАСТОВИ АНТИКОРОЗИОННИ ИЗОЛАЦИИ

Таблица 1

Допустими съчетания между материалите за разтвори и китове за залепване на настилките и другите изолационни пластове на химически устойчиви подове

	Други изолационни материали
Материали за разтвори и китове за залепване
на настилките		Лакови	Листови	Материали от
	Битум	материали	материали	синтетични
				смоли
1. Цимент	+	-	+	-
2. Битум	-	+	-	-
3. Киселиноустойчиви разтвори на основа
разтворимо стъкло	-	-	+	+
4. Китове от синтетични смоли	-	-	-	+

* Не се използва в съчетание с полимерни листови материали

Таблица 2

Допустими съчетания между материалите за разтвори и китове за залепване и за запълване на фугите на химически устойчиви подове

	Материали за запълване на фугите
Материали за разтвори и китове			Киселино-
за залепване			устойчиви
			разтвори	Китове
	Цимент	Битум	на основа	от синте-
			разтвори-	тични смоли
			мо стъкло
1. Цимент	+	+	-	+
2. Битум	-	+	-	-
3. Киселиноустойчиви разтвори на основа
разтворимо стъкло	-	-	+	+
4. Китове от синтетични смоли	-	-	-	+

Таблица 3

Допустими съчетания между материали и изделия за настилки и облицовки и материали за китове и разтвори за залепване

	Материали за настилки и облицовки
Материали за китове и разтвори за залепване
	керамични
	и изкуствени	изделия
	каменни	от полимерни
	изделия	материали
1. Цимент	+	-
2. Битум	+	-
3. Киселиноустойчиви разтвори на основа
разтворимо стъкло	+	-
4. Китове от синтетични смоли	+	+

Таблица 4

Допустими съчетания на безшевни покрития на подовете и другите изолационни пластове

	Материали за покрития на подове
Други изолационни материали	Асфалт	Полимер бетон
1. Битум и битуминирани листови материали	+	+
2. Лакови материали	-	+
3. Полимерни листови материали	-	+
4. Материали от синтетични смоли	-	+

Забележка към таблици 1-4. Със знак “+” са означени препоръчваните съчетания от материали; със знак “-” са означени непрепоръчваните съчетания от материали.

Приложение 15

СХЕМИ НА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Ниво на почвените води – до стъпката на фундамента

Степен на агресивност – слаба

СТОМАНОБЕТОНЕН МОНОЛИТЕН ФУНДАМЕНТ

Схема 1

1. Фундамент.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Мазана хидроизолация.

4. Пласт от киселиноустойчив чакъл, пропит с битум с дебелина 40 mm.

5. Трамбована баластра.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Ниво на почвените води – по-високо от стъпката на фундамента

Степен на агресивност – средна

СТОМАНОБЕТОНЕН МОНОЛИТЕН ФУНДАМЕНТ

Схема 2

1. Фундамент.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Листова хидроизолация.

4. Защитна стена от тухли на цименто-пясъчен разтвор (дебелина 1/4 тухла).

5. Пласт на киселиноустойчив чакъл, пропит с битум с дебелина 40 mm.

6. Трамбована баластра.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Ниво на почвените води – по-високо от стъпката на фундамента

Степен на агресивност – силна

СТОМАНОБЕТОНЕН МОНОЛИТЕН ФУНДАМЕНТ

Схема 3

1. Фундамент.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Листова хидроизолация.

4. Защитна стена от тухли на битумен кит (дебелина 1/2 тухла).

5. Асфалтова замазка с дебелина 20 mm.

6. Пласт от киселиноустойчив чакъл, пропит с битум с дебелина > 50 mm.

7. Трамбована баластра.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Ниво на почвените води – до стъпката на фундамента

Степен на агресивност – силна

СТОМАНОБЕТОНЕН СГЛОБЯЕМ ФУНДАМЕНТ

Схема 4

1. Фундамент от бетонни блокове със замазване на фугите с цименто-пясъчен разтвор.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Мазана хидроизолация.

4. Пласт на киселиноустойчив чакъл, пропит с битум с дебелина 40 mm.

5. Трамбована баластра.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Ниво на почвените води – на нивото на стъпката на фундамента

Степен на агресивност – силна

СТОМАНОБЕТОНЕН МОНОЛИТЕН ФУНДАМЕНТ

Схема 5

1. Фундамент от бетонни блокове със замазване на фугите с цименто-пясъчен разтвор.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Листова хидроизолация.

4. Мазана хидроизолация.

5. Защитна стена от тухли на битумен кит (дебелина 1/2 тухла).

6. Асфалтова замазка с дебелина 20 mm.

7. Пласт от киселиноустойчив чакъл, пропит с битум, с дебелина > 50 mm.

8. Трамбована баластра.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Ниво на почвените води – до стъпката на фундамента

Степен на агресивност – слаба

СТОМАНОБЕТОНЕН СГЛОБЯЕМ ФУНДАМЕНТ

Схема 6

1. Бетонна или стоманобетонна стена на мазе.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Мазана хидроизолация.

4. Пласт от киселиноустойчив чакъл, пропит с битум, с дебелина 40 mm.

5. Трамбована баластра.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Ниво на почвените води – по-високо от стъпката на фундамента

Степен на агресивност – силна

Eдностранен воден напор с градиент <= 10

СТЕНИ НА МАЗЕ

Схема 7

1. Бетонна или стоманобетонна стена на мазе.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Листова хидроизолация.

4. Защитна стена от тухли на битумен кит (дебелина 1/2 тухла).

5. Асфалтова замазка с дебелина 20 mm.

6. Пласт от киселиноустойчив чакъл, пропит с битум, с дебелина > 50 mm.

7. Трамбована баластра.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Почви – слабо филтриращи

Кф <= 0,1 m/d

Степен на агресивност – слаба

ПИЛОТНИ ФУНДАМЕНТИ

Схема 8

1. Стоманобетонни пилоти.

2. Рандбалка или скара.

3. Пропиване на повърхността на пилотите с битумен разтвор.

4. Пропиване на краищата на пилотите с епоксиден разтвор до височина 1000 mm.

5. Пласт от киселиноустойчив чакъл, пропит с битум, с дебелина 40 mm.

Забележка: Пилоти от бетон с повишена плътност с В/Ц <= 0,55 не се защитават.

(Предишни схеми 9, 10 и 11 заличени – БСА, кн. 10 от 1993 г.)

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Степен на агресивност – силна

ФУНДАМЕНТИ ПОД АПАРАТИ БЕЗ ДИНАМИЧНИ НАТОВАРВАНИЯ

Схема 9

1. Бетонна или стоманобетонна основа.

2. Стоманобетонен фундамент.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

5. Листова изолация.

6. Облицовка от киселиноустойчиви тухли.

7. Химически устойчив разтвор или кит.

8. Стоманен болт.

9. Епоксиден кит.

10. Шпакловка от епоксиден кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Степен на агресивност – силна

ФУНДАМЕНТИ ПОД АПАРАТИ БЕЗ ДИНАМИЧНИ НАТОВАРВАНИЯ

Схема 10

1. Бетонна или стоманобетонна основа.

2. Стоманобетонен фундамент.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

5. Уплътнение от химически устойчив еластичен кит.

6. Листова изолация.

7. Облицовка от киселиноустойчиви тухли.

8. Химически устойчив разтвор или кит.

9. Стоманен болт.

10. Шпакловка от епоксиден кит.

11. Епоксиден кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Степен на агресивност – силна

ФУНДАМЕНТИ ПОД АПАРАТИ С ДИНАМИЧНИ НАТОВАРВАНИЯ

Схема 11

1. Бетонна основа на пода.

2. Бетонен фундамент.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

5. Листова изолация.

6. Химически устойчив разтвор или кит.

7. Облицовка от киселиноустойчиви тухли.

8. Стоманен болт.

9. Епоксиден кит.

10. Уплътнение от химически устойчив еластичен кит.

11. Трамб. баластра.

12. Шпакловка от епоксиден кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни газове – отсъстват

Относителна влажност – по-голяма от 75%

Степен на агресивност – слаба

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРОЗОРЕЧЕН ОТВОР С ПОКРИВНОТО ПОКРИТИЕ

Схема 12

1. Сглобяеми стоманобетонни елементи.

2. Стоманена прозоречна рамка.

3. Дребнозърнест бетон.

4. Пароизолация.

5. Топлоизолация.

6. Корнизен елемент от лек бетон.

7. Покривна хидроизолация.

8. Лаково покритие от група I.

9. Лаково покритие от група II.

10. Защита на стоманените връзки на панелите – поцинковане и лаково покритие.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни газове от група А (вж. БДС 9075)

Относителна влажност – по-малка от 75%

Степен на агресивност – слаба

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРОЗОРЕЧЕН ОТВОР С ПОКРИВНОТО ПОКРИТИЕ

Схема 13

1. Сглобяеми стоманобетонни елементи.

2. Стоманена прозоречна рамка.

3. Дребнозърнест бетон.

4. Пароизолация.

5. Топлоизолация.

6. Корнизен елемент от лек бетон.

7. Покривна хидроизолация.

8. Лаково покритие от група I.

9. Защита на прозоречна рамка – лаково покритие от група III.

10. Защита на стоманените връзки на панелите – поцинковане и лаково покритие.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни газове отсъстват

Относителна влажност – по-голяма от 75%

Степен на агресивност – слаба

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОКРИВНОТО ПОКРИТИЕ С КОНСТРУКЦИЯТА НА ГОРНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ

Схема 14

1. Сглобяеми стоманобетонни елементи.

2. Стоманена прозоречна рамка.

3. Пароизолация.

4. Топлоизолация.

5. Пълнеж от лек бетон.

6. Дребнозърнест бетон.

7. Покривна хидроизолация.

8. Лаково покритие от I група.

9. Лаково покритие от група II.

10. Защита на стоманените връзки на панелите – поцинковане и лаково покритие.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни газове от  група Б (вж. БДС 9075)

Относителна влажност – по-голяма от 75%

Степен на агресивност – силна

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОКРИВНОТО ПОКРИТИЕ С КОНСТРУКЦИЯТА НА ГОРНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ

Схема 15

1. Сглобяеми стоманобетонни елементи.

2. Стоманена прозоречна рамка.

3. Пароизолация.

4. Топлоизолация.

5. Дребнозърнест бетон.

6. Пълнеж от лек бетон.

7. Покривна хидроизолация.

8. Лаково покритие от група IV.

9. Защита на прозоречните рамки – лаково покритие от група IV.

10. Защита на стоманените връзки на панелите – поцинковане и лаково покритие.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни газове от група А (вж. БДС 9075)

Относителна влажност – 61 – 75%

Степен на агресивност – слаба

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОКРИВНОТО ПОКРИТИЕ С ВЪТРЕШНА ВОДОСТОЧНА ТРЪБА

Схема 16

1. Сглобяеми стоманобетонни елементи.

2. Водосточна тръба.

3. Топлоизолация.

4. Дребнозърнест бетон.

5. Покривна хидроизолация.

6. Водобран от поцинкована ламарина.

7. Уплътнение от химически устойчив еластичен кит.

8. Лаково покритие от група I.

9. Защита на стоманената водосточна тръба – лаково покритие от група III.

10. Защита на стоманените връзки на панелите – поцинковане.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни газове от  група А (вж. БДС 9075)

Относителна влажност – по-голяма от 75%

Степен на агресивност – средна

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОКРИВНОТО ПОКРИТИЕ С ТРЪБОПРОВОД

Схема 17

1. Стоманобетонно покритие.

2. Стоманена тръба.

3. Топлоизолация.

4. Дребнозърнест бетон.

5. Покривна хидроизолация.

6. Минерална вата или дунапрен.

7. Водобран от поцинкована ламарина.

8. Уплътнение от химически устойчив еластичен кит.

9. Лаково покритие от група III.

10. Защита на стоманената тръба – лаково покритие от група III.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности и газове

Степен на агресивност – средна

ДЕФОРМАЦИОННА ФУГА НА МЕЖДУЕТАЖНА СТОМАНОБЕТОННА ПЛОЧА

Схема 18

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Азбестово въже, пропито с битум.

5. Химически устойчив еластичен кит.

6. Листова изолация.

1. 7. Химически устойчив кит.

2. 8. Настилка от плочи.

3. 9. Фолио от полимерен материал.

4. 10. Лаково покритие от група III.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности и газове

Степен на агресивност – средна

ДЕФОРМАЦИОННА ФУГА НА МЕЖДУЕТАЖНА СТОМАНОБЕТОННА ПЛОЧА

Схема 19

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Азбестово въже, пропито с битум.

5. Химически устойчив еластичен кит.

6. Настилка от епоксиден пластбетон.

7. Лаково покритие от група III.

8. Фолио от полимерен материал.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности и газове

Степен на агресивност – силна

ДЕФОРМАЦИОННА ФУГА НА МЕЖДУЕТАЖНА СТОМАНОБЕТОННА ПЛОЧА

Схема 20

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Азбестово въже, пропито с битум.

5. Химически устойчив еластичен кит.

6. Листова изолация.

7. Химически устойчив разтвор или кит.

8. Настилка от плочи.

9. Лаково покритие от група IV.

10. Фолио от полимерен материал.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности и газове

Степен на агресивност – силна

ДЕФОРМАЦИОННА ФУГА НА МЕЖДУЕТАЖНА СТОМАНОБЕТОННА ПЛОЧА

Схема 21

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Азбестово въже, пропито с битум.

5. Химически устойчив еластичен кит.

6. Листова изолация.

7. Химически устойчив разтвор.

8. Опорни елементи.

9. Настилка от киселиноустойчиви тухли.

10. Пластмасова тръбичка.

11. Лаково покритие от група IV.

12. Фолио от полимерен материал.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Степен на агресивност – силна

ОБЛИЦОВКА НА СТЕНИ ДО ВИСОЧИНА ПО-ГОЛЯМА ОТ 3 M

Схема 22

1. Стоманобетонна стена.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

3. Листова изолация.

4. Химически устойчив разтвор или кит.

5. Облицовка от киселиноустойчиви тухли.

6. Химически устойчив кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности и газове

Степен на агресивност – силна

ПРЕМИНАВАНЕ НА ТРЪБОПРОВОД ПРЕЗ СТЕНА

Схема 23

1. Стоманобетонна стена.

2. Тръба.

3. Стоманена неподвижна скоба.

4. Стоманен пръстен.

5. Стоманени фланци.

6. Придвижваща се стоманена скоба.

7. Уплътнение от химически устойчив еластичен кит.

8. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

9. Листова изолация.

10. Химически устойчив разтвор или кит.

11. Облицовка от киселиноустойчиви тухли.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Степен на агресивност – силна

СЪЕДИНЯВАНЕ НА СТЕНА С ВРАТА

Схема 24

1. Тухлена стена.

2. Замазка от цименто-пясъчен разтвор.

3. Листова изолация.

4. Химически устойчив разтвор или кит.

5. Облицовка от керамични плочи.

6. Еластично химически устойчиво уплътнение.

7. Рамка на вратата.

8. Врата.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Умерени механични натоварвания

Степен на агресивност – силна

ХИМИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ПОД СЪЕДИНЯВАНЕ СЪС СТЕНА

Схема 25

1. Бетонна основа.

2. Стена.

3. Еластичен кит.

4. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

5. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

6. Листова изолация.

7. Химически устойчив кит.

8. Настилка от плочи.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Значителни механични натоварвания

Степен на агресивност – силна

ХИМИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ПОД СЪЕДИНЯВАНЕ СЪС СТЕНА

Схема 26

1. Бетонна основа.

2. Стена.

3. Еластичен кит.

4. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

5. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

6. Листова изолация.

7. Химически устойчив разтвор.

8. Настилка от киселиноустойчиви тухли.

9. Химически устойчив кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Умерени механични натоварвания

Степен на агресивност – средна

ХИМИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ПОД СЪЕДИНЯВАНЕ СЪС СТЕНА

Схема 27

1. Бетонна основа.

2. Стена.

3. Еластичен кит.

4. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

5. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

6. Настилка от епоксиден пластбетон.

7. Уплътняващо епоксидно покритие.

8. Епоксиден кит.

9. Облицовка от плочи.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Значителни механични натоварвания

Степен на агресивност – силна

ТЕХНОЛОГИЧЕН ОТВОР В МЕЖДУЕТАЖНА ПЛОЧА

Схема 28

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Листова изолация.

5. Химически устойчив разтвор.

6. Настилка от киселиноустойчиви тухли.

7. Химически устойчив кит.

8. Лаково покритие от група IV

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Умерени механични натоварвания

Степен на агресивност – средна

ТЕХНОЛОГИЧЕН ОТВОР В МЕЖДУЕТАЖНА ПЛОЧА

Схема 29

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Настилка от епоксиден пластбетон.

5. Уплътняващо епоксидно покритие.

6. Епоксиден кит.

7. Облицовка от плочи.

8. Шпакловка от епоксиден кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Умерени механични натоварвания

Степен на агресивност – силна

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ХИМИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ПОД С ТРЪБОПРОВОД

Схема 30

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Шпакловка от химически устойчив кит.

5. Тръба.

6. Листова изолация.

7. Химически устойчив кит.

8. Настилка от плочи.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Значителни механични натоварвания

Степен на агресивност – силна

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ХИМИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ПОД С ОТВОР НА ВРАТА

Схема 31

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Листова изолация.

5. Химически устойчив разтвор или кит.

6. Настилка от киселиноустойчиви тухли.

7. Врата.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Значителни механични натоварвания

Степен на агресивност – силна

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ХИМИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ПОД СЪС СИФОН

Схема 32

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Листова изолация.

5. Сифон.

6. Химически устойчив разтвор.

7. Настилка от киселиноустойчиви тухли.

8. Химически устойчив кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Умерени механични натоварвания

Степен на агресивност – средна

СЪЕДИНЯВАНЕ НА ХИМИЧЕСКИ УСТОЙЧИВ ПОД СЪС СИФОН

Схема 33

1. Стоманобетонна плоча.

2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

3. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

4. Листова изолация.

5. Сифон.

6. Настилка от епоксиден пластбетон.

7. Уплътняващо епоксидно покритие.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Значителни механични натоварвания

Степен на агресивност – силна

КАНАЛ ЗА ОТВЕЖДАНЕ НА ТЕЧНОСТИ

Схема 34

1. Бетонен канал.

2. Бетонна настилка.

3. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

4. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

5. Листова изолация.

6. Химически устойчив разтвор.

7. Настилка и облицовка от киселино-устойчиви тухли.

8. Химически устойчив кит.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИВНАТА СРЕДА

Агресивни течности

Умерени механични натоварвания

Степен на агресивност – средна

КАНАЛ ЗА ОТВЕЖДАНЕ НА ТЕЧНОСТИ

Схема 35

1. Бетонен канал.

2. Бетонна настилка.

3. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.

4. Замазка от цименто-пясъчен разтвор с дебелина 20 mm.

5. Листова изолация.

6. Епоксиден кит.

7. Облицовка от плочи.

8. Настилка от епоксиден пластобетон.

9. Уплътняващо епоксидно покритие.