Норми за проектиране пилотно фундиране
НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПИЛОТНО ФУНДИРАНЕ (изтегли в електронен вариант)
(Публ. – БСА, кн. 6/1993 г.)
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Тези норми се отнасят за проектиране на пилотни фундаменти при страна или диаметър на пилотите до 150 cm и дължина до 40 m по метода на граничните състояния.
(2) Нормите не се отнасят за проектиране на пилотните фундаменти на:
1. атомни електростанции;
2. сгради, полагани в геоложки неустойчиви терени (карст, свлачища, подземни разработки и пр.);
3. висящи пилоти, полагани в обемно непостоянни и засолени почви;
4. пилоти в райони със сеизмичен коефициент Кс > 0,27;
5. мостове.
Чл. 2. При проектиране на пилотни фундаменти трябва да се спазват изискванията и на следните нормативни документи:
1. БДС 14784 “Строителни конструкции и земна основа. Основни положения за изчисляване”, 1979;
2. Норми за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения, 1989;
3. БДС 8498 “Пилоти стоманобетонни”;
4. Плоско фундиране. Правилник за проектиране (БСА, 3/1983 г., БСА, 11/1988 г.);
5. Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (БСА, 1987 г.);
6. БДС 2419. Фундиране на пилоти. Пробно статично натоварване на пилота;
7. Сборник стандарти за изпитване на строителни почви;
8. Норми за проектиране на фундаменти, подложени на динамични товари от машини, БСА, 2 и 4/1986 г.;
9. Защита на строителните конструкции от корозия. Норми и правила за проектиране, БСА, 8/1980 г.;
10. Норми за проектиране на подпорни стени, БСА, 10/1986 г., БСА, 8/1990 г.
Чл. 3. Изборът на пилотното фундиране се прави въз основа на:
1. инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на строителната площадка;
2. особеностите на сградите и съоръженията;
3. технологичните възможности;
4. съседно застрояване, препятствия и др. п.
Чл. 4. (1) За пилотното фундиране се разработва проект въз основа на инженерно-геоложки проучвания на строителната площадка и съгласно Глава втора на тези норми.
(2) В проекта се определя броя на пилотите за контролно изпитване на място, след забиването им.
Чл. 5. Геодезични наблюдения за следене на сляганията на пилотните фундаменти и земната основа се предвиждат в следните случаи:
1. когато се прилагат нови типове пилотно фундиране;
2. при нови типове конструкции, полагани върху висящи пилоти.
Чл. 6. В зависимост от статическото си действие и земната основа пилотите са стоящи и висящи. Към стоящите пилоти се отнасят всички видове пилоти, които предават товара главно чрез върха си на практически неслегваем пласт като скали, валуни, чакъли с песъчлив запълнител и твърди глини, с изключение на повърхностните глини, льосовите почви, обемно непостоянните (набъбващи), засолени почви и глинести скали, които се размекват при продължително водонасищане. Към висящите пилоти се отнасят всички видове пилоти, чийто върхове са в слегваеми почви и предават товара си на земната основа чрез околното триене по стеблото и върховото си съпротивление.
Чл. 7. В зависимост от разположението на пилотния ростверк спрямо терена пилотното фундиране се подразделя на фундиране с нисък (вкопан) ростверк и фундиране с висок ростверк.
Чл. 8. В зависимост от статическото си действие пилотните фундаменти са:
1. с независимо действуващи ростверк и пилоти, при което всички усилия в основната му плоскост се поемат само от пилотите;
2. с носещ ростверк (комбинирано фундиране), когато усилията в основната плоскост на ростверка се поемат съвместно от него и пилотите.
Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНЖЕНЕРНО-ГЕОЛОЖКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ
Чл. 9. (1) Обемът и видът на инженерно-геоложките проучвания за всеки обект, който ще се фундира на пилоти, се определя от геологопроучвателната организация, на база на техническо задание, съставено от проектанта. Инженерно-геоложкият доклад за работния проект трябва да изяснява напълно качествата на почвените пластове около стеблата и под върховете на пилотите.
(2) При необходимост проектантът изисква предварителни пробни статични натоварвания на пилоти, съгласно БДС 2419, а за незасегнати от този стандарт пилоти – по дадена от него методика. Пробни статични натоварвания се изискват при брой на пилотите над 300, при непознати терени, силно променливи почвени пластове, нови начини на пилотно фундиране, при търсене на максимални изчислителни натоварвания на пилотите, пилоти с динамични натоварвания, неизяснени условия за пилотно изпълнение и др. Не се изискват пробни статични изпитвания на стоящи пилоти, навлезли в неслегваемия пласт.
(3) Пробни динамични изпитвания на пилоти се правят при:
1. уточняване на технологията на забиване;
2. определяне на носимоспособността чрез измерване на отказите;
3. несвързани почви, ясни инженерно-геоложки условия и наличие на познати и тарирани ударни механизми с оглед избягване на пробните статични изпитвания.
(4) Почвени образци за лабораторни изследвания се вземат задължително и от следните дълбочини:
1. под върховете (долните краища) на пилотите;
2. на около 5 m под върховете на пилотите.
Чл. 10. (1) Дълбочината на проучвателните сондажи и на статичните пенетрации трябва да превишава дълбочината на пилотите с не по-малко от 5 m. Горното правило не се отнася за скали и за едноетажни сгради.
(2) Дълбочината на проучвателните сондажи при висящи пилотни фундаменти, натоварени с над 3,0 MN, както и при ростверк във вид на обща плоча, трябва да достигне до 10 m под върховете на пилотите най-малко за 50% от броя на сондажите.
(3) При фундиране върху скали дълбочината на сондажите трябва да е с 1,0 m под върховете на пилотите.
(4) При наличие на слаби пластове под върховете на пилотите дълбочината на сондажите и/или статичните пенетрации се определят съобразно конкретните условия.
(5) Дълбочината на сондажите или пенетрациите за пилоти натоварени на опън се приема до 1 m под върховете на пилотите.
Чл. 11. Плътността на несвързаните почви при пилотно фундиране трябва да се определя в тяхното естествено състояние и главно чрез пенетрационни изследвания (статични или динамични), съгласно утвърдените в страната стандарти и инструкции.
Допуска се и прилагането на стандартен динамичен пенетрометър (метода “SPT”).
Чл. 12. Допуска се да се използуват местни инженерно-геоложки карти и архивни материали от проучвателните, проектантските и строителни организации за намаляване на обема на инженерно-геоложките проучвания.
Чл. 13. Допуска се уточняване на дължините на пилотите в процеса на самото изпълнение (например чрез динамични изпитвания) за обекти с брой на забивните пилоти до 200, а също така при неуточнени инженерно-геоложки условия и при сондажно-изливни пилоти.
Глава трета.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ПРИ ИЗЧИСЛЕНИЕТО
Чл. 14. (1) Изчислението на пилотните фундаменти и тяхната земна основа се извършва по метода на граничните състояния, както следва:
1. Първа група гранични състояния включва проверки на:
а) носещата способност на материала на пилота и ростверка;
б) носещата способност на почвата около и под единичния пилот;
в) носещата способност на земната основа под целия пилотен фундамент, ако фундаментът е натоварен с големи хоризонтални сили (подпорни стени, фундаменти на дъгови конструкции и др. п.), ако е разположен в близост до откос или са налице стръмнозалягащи почвени пластове. Изчислението на пилотите за земен натиск (сеизмичен, свлачищен и др. п.), действуващ върху стеблата им, е обект на специализирани методики и се изисква, ако е указано в проекта.
2. Втора група гранични състояния включва проверки на:
а) сляганията на висящи пилотни фундаменти под влияние на вертикалните товари (съгласно Глава четвърта, Раздел VII на тези норми);
б) преместванията в горния край на единичния пилот (хоризонтално преместване Dx и завъртане Y), предизвикани от комбинираното действие на вертикалните и хоризонталните усилия и огъващи моменти (съгласно Приложение 1 на тези норми).
Чл. 15. (1) Изчислението на носеща способност за материала на пилота и ростверка се извършва съгласно “Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране.” – 1988 г., като се вземат под внимание и изискванията на БДС1 8498 и Приложение 1 на тези норми.
(2) Изчислението на пилотите и ростверка по образуване или отваряне на пукнатини се извършва съгласно БДС 9075.
Чл. 16. (1) Носещата способност за почвата на единичния пилот се изчислява по формулата:
където N(MN) е действителното натоварване, предавано на пилота от сградата (осово усилие в пилота, предизвикано от изчислителните товари в най-неблагоприятното им съчетание, което се определя съгласно Глава четвърта, Раздел I на тези норми);
P(MN) – изчислителното натоварване на пилота;
Ф(MN) – изчислителното значение на носещата способност на земната основа на единичния пилот (за краткост “носеща способност на пилота”), която се определя съгласно Глава четвърта на тези норми;
gс – коефициент на сигурност за предназначението на сградата или съоръжението, който се приема равен на 1,00, ако за целта няма специални проектни изисквания;
gиз – коефициент на сигурност, който се приема:
1. gиз = 1,40 – при определяне на носещата способност по изчисление (съгласно Глава четвърта, Таблици 1 до 6 вкл.);
2. gиз = 3,00 – при определяне на носещата способност на пилота, въз основа на пробни динамични изпитвания, извършени с измерване или вземане под внимание на еластичните деформации на почвата и пилота, но при максимална ударна енергия на забивния уред (Э max);
3. gиз = 1,40 – при определяне на носещата способност на пилота, въз основа на пробни статични натоварвания (с изключение на пилотите съгласно БДС 2419);
4. gиз = 1,60 – при определяне на носещата способност на пилота, въз основа на пенетрационни изпитвания.
Чл. 17. (1) При изчисленията на пилотите на опън от усилието в пилота N, получено от изчислителните товари, следва да се извади собственото тегло на пилота.
(2) При изчислението на пилотните фундаменти с вземане под внимание на ветровите или кранови натоварвания се допуска претоварване на крайните пилоти с 30%.
Чл. 18. Пилотните фундаменти и отделния пилот се изчисляват за втора група гранични състояния (на деформация), по формулата
S <= Sгр, (2)
където
S е изчислителната стойност на преместването на пилотния фундамент или на отделния пилот (например слягане, хоризонтално преместване или завъртане), определено съгласно Глава четвърта, Раздел VII и Приложение 1 на тази норма;
Sгр – гранично-допустимата стойност на същото преместване, дадена в проекта на сградата (съоръжението) или ако липсват подобни стойности се взема от “Плоско фундиране. Правилник за проектиране”, 1983 година.
Чл. 19. (1) При определяне на носещата способност Ф и преместването S на пилота, пилотния фундамент и земната основа се използват изчислителни характеристики на материалите и почвите. При наличието на полеви изследвания (статични или динамични пенетрации, динамични или пробни статични изпитвания и др.) тези резултати се използват директно, съгласно Глава четвърта, Раздел VI на тези норми и БДС 2419.
(2) Понятието “характеристики на почвите” включва якостните и деформационни характеристики (ъгъл на вътрешно триене j, кохезия с, модул на обща деформация Ео, обемна плътност, изчислително съпротивление R под върха на пилота), изчислителното съпротивление на триене f по стъблото на пилота и стойността на коефициента на леглото Сu(z) между пилота и почвата.
(3) Характеристиките на почвите jo, С, Еo и r се определят съгласно чл. 2, т. 7. Допуска се при проверка за втора група гранични състояния, за изчислителните характеристики да се приемат техните средноаритметични (нормативни) стойности, при частичен коефициент на сигурност на почвата gm = 1,00.
(4) При изчисление на носеща способност коефициентите на сигурност за якостните изчислителни характеристики на почвите jo и С се приемат gm,1 = 1,20 – за jo; gm,2 = 1,80 – за С.
(5) Изчислителните съпротивления R и f се определят съгласно глава четвърта на тези норми, а коефициента на леглото Cz – съгласно Приложение 1.
(6) Изчислителните характеристики на материала на пилотите и ростверка се приемат съгласно нормите за бетонни и стоманобетонни конструкции.
Чл. 20. (1) При изчисляването на пилотни фундаменти със стоящи пилоти се приема, че всички усилия в основната плоскост на ростверка се поемат от пилотите, без да се отчита съдействието на земната основа под ростверка.
(2) Съдействие на земната основа под ростверка се допуска да се взема под внимание при висящи пилоти с нисък ростверк, и при обосновка в проекта.
Чл. 21. (1) Забивните стоманобетонни пилоти се проверяват и за усилията, възникващи в тях от собственото им тегло при складиране, транспортиране и изправяне за забиване. При тези проверки се приемат следните статически схеми:
1. двуконзолна проста греда – с дължина на конзолите 0,207 L (места на куките);
2. едноконзолна греда – с дължина на конзолата 0,3 L (L – дължина на пилота).
(2) При случаите посочени в ал. (1), коефициента на натоварване за собственото тегло на пилота се приема 1,00 и се въвежда коефициент на динамичност kд = 1,50 – при проверка на носеща способност и kд = 1,25 – при проверка за образуване или отваряне на пукнатини.
Чл. 22. Сечението и теглото на забивния пилот, както и неговото оформяне (клас на бетона, армировка, усилване на главата и др. п.) трябва да са съобразени със забивния уред така, че пилотът да не се повреди или разруши от динамичните напрежения, породени в него по време на забиването му.
Глава четвърта.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПИЛОТИТЕ ПО НОСЕЩА СПОСОБНОСТ
Раздел I.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 23. Носещата способност на всички видове пилоти се определя като по-малката от стойностите, получени при изчисляване на съпротивлението на почвените пластове около и под върха на пилота и съпротивлението на материала на пилота.
Чл. 24. (1) При изчисляване на носещата способност за материала на пилота, същият се разглежда условно като прът, запънат в земната основа. Разстоянието l1 от основната плоскост на ростверка до условното запъване се определя по формулата:
l1 = lo + 2/aд, (3)
където lo(m) при висок пилотен ростверк е дължината на пилота от основната плоскост на ростверка до нивото на терена;
aд (1/m) – коефициент на деформация на пилота, който се определя по формула (5) от Приложение 1 на тези норми.
(2) За изливно-набивни и сондажно-изливни пилоти, запънати в скали, при стойност 2 /aд> l, където l е дължината на пилота в земната основа, l1 се определя по формулата:
l1 = lo + 1 (3а)
Чл. 25. При изчисляване на изливните пилоти съгласно чл. 36, освен коефициента gd,1 = 0,85, съгласно нормите за бетонни и стоманобетонни конструкции (за вертикално бетонирани елементи), се въвеждат и допълнителни понижаващи частични коефициенти на сигурност, с които се взема под внимание начина на изпълнение на пилотите:
1. gd,2 = 1,0 – за глинести сухи почви, които не изискват укрепване или обсаждане на стените на отвора при изкопаване и бетониране на пилота;
2. gd,2 = 0,9 – при липса на вода в отвора и при изпълнение на пилота с обсадни тръби, които се изваждат;
3. gd,2 = 0,7 – при сондиране и бетониране под вода с обсадни тръби, които се изваждат;
4. gd,2 = 0,6 – при сондиране и бетониране на пилотите под глинеста или бентонитова суспензия (без обсадни тръби).
Раздел II.
СТОЯЩИ ПИЛОТИ
Чл. 26. (1) Носещата способност Ф(MN) на забивни пилоти със страна (диаметър) до 0,8 m, изливно-набивни, сондажно-изливни пилоти и тръбни пилоти, които се опират на практически неслегваеми пластове се определят по формула:
Ф = gm.R.A (4)
където
gm е частичен коефициент за сигурност на пилота за почвата, който се приема равен на 1,0;
А (кв. м) – площ на опиране на пилота в почвата при върха, за която се приема при плътни пилоти площта на сечението на пилота в плоскостта на опиране, а за тръбни цилиндрични пилоти – площта на чистото бетонно сечение при незапълнен с бетон пилот, или пълното му сечение – при запълване на кухината с бетон на височина не по-малка от три пъти външния диаметър на пилота;
R (MPa) – изчислително съпротивление на почвата под върха на пилота.
(2) Носещата способност, определена по формула (4) не трябва да превишава носещата способност за материала на пилота, съгласно чл. 23.
(3) За всички видове забивни пилоти, които стъпват на скали, валуни и чакъли с песъчлив запълнител, както и на твърди глини, но без повърхностните глини, льосове, льосовидни почви, набъбващи почви, размекваеми скали, засолени почви и др. п., изчислителното съпротивление се приема R <= 15 MPa.
(4) За изливни пилоти, навлизащи в неизветрели скали (без слаби прослойки) не по-малко от 0,5 m, R се определя по формулата:
където Rн (МРа) е нормативната стойност на съпротивлението на скалния образец, изпитан на едноосов натиск във водонаситено състояние;
gm – частичен коефициент на сигурност за скалната основа, който m се приема равен на 1,40;
hан (m) – дълбочината на навлизане в скалата;
dан (m) – външен диаметър на пилота.
(5) За тръбни цилиндрични пилоти, които опират равномерно на неизветряла скала, покрита с неразмиваеми почвени пластове с дебелина не по-малка от три пъти диаметъра на пилота, R се определя по формулата:
където Rн и gm имат същия смисъл, както във формула (5).
(6) При наличие на силноизветряли или изветряли скални прослойки, а така също и на размекваеми скални породи, Rн във формули (5) и (6) се определя въз основа на пробни статични изпитвания на пилота или въз основа на полеви изпитвания на земната основа.
Раздел III.
ВИСЯЩИ ЗАБИВНИ ПИЛОТИ ОТ ВСИЧКИ ВИДОВЕ
Чл. 27. (1) Носещата способност Ф(MN) на пилоти с плътно напречно сечение независимо от формата, квадратно сечение с кръгъл отвор и тръбни цилиндрични пилоти с диаметър до 0,8 m, натоварени с осови натискови сили се определя като сума от изчислителните съпротивления на почвените пластове под върха на пилота и по неговата околна повърхнина съгласно формулата:
където
gd е частичен коефициент, който се приема за случая равен на 1,00;
R(MPa) – изчислително съпротивление на почвата под върха на пилота, което се определя по таблица 1;
А(кв. м) – площ на опиране на пилота, която се приема равна на площта на напречното сечение на пилота или на уширената му пета, ако има такава;
u(m) – външен периметър на напречното сечение на пилота;
fi(MPa) – изчислително съпротивление на почвата (околно триене), определено за i-ия пласт по таблица 2;
li(m) – дебелина на i-ия пласт от земната основа, преминат от пилотното стъбло;
gR и gf – частични коефициенти на сигурност за почвата съответно под върха и по околната повърхнина на пилота, независими един от друг, с които се взема под внимание влиянието на начина на забиване на пилота върху изчислителните съпротивления на почвата R и fi. Определят се по таблица 3.
Таблица 1
| Дълбочина | Изчислителни съпротивления на почвата под върховете на забивните пилоти, R | ||||||||||||
| на | |||||||||||||
| забиване | |||||||||||||
| на | Пясъци със средна плътност | ||||||||||||
| пилотния | Чакълест | Едрозърнести | - | Среднозърнести | Дребнозърнести | Прахов | - | ||||||
| връх (m) | |||||||||||||
| Глинести почви с показател на консистенция J с | |||||||||||||
| 1,00 | 0,9 | 0,8 | 0,7 | 0,6 | 0,5 | 0,4 | |||||||
| 3 | 7,5 | 6,60/4,00* | 3 | 3,10/2,00* | 2,00/1,20* | 1,1 | 0,6 | ||||||
| 4 | 8,3 | 6,80/5,10 | 3,8 | 3,20/2,50 | 2,10/1,60 | 1,25 | 0,7 | ||||||
| 5 | 8,8 | 7,00/6,20 | 4 | 3,40/2,80 | 2,20/2,00 | 1,3 | 0,8 | ||||||
| 7 | 9,7 | 7,30/6,90 | 4,3 | 3,70/3,30 | 2,40/2,20 | 1,4 | 0,85 | ||||||
| 10 | 10,5 | 7,70/7,30 | 5 | 4,00/8,50 | 2,60/2,40 | 1,5 | 0,9 | ||||||
| 15 | 11,7 | 8,20/7,50 | 5,6 | 4,40/4,00 | 2,9 | 1,65 | 1 | ||||||
| 20 | 12,6 | 8,5 | 6,2 | 4,80/4,50 | 3,2 | 1,8 | 1,1 | ||||||
| 25 | 13,4 | 9 | 6,8 | 5,2 | 3,5 | 1,95 | 1,2 | ||||||
| 30 | 14,2 | 9,5 | 7,4 | 5,6 | 3,8 | 2,1 | 1,3 | ||||||
| 35 | 15 | 10 | 8 | 6 | 4,1 | 2,25 | 1,4 | ||||||
*В стойностите за R, дадени като дроб, числителят се отнася за пясъци, а знаменателят – за глини.
(2) В таблици 1 и 2 дълбочината на забиване на пилотния връх и средната дълбочина на залягане на i-тия почвен пласт се мерят както следва:
при планировка на площадката в изкоп, насип или намив до 3 m – от нивото на естествения терен;
2. при изкоп, насип или намив от 3 до 10 m – от условно ниво, прието на 3 m над нивото на изкопа или на 3 m под нивото на насипа (намива).
3. при фундиране в открити води (акватории) се взема под внимание и възможното общо размиване на горната част от земната основа.
(3) За междинни значения на дълбочина на забиване и показател на консистенция на глинестите почви Jc, стойностите на R и f се определят с линейна интерполация.
(4) За плътни песъчливи почви, чиято плътност е определена чрез пенетрационни изследвания на място (статични или динамични), стойностите за R, съгласно таблица 1 (при пилоти, забити без водещи сондажи и/или воден подмив), се завишават с 40%, но не повече от 15 МРа, а когато плътността е определена по друг начин стойностите за R по таблица 1 се завишават с 30%, но не повече от 15 МРа.
(5) Стойностите за R съгласно таблица 1 се прилагат, ако дълбочината на навлизане на пилотния връх в неразмиваем и не подлежащ на изнасяне или изземване почвен пласт е не по-малка от 3,0 m.
(6) При определяне на изчислителното съпротивление fi по таблица 2 задължително се спазват изискванията на алинеи 2 и 3.
(7) При определяне на изчислителните съпротивления на триене по таблица 2, еднородните пластове в земната основа с дебелина не повече от 2 m, трябва да се разделят.
(8) Стойностите на изчислителните съпротивления f за плътни песъчливи почви се завишават с 30% в сравнение със съответните стойности за средно плътни песъчливи почви, посочени в таблица 2.
Таблица 2
Изчислителни съпротивления на триене на почвата по околната
повърхнина на забивните пилоти, fi (10 (на степен -2) MPa)
| Средна | Изчислителни съпротивления на | ||||||||
| дълбочина на | триене на почвата по околната | ||||||||
| залягане на | повърхнина на забивните пилоти, f i | ||||||||
| I-тия почвен | (10 (на степен -2) Mpa) | ||||||||
| пласт под | Пясъци със средна плътност | ||||||||
| повърхността | едро и сред- | дребно- | прахови | - | - | - | - | - | - |
| на терена (m) | нозърнести | зърнести | |||||||
| Глинести почви с показател на консистенция | |||||||||
| 0,8 | 0,7 | 0,6 | 0,5 | 0,4 | 0,3 | 0,2 | 0,1 | 0 | |
| 1 | 3,5 | 2,3 | 1,5 | 1,2 | 0,8 | 0,4 | 0,4 | 0,3 | 0,2 |
| 2 | 4,2 | 3 | 2,1 | 1,7 | 1,2 | 0,7 | 0,5 | 0,4 | 0,4 |
| 3 | 4,8 | 3,5 | 2,5 | 2 | 1,4 | 0,8 | 0,7 | 0,6 | 0,5 |
| 4 | 5,3 | 3,8 | 2,7 | 2,2 | 1,6 | 0,9 | 0,8 | 0,7 | 0,5 |
| 5 | 5,6 | 4 | 2,9 | 2,4 | 1,7 | 1 | 0,8 | 0,7 | 0,6 |
| 6 | 5,8 | 4,2 | 3,1 | 2,5 | 1,8 | 1 | 0,8 | 0,7 | 0,6 |
| 7 | 6,2 | 4,4 | 3,3 | 2,6 | 1,9 | 1 | 0,8 | 0,7 | 0,6 |
| 10 | 6,5 | 4,6 | 3,4 | 2,7 | 1,9 | 1 | 0,8 | 0,7 | 0,6 |
| 15 | 7,2 | 5,1 | 3,8 | 2,8 | 2 | 1,1 | 0,8 | 0,7 | 0,6 |
| 20 | 7,9 | 5,6 | 4,1 | 3 | 2 | 1,2 | 0,8 | 0,7 | 0,6 |
| 25 | 8,6 | 6,1 | 4,4 | 3,2 | 2 | 1,2 | 0,8 | 0,7 | 0,6 |
| 30 | 9,3 | 6,6 | 4,7 | 3,4 | 2,1 | 1,2 | 0,9 | 0,8 | 0,7 |
| 35 | 10 | 7 | 5 | 3,6 | 2,2 | 1,3 | 0,9 | 0,8 | 0,7 |
Таблица 3
* Коефициентите gR и gf по т. 4 за глинести почви с показател на консистенция 0,5 < Jc < 1 се определят с интерполация.
(9) При наличие в земната основа на торфени пластове, тини и пропадъчни почви с опасност от водонасищане се отчита отрицателно триене и се вземат под внимание изискванията на глава четвърта, раздел V на тези норми.
(10) Във формула (7) сумирането на изчислителните съпротивления се извършва за всички почвени пластове, преминати от пилота, с изключение на случаите, когато се предвижда изземване на част от почвата чрез изкоп, или е възможно нейното размиване или подмиване. В последните случаи сумирането на изчислителните съпротивления се извършва за почвените пластове под нивото на планировката (изкопа) или под нивото на размиване на земната основа.
Чл. 28. Носещата способност на забивни пилоти, чийто връх достига рохки песъчливи почви, или глинести почви с показател на консистенция Jc < 0,40, се определя чрез пробни статични натоварвания.
Чл. 29. Носещата способност Фоп(MN) на пилоти с постоянно сечение, натоварени с опънни сили (анкерни пилоти) се определя по формулата:
където gf, li, fi, gd са съгласно формула (7);
gd се приема:
gd = 0,60 – за горните 4,0 m от дължината на пилота;
gd = 0,80 – за дълбочина на забиване над 4,0 m.
Чл. 30. (1) Носещата способност Фоп(MN) на анкерни пилоти с уширена пета и осигурен плътен контакт между стеблото на пилота и почвата се определя по схемата на фиг. 1,а. Тя е равна на теглото на пилота и теглото на почвения пресечен конус с връх при уширената пета на пилота и образувателна, наклонена под ъгъл 2/3jo спрямо вертикалата (jo – изчислителен ъгъл на вътрешно триене на (почвата). За височина на конуса се приема забитата дължина на пилота. При определяне на теглото на почвата се взема под внимание и водния подем.
(2) За единичен пилот в пилотно поле на анкерен фундамент се ползува схемата на фиг. 1,б. Носещата способност Фo е равна на теглото на пилота плюс припадащото му се тегло от почвата до дълбочината на забиване.
a)
б)
Фиг. 1
(3) Изчислителното натоварване Р на пилота в този случай се определя с обобщен коефициент на сигурност за почвата (виж форм. 1) gm = 2,00:
(4) За анкерни пилотни фундаменти към сумата на силите, определени за единичните пилоти се добавят и силите на триене Тi (Фиг. 1,б) като се приема gm = 2,00.
(5) Дълбочината на забиване на анкерните пилоти не трябва да бъде по-малка от 6,0 m.
Раздел IV.
ВИСЯЩИ ИЗЛИВНИ ПИЛОТИ (СОНДАЖНИ, НАБИВНИ) И ТРЪБНИ ЦИЛИНДРИЧНИ ПИЛОТИ
Чл. 31. Носещата способност Ф(MN) на изливните пилоти (сондажно-изливни и изливно-набивни) и на тръбните цилиндрични пилоти, натоварени с осови натискови сили се определя по формулата:
където
gd е частичен коефициент на сигурност, който се приема равен на 1,0, а за повърхностни глини със степен на водонасищане Sr <= 0,85, както и за льосови почви – 0,80.
gR – частичен коефициент на сигурност за почвата под върха на пилота, който се приема равен на 1,0, а при сондажни пилоти с уширена пета, бетонирани под вода – 0,80.
R (MPa) – изчислително съпротивление на почвата под върха на висящия пилот, което за изливно-набивни пилоти и изливни виброщамповани пилоти се определя по таблица 1;
A (кв. м) – опорна площ на пилота в почвата, която се приема:
- за плътни пилоти без уширена пета площта на напречното сечение на пилота;
- за плътни пилоти с уширена пета площта на напречното сечение на уширената пета;
- за тръбни цилиндрични пилоти, запълнени с бетон площта на напречното сечение на пилота-бруто;
- за тръбни цилиндрични пилоти с почвено ядро, без запълване на кухината им с бетон площта на чистото бетонно сечение;
u (m) – периметър на пилотното стебло;
li (m) и fi – както във формула (7);
gf – частичен коефициент на сигурност за почвата (триене по околната повърхност на изливния пилот или тръбния пилот), който се приема по таблица 4.
Таблица 4
Чл. 32. (1) Числителното съпротивление на почвата R (MPa) под върха на сондажно-изливни пилоти и тръбни цилиндрични пилоти, оформени чрез вадене на почвата от отвора и запълване впоследствие с бетон, може да се определи по следния начин:
1. за несвързани почви (пясъци и чакъли) – съгласно пробни статични натоварвания, по данни от архивни материали, карти, полеви изследвания и др. п. Допуска се и използването на таблица 5 и таблица 6, когато такива данни липсват или са недостатъчни.
2. Стойностите за изчислителното съпротивление R по таблици 5 и 6 са валидни, ако пилотите навлизат в носимоспособния почвен пласт най-малко 2,0 m и ако:
а) стените на сондажа и дъното на завоя са запазени от разуплътняване и размекване;
б) няма влияние на по-слаби почвени пластове в дълбочина, под върховете на пилотите.
Таблица 5
| Дълбочина на | Изчислителни съпротивления R (MPa) | |||
| залягане на | под върховете на висящи изливни | |||
| пилотния връх | сондажни пилоти и тръбни | |||
| цилиндрични пилоти за средно плътни | ||||
| до плътни пясъци | ||||
| m | Чакълести | Едри | Средни | Дребни |
| 5 | 1,6 | 1,4 | 1,2 | 1 |
| 7 | 2,2 | 1,8 | 1,6 | 1,4 |
| 10 | 2,5 | 2,2 | 1,8 | 1,6 |
| 15 | 3 | 2,6 | 2,3 | 1,8 |
| 20 | 3,2 | 2,8 | 2,5 | 2 |
| 25 | 3,3 | 3 | 2,6 | 2,2 |
(2) Изчислителното съпротивление R(MPa) на почвата, на незапълнени с бетон тръбни цилиндрични пилоти със запазено почвено ядро, които са забити в носимоспособния почвен пласт под върха на пилота 0,5 m и повече, се приемат по таблица 1 с частични коефициенти на сигурност gR съгласно позиция 4 от таблица 3, като се взема под внимание само чистото бетонно сечение на пилота.
Таблица 6
| Дълбочина | Изчислително съпротивление R(Mpa) под | ||||||
| на залягане | върховете на сондажно-изливни пилоти и | ||||||
| на пилотния | тръбни цилиндрични пилоти, положени чрез | ||||||
| връх | изземване на почвата от отвора и | ||||||
| запълването му с бетон, при глинести почви | |||||||
| без льосовите, с показател на консистенция Jc | |||||||
| равен на: | |||||||
| m | 1,0 | 0,9 | 0,8 | 0,7 | 0,6 | 0,5 | 0,4 |
| 3 | 0,85 | 0,75 | 0,65 | 0,50 | 0,40 | 0,30 | 0,25 |
| 5 | 1,00 | 0,85 | 0,75 | 0,65 | 0,50 | 0,40 | 0,35 |
| 7 | 1,15 | 1,00 | 0,85 | 0,75 | 0,60 | 0,50 | 0,45 |
| 10 | 1,35 | 1,20 | 1,05 | 0,95 | 0,80 | 0,70 | 0,60 |
| 12 | 1,55 | 1,40 | 1,25 | 1,10 | 0,95 | 0,80 | 0,70 |
| 15 | 1,80 | 1,65 | 1,50 | 1,30 | 1,10 | 1,00 | 0,80 |
| 18 | 2,10 | 1,90 | 1,70 | 1,50 | 1,30 | 1,15 | 0,85 |
| 20 | 2,30 | 2,10 | 1,90 | 1,65 | 1,45 | 1,25 | 1,05 |
| 30 | 3,30 | 3,00 | 2,60 | 2,30 | 2,00 | - | - |
| 40 | 4,50 | 4,00 | 3,50 | 3,00 | 2,50 | - | - |
Чл. 33. Носещата способност на изливни пилоти с или без уширена пета (сондажни и набивни), и тръбни цилиндрични пилоти, натоварени с опънни сили, се определя по чл. 29 и чл. 31.
Раздел V.
ВЗЕМАНЕ ПРЕДВИД НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ТРИЕНЕ ПО ОКОЛНАТА ПОВЪРХНИНА НА ВИСЯЩИТЕ ПИЛОТИ
Чл. 34. Силите на отрицателното (негативното) триене по околната повърхнина на пилота, които възникват при слягане на почвата около пилота се вземат под внимание когато това слягане е над 5 cm.
Чл. 35. (1) Ако в обсега на забитата дължина на пилота залягат торфени пластове или тини с дебелина над 30 cm и е възможно вертикална планировка на площадката в насип (или друг товар, равностоен на насипа), то изчислителните съпротивления fi (MPa) на почвените пластове, разположени над торфа (тинята), се приемат:
1. при насип с височина до 1,0 m;
а) за насипа и торфа fi = 0;
б) за останалите естествени почвени пластове стойностите за fi са съгласно таблица 2 със знак плюс;
2. при насип с височина от 2 до 5 m:
а) за торфа – минус 0,5.10 (на степен -2) МРа (отрицателно триене);
б) за естествените почви и насипа – 0,4 от стойностите по таблица 2, взети със знак минус (отрицателно триене).
3. при насип с височина над 5 m:
а) за торфа – минус 0,5.10 (на степен -2) МРа;
б) за насипа и естествените почвени пластове – стойностите от таблица 2, взети със знак минус (отрицателно триене).
(2) Допуска се, в случай че консолидацията на земната основа, предизвикана от насипа или предварително натоварване на терена е завършена преди изпълнение на пилотното фундиране, съпротивлението на триене да се приеме със знак плюс, независимо от наличието или отсъствието на торфени прослойки.
Чл. 36. Намаляване на околното триене или превръщането му в отрицателно при други случаи (например при изпълнение на пясъчни намиви, или при пропадане на льоса) се оценява в зависимост от конкретните условия. При анализ и използуване на резултата от пробни статични или други полеви изпитвания, то също се взема под внимание.
Раздел VI.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОСЕЩАТА СПОСОБНОСТ НА ПИЛОТИТЕ ПО РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОЛЕВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Чл. 37. Носещата способност Ф(MN) на пилотите се определя въз основа на 15 полеви изследвания (пробни статични и динамични изпитвания на пилоти, статични и динамични пенетрации и др.п.), ако това е предвидено в проекта.
Чл. 38. (1) Носещата способност на пилоти Ф(MN), подложени на пробни статични или динамични изпитвания се определя по формулата:
където
gd е частичен коефициент на сигурност, който се приема:
gd = 1,00 – за пилоти, подложени на натиск или хоризонтална сила;
gd = 0,8 – за анкерни пилоти;
gm – частичен коефициент на сигурност за почвата;
Фгрн(MN) – гранично нормативно съпротивление на пилота.
(2) При едно пробно статично натоварване на пилот, проведено по принцип в най-неблагоприятното място от петното на обекта gm се приема равен на 1,00.
Чл. 39. (1) В случай, че броя на изпитаните пилоти при подобни почвени условия не е по-голям от 3, за Фгрн се приема най-малката от получените стойности, а частичния коефициент на сигурност за почвата се приема gm = 1,00. По смисъла на БДС 2419 за случаите включени в него, под Ргр се разбира граничното натоварване Фгрн.
(2) В случай, че броя на изпитаните пилоти при подобни почвени условия е 4 и повече, Фгрн се определя въз основа на статистическа обработка на частните значения за Фгр,i, при стойност на коефициента на обезпеченост a не по-малък от 0,95.
(3) Частните значения за граничното съпротивление на пилота при изпитването Фгр,i се определя при:
1. осов натиск;
2. осов опън и при хоризонтална сила;
3. динамично изпитване.
(4) Предписанията в чл. 39 се отнасят за случая на еластична (огъваема) надземна част на сградата. При корава надземна част за Фгрн се приема средноаритметичната стойност на резултатите от пробните натоварвания.
Чл. 40. Ако при пробното статично натоварване на осов натиск се стигне до рязко или непрекъснато увеличение на слягане на пилота S(mm) без да се увеличава вертикалния товар, то този товар се приема за частично значение на Фгр,i. За пилоти не обхванати в БДС 2419 и ако в кривата на слягане на пилота липсва рязък прелом, то за частично значение на Фгр,i се приема:
1. товарът при слягане от 2 до 2,5 cm за пилоти със страна (диаметър) до 40 cm;
2. товарът при слягане S приблизително равен на 0,1d за пилоти със страна (диаметър) над 120 cm.
Чл. 41. При изпитванията на пилоти на осов опън или на хоризонтална сила, за частично значение на Фгр,i се приема този товар, при който преместванията на пилота нарастват без затихване.
Чл. 42. (1) Частичното значение на Фгр,i може да се определи и чрез пробни динамични изпитвания на пилоти, като се измерят крайните откази при забиване еф (остатъчен) и е (еластичен), m. Този метод се прилага за еф >= 0,002 m и при изпробване ударни механизми, за които има набран съответен опит. При остатъчен отказ еф по-малък от 0,002 m на удар се преминава към по-мощни забивни механизми.
(2) Фгрн(MN) за двойно действуващи дизелови чукове (например система “ДЕЛМАГ”) се определя по формулата:
където Эmax (MNm) е максималната енергия на чука при забиване (компресия + ударна енергия + експлозивна енергия), която се взема по паспортни данни;
Q (MN) – тегло на падащата тежест на чука;
q (MN) – тегло на пилота;
е – еластичен отказ на пилота в почвата, който се измерва на място; допуска се да се приема: е/2 = 0,3 . l, където l е дължината на пилота в m, а е/2 се получава в mm.
Чл. 43. Носещата способност на отделните забивни пилоти по данни от статични пенетрации се определя по формулата:
където
Ф(MN) е носещата способност на пилота;
gd’ – частичен коефициент на сигурност, равен на 1,0;
n – брой на опитите за мястото на изследването;
Фп,i(MN) – частично значение на носещата способност на отделния пилот за мястото на опита.
Чл. 44. (1)Частните значения на носещата способност на пилота Фп,i(MN) се определят по формулата:
където
qп(МРа) е върховото съпротивление по данни от пенетрационния опит;
А(кв. м) – площ на напречното сечение на пилота;
u(m) – периметър на пилотното стебло;
uщ(m) – периметър на стандартната колона (щанга) на статичния пенетрометър;
Т(MN) – сумарно околно триене; отчита се директно от диаграмата за статична пенетрация.
(2) Специфичното околно триене fп(МРа), получено чрез статична пенетрация се определя по формулата:
където h е дълбочината на пенетрационния опит в m.
(3) Коефициентите b1 и b2 за привеждане на върховото съпротивление qп и околното триене fп към стойности, получавани при пробно статично натоварване на пилоти се вземат от таблица 7.
Таблица 7
Раздел VII.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СЛЯГАНЕТО НА ПИЛОТНИТЕ ФУНДАМЕНТИ
Чл. 45. (1) Изчислението на слягането на фундаменти с висящи пилоти се извършва като за условен плосък фундамент и съгласно изискванията на нормите за плоско фундиране.
Границите на условния фундамент се определят по следния начин (фиг. 2):
1. от хоризонталната плоскост АБ, пресичаща върховете (долните краища) на пилотите;
2. от вертикалните плоскости АВ и БГ, отдалечени от върховете на крайните вертикални пилоти на разстояние l.tg(jср/4), а при наличие на наклонени пилоти – преминаващи през техните върхове;
3. от планировъчната плоскост на терена ВГ;
4. jср е среднотежестната стойност на ъгъла на вътрешно триене за преминатите от пилота почвени пластове и се определя по формулата:
където ji е изчислителната стойност на ъгъла на вътрешно триене на i-ия пласт с мощност li;
l – дълбочина на забиване на пилота, мерена от основната плоскост на ростверка: l = Sli;
(2) В теглото на условния фундамент се включва теглото на пилотите, ростверка и на почвата в условния фундамент.
(3) При изчисляване на сляганията се взема под внимание дълбочината на фундиране t, съгласно Фиг. 2. Изчислените слягания на фундаментите не трябва 18 да превишават гранично-допустимите стойности.
Фиг. 2
Чл. 46. Ако в дълбочина на забиване на пилота залягат торф или тиня с мощност над 30 cm, при строителството се предвижда планировка на терена в насип (намив) с височина над 2,0 m или друго постоянно действуващо натоварване, еквивалентно на насипа, страничните вертикални плоскости на условния фундамент АВ и БГ на фиг. 2, независимо от наличието на наклонени пилоти, се приемат на разстояние lср.tg(jср/4) от крайните вертикални пилоти, където lср е разстоянието от върха на пилотите до долното ниво на торфа (тинята).
Чл. 47. Допуска се сляганията на пилотния фундамент да не се изчислява в следните случаи:
1. при стоящи пилоти;
2. при ростверк с единичен пилот, натоварен на осов натиск или опън;
3. при пилоти, натоварени на опън.
Глава пета.
ПРОЕКТИРАНЕ НА ПИЛОТНИТЕ ФУНДАМЕНТИ
Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 48. (1) Минималното осово разстояние между пилотите (без пилоти с уширена пета) се приема:
1. при забивни стоманобетонни пилоти
а) за пилоти с дължина до 7 m включително – 3ап (d);
б) за пилоти с дължина над 7 m – [0,85m + ап (d)] за сечения 25/25 и 30/30 сm и [0,90 m + ап (d)] за сечения 35/35 и 40/40 сm;
2. при изливно-набивни пилоти (тип “франки”) – 3d;
3. при сондажно-изливни пилоти:
а) за стоящи пилоти – 2d;
б) за висящи пилоти – 3d;
където ап (d) е страна (диаметър) на пилота.
(2) Осовите разстояния между пилотите при полета от забивни пилоти или изливно-набивни пилоти се определя с отчитане на уплътняването на земната основа при полагане на пилотите.
Чл. 49. Връзките между отделните части на съставните стоманобетонови пилоти трябва да са защитени против корозия, да осигуряват равностойност на връзката и стеблото на пилота по отношение на всички видове натоварвания (осови, хоризонтални сили, огъващи моменти), както и съосност на съединяваните елементи.
Чл. 50. (1) Класът на обикновения монолитен бетон за пилотен ростверк да е не по-нисък от В15.
Допускат се решения без ростверк при обосновка в проекта, като се вземат под внимание характера и натоварванията на сградите и конкретните инженерно-геоложки условия.
(2) Връзката между ростверка и пилота се оформя като корава (запъване на пилота) или ставна (свободно опиране на ростверка).
(3) Изискванията за ставна връзка на пилота с ростверка са:
1. пилота да навлиза в ростверка най-малко 10 cm (без подложния бетон), в случая без рязане разбиване главата на пилота;
2. стеблото на пилота да навлиза в ростверка най-малко 10 см, а оголената армировка се закотвя в него най-малко 20 cm при рязане главата на пилота. Не се допуска в този случай разбиване главата на пилота чрез взривяване.
(4) Корава връзка на пилота и ростверка се предвижда в следните случаи:
1. когато стеблата на пилотите попадат в много слаби почви;
2. при ексцентрицитет на натисковата сила, излизащ извън ядрото на пилотното сечение;
3. когато хоризонталните премествания на пилота при ставна връзка, определени съгласно Приложение 1, са по-големи от гранично-допустимите;
4. при съставни пилоти и при анкерни пилоти.
Чл. 51. Изискванията за корава връзка на стоманобетонния пилот с монолитния стоманобетонов ростверк са:
1. пилота с разбита глава да навлиза в ростверка (без подложения бетон) 10 см, а надлъжните пръти да навлизат в ростверка на дълбочина, определена съгласно нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции, като за опънна армировка, но не по-малко от 30dо (dо – диаметър на армировъчния прът на пилота);
неразбитият пилот да навлиза в ростверка на дълбочина, съответствуваща на анкерирането на надлъжната му армировка (без разголена армировка).
Чл. 52. (1) Върхът (долния край) на пилота трябва да навлиза в малко слегваеми почви. Минималната дълбочина на проникване на забивния пилот в носещия почвен пласт под върха му се приема:
1. за валуни, чакъли, едри и средни пясъци, глини с J >= 1,0 – не по-малко от 0,5 m;
2. за останалите почви – не по-малко от 1,0 m.
(2) За сондажно-изливни пилоти дълбочината на проникване в носещия пласт се приема:
1. в скали не по-малко от 0,30 m навсякъде в забоя;
2. в чакъли и твърди глини не по-малко от 1,0 m;
3. в пясъци и глини с Jc от 1,0 до 0,6 не по-малко от 2,0 m.
Чл. 53. (1) Осовите усилия в пилотите на пилотната система под корав ростверк, без отчитане на съдействието на земната основа под ростверка, се определят по формулата:
където
Ni(MN) е осовото усилие в i-тия пилот от системата;
V(MN), Mx(MNm), My(MNm) – натоварването върху фундамента (вертикална сила и огъващи моменти), редуцирано спрямо центъра на коравината на пилотната система, на нивото на основна плоскост на ростверка,
xi, yi (xj, yj) – разстояния на i-тия (j-тия) пилот до координатните оси, прекарани през центъра на коравината на пилотната система,
n – брой на пилотите в системата.
(2) Формула (18) е приложима при пилотна система от вертикални пилоти и ставна връзка между пилотите и ростверка.
(3) При запъване на пилотите в ростверка, наличие на наклонени пилоти, при пилоти с различна осова коравина, отчитане на хоризонтални въздействия, наличие на огъваем ростверк и при други подобни случаи, определянето на усилията в пилотите (осови и огъващи) се извършва въз основа на цялостно изследване на системата “ростверк-пилоти-земна основа”.
Чл. 54. При група пилоти или обща фундаментна плоча с пилоти се приема такова разпределение на пилотите, че резултантната от постоянни товари, действащи на фундамента, да преминава по възможност през центъра на коравината на пилотната система или да се отклонява от него до 10%. При преобладаващо влияние на законопроменливи моменти се приема симетрично разположение на пилотите в симетричен ростверк.
Чл. 55. (1) Хоризонталната сила, действуваща на фундамент с вертикални пилоти, се приема равномерно разпределена между пилотите.
(2) Поемането на хоризонталната сила във всички случаи се търси от вертикални пилоти. Ако това е невъзможно или икономически неизгодно, се добавят наклонени пилоти.
Чл. 56. При пилотни фундаменти, разположени до стръмни откоси, се прави проверка за обща устойчивост (преместване на фундамента или цялата сграда заедно с пилотите и почвата между тях), като се използва кръгово-цилиндричната или друга по-неблагоприятна плъзгателна повърхнина. В този случай се изисква коефициент на сигурност по-голям от 1.20 за основно съчетание на натоварванията и 1.10 за особено съчетание на натоварванията.
Чл. 57. Минималните конструктивни изисквания към сондажно-изливни пилоти са:
1. клас на бетона не по-нисък от “В25″;
2. надлъжна армировка минимум 0.6% от сечението на пилота и не по-малко от 5 № 14, клас А-II (А-III);
3. напречна армировка – спирала с диаметър на пръта не по-малък от 6 mm и ход 15 сm (стомана клас А-I);
4. плътност на бетона – в съответствие с БДС 7268, като се вземат под внимание температурно-климатичните и почвените условия по време на експлоатацията;
5. бетоново покритие на армировката – не по-малко от 3 cm – при неагресивни почвени среди и не по-малко от 5 cm – при агресивни почвени среди;
6. усилване главата на пилота – съгласно проекта и с оглед осигуряване връзката му със стоманобетоновия ростверк.
Чл. 58. В случай, че не са указани в проекта, допустимите отклонения на забивните ненапрегнати стоманобетонови пилоти са:
а) в план – до (0,25 ( 0,4)ап, където ап е страната (диаметъра) на пилота;
б) в ниво – до ± 10 cm, ако главата на пилота не се разбива (реже);
в) в наклон на оста – от 1/30 до 1/50 от дължината на пилота.
Чл. 59. Минималното разстояние от ръба на ростверка до ръба на крайния пилот се приема не по-малко от 15 cm.
Чл. 60. В случай, че не са указани в проекта, допустимите отклонения на сондажно-изливните пилоти са:
a) в план – 0,2ап, но не повече от 20 cm;
б) в ниво – до ± 10 cm;
в) в наклон на оста – до 1/50l.
Раздел II.
ПИЛОТНИ ФУНДАМЕНТИ В ПРОПАДЪЧНИ ПОЧВИ
Чл. 61. При пилотни фундаменти в пропадъчни почви инженерно-геоложките изследвания трябва да изяснят и следните условия:
1. типа на земната основа по пропадъчност (I, II или непропадъчни);
2. възможността за намокряне или водонасищане на земната основа.
Чл. 62. При пилотни фундаменти в пропадъчни почви се търси навлизане с върховете на пилотите в плътни непропадъчни пластове. При неизбежно водонасищане на горните пропадъчни пластове се взема под внимание отрицателното триене върху пилотите.
Раздел III.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА ПИЛОТНИ ФУНДАМЕНТИ В СЕИЗМИЧНИ РАЙОНИ
Чл. 63. При проектирането на пилотни фундаменти в сеизмични райони, с изключение на сгради и съоръжения от категория “В” и “Г”, се спазват изискванията на нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Чл. 64. Пилотни фундаменти при сеизмични въздействия се изчисляват по първа група гранични състояния.
Чл. 65. При определяне на носимоспособността на пилота за осово натоварване не се взема под внимание околното триене по стеблото на пилота на слаби горни почвени пластове, непосочени в таблица 1 на НПССЗР-87 (неуплътнени насипи, рохки пясъци, течно-пластични глини, органични почви, тини и др.п.).
Чл. 66. Минималната дълбочина на забиване на пилотите при осигурена носеща способност на пилотите за вертикални и хоризонтални товари и с вземане под внимание на сеизмичния ефект е 4 m (с изключение на скалите).
Чл. 67. Върховете на пилотите трябва да опират на неслегваеми или малко слегваеми почви. Не се допускат като носещ пласт под върховете на пилотите рохки пясъци, течнопластични глини и други подобни почви.
Чл. 68. При висок пилотен ростверк сеизмичните сили, действуващи върху сградата се определят като за сгради (съоръжения) с долна еластична част (етаж), при което коефициентът на динамичност b се увеличава 1.5 пъти, ако периодът на първата форма на собствените трептения на сградата е 0.4 и повече секунди. Освен това коефициентът на динамичност b не трябва да бъде по-малък от 1.2 и да съответствува на изискванията на НПССЗР-87.
Чл. 69. Проверката на пилота на носеща способност за материала на пилота се извършва като за нецентрично натиснат или опънат елемент, съгласно нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.
Чл. 70. (1) При наличие на пропадъчни почви и възможност за повишаване на нивото на почвените води в процеса на експлоатация на сградата, а също така и при неизбежно намокряне на земната основа изчислението на пилотните фундаменти се извършва като за водонаситени почви в границите на очакваното повишение на почвените води или за водонаситената отгоре земна маса.
(2) При опасност от аварийно намокряне на част от пропадъчната земна основа (напр. спукване на канали или водопроводи, просмукване на повърхностни води и др.п.) показателите на пропадъчните почвени пластове се приемат при тяхната естествена влажност.
(3) В случаите на ал. 1 и ал. 2 се провеждат всички необходими изчисления за пилотните фундаменти в пропадъчни почви, съгласно Раздел II на тази глава.
Чл. 71. За сондажно-изливни пилоти в сеизмични райони с коефициент Кс >= 0.15 се изисква:
1. надлъжна армировка минимум 5N16;
2. разстояние между стремената (ход на спиралата):
а) в горните 1.20 m от пилота – до 8 cm;
б) в останалата част – до 12 cm;
3. диаметър на стремената:
а) минимум 8 mm за пилоти с диаметър до 50 cm включително;
б) минимум 10 mm за пилоти с диаметър по-голям от 50 cm.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
(препоръчително)
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕДИНИЧНИЯ ПИЛОТ ЗА ВЕРТИКАЛНИ И ХОРИЗОНТАЛНИ СИЛИ И МОМЕНТИ
Изследването на единични пилоти, натоварени при главата с хоризонтални сили и моменти се извършва по схемата на фиг. 1.1 и включва:
изчисляване на пилотите на деформации, което се свежда до съблюдаване на основните условия:
u <= uгр (1)
y <= yгр (2)
където u(m) и y(rad) са изчислителните стойности съответно на хоризонталното преместване на главата на пилота и ъгълът на завъртането й, определени съгласно т. 4 от настоящото Приложение;
uгр(m) и yгр(rad) – гранично допустими стойности съответно на хоризонталното преместване на главата на пилота и ъгълът на завъртането й, определени в заданието за проектиране на сградата или съоръжението; ако такива данни липсват може да се приеме ориентировъчно u = 1 до 1.5 cm и yгр = (2 до 3).10(на степен -3) rad.
1.2. отделно се извършва проверка на напречното сечение на пилота по първа и втора група гранични състояния, при което се взема под внимание осовата сила, огъващия момент и напречната сила. Това изчисляване на пилота се извършва съгласно изискванията на нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции.
1.3. проверка на устойчивостта на почвата около пилота чрез ограничаване на хоризонталните напрежения в почвата, предизвикани от пилота;
1.4. изчисляване на разрезните усилия в пилота Mz, Qz, Nz и хоризонталните почвени напрежения sz за дълбочини zi.
2. В случай на запънат в ростверка пилот, в изчислението е необходимо да се въвежда запъващия момент М = М3 в мястото на запъване на пилота в ростверка, определен по т. 8 на настоящото приложение.
3. При изчисляване на пилота на хоризонтални сили се допуска земната основа, в която е забит пилота, да се разглежда като еластична линейно-деформируема среда, с коефициент на леглото C(z) (MPa/m’), линейно изменящ се в дълбочина. Изчислителната стойност на коефициента на леглото Cu(z) на земната основа за страничната повърхност на пилота се определя по формулата:
Cu(z) = k . z (3)
където k е коефициент на пропорционалност (MPa/кв. м). При липса на опитни данни се допуска к да се определя по таблица 1.1, като при плътни (сбити) пясъци стойностите се завишават с 30% спрямо по-високите значения на к за съответния вид земна основа;
z(m) – дълбочина на разглежданото сечение на пилота в земната основа, за която се определя коефициента на леглото. При висок ростверк z се отчита от терена, а при нисък ростверк – от основната му плоскост.
4. Приведената дълбочина на забиване на пилота в земната основа Г се определя по формулата:
където l е действителната дълбочина на забиване на пилота (неговия връх) в земната основа, отчетена от терена при висок ростверк или от основната плоскост на фундамента – при нисък ростверк;
aд (1/м) – коефициент на деформация, който се определя по формулата:
където
k е както във формула (3) на това Приложение;
E(МРа) – начален модул на еластичност на бетона на пилота при натиск и опън, по нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции;
J(m4) – инерционен момент на напречното сечение на пилота;
dпр(m) – приведена широчина на пилота, която се приема за тръбни цилиндрични пилоти, и за сондажно-изливни пилоти с диаметър на стеблото равен или по-голям от 0,80 m dпр = (d + 1) m, за останалите видове пилоти dпр = 1,5.(d + 0.5) m;
d (m) – диаметър на кръглото сечение, страната на квадратното или страната на правоъгълното сечение на пилота, в равнина, перпендикулярна на действието на натоварването.
Таблица 1.1
| 1. Глини и песъчливи глини, | 65 – 250 | 50 – 200 |
| течнопластични (0 <= Jc <= 0,25) | ||
| 2. Глини и песъчливи глини, | 250 – 500 | 200 – 400 |
| мекопластични (0,25 <= Jc <= 0,5); глинести | ||
| пясъци, пластични (0 <= Jc <= 1), прахови | ||
| пясъци (0,8 <= e <= 0,6) | ||
| 3. Глини и песъчливи глини, твърдо | 500 – 800 | 400 – 600 |
| пластични, до полутвърди (0,75 <= Jc <= 1); | ||
| глинести пясъци твърди (Jc 1); пясъци | ||
| средносбити | ||
| • дребни (0,75 <= e <= 0,6) и | ||
| • средни (0,70 <= e <= 0,66) | ||
| 4. Глини и песъчливи глини, твърди (Jc > 1), | 800 – 1300 | 600 – 1000 |
| пясъци едри, средносбити (0,70 <= e <= 0,55) | ||
| 5. Пясъци чакълести (0,70 <= e <= 0,55); чакъл и | - | 1000 – 2000 |
| валуни с пясъчен запълнител |
Забележка: По-ниските стойности на коефициента к в Табл. 1.1 съответстват на по-ниските стойности на показателя на консистенция Jc за глинести и на по-високите стойности на коефициента на порите е за песъчливи почви, дадени в скоби. По-високите стойности на коефициента k съответстват на по-високите стойности на Jc и на по-ниските стойности на е. За почви с междинни значения на Jc и е стойността на коефициента к се определя чрез интерполация.
5. Изчислителните стойности на хоризонталното преместване на пилота в основната плоскост на ростверка u(m), и ъгълът на завъртане y(rad) се определят по формулите:
където H(MN) и M(MNm) са изчислителните стойности на напречната сила и огъващия момент, предавани от ростверка на главата на пилота; положителните посоки на натоварванията са показани на фиг. 1.1;
lo(m) – дължина на стърчащата част на пилота при висок ростверк;
Еd и J – както във формула (5);
u(m) и yo(rad) – хоризонтално преместване и ъгъл на завъртане на напречното сечение на пилота на кота терен при висок ростверк и в основната му плоскост – при нисък ростверк.
6. Хоризонталното преместване uо(m) и ъгълът на завъртане yo(rad) се определят по формулите:
където Ho(MN) и Mo(MNm) са изчислителните стойности на напречната сила и огъващия момент в разглежданото сечение на пилота, които се приемат: Но = Н и Мо = М + H . lo;
М и Н – както във формулите (6) и (7);
sнн(m/MN) – хоризонтално преместване на сечението от сила Но = 1 (Фиг. 1.1а);
sнм(1/MN) – хоризонтално преместване на сечението от момент Мо = 1 (Фиг. 1.1б);
sмн(1/MN) – хоризонтално завъртане на сечението от сила Но = 1 (Фиг. 1.1а);
sмм(1/MNm) – хоризонтално завъртане на сечението от момент Мо = 1 (Фиг. 1.1б);
Фиг. 1.1
7. Преместванията sнн, sнм = sмн и sмм се изчисляват по формулите:
където aд, Ed, J са както във формула (5);
Ао, Во и Со – безразмерни коефициенти, които се приемат по таблица 1.2 в зависимост от приведената дълбочина на забиване на пилота в земната основа l, m, която се определя по формула (4); коефициентите Ао, Во и Со за промеждутъчни стойности на l се закръгляват до най-близката таблична стойност.
Таблица 1.2
| Приведена | При опиране на пилота на | При запълване на | |||||||
| дълбочина | Нескална | Скала | пилота в скала | ||||||
| почва | |||||||||
| l | Ао | Во | Со | Ао | Во | Со | Ао | Во | Со |
| 0,5 | 72,004 | 192,026 | 576,243 | 48,006 | 96,037 | 192,291 | 0,042 | 0,125 | 0,5 |
| 0,6 | 50,007 | 111,149 | 278,069 | 33,334 | 55,609 | 92,942 | 0,072 | 0,18 | 0,6 |
| 0,7 | 36,745 | 700,023 | 150,278 | 24,507 | 35,059 | 50,387 | 0,114 | 0,244 | 0,699 |
| 0,8 | 28,140 | 46,943 | 88,279 | 18,755 | 23,533 | 29,763 | 0,17 | 0,319 | 0,798 |
| 0,9 | 22,244 | 33,008 | 55,307 | 14,851 | 16,582 | 18,814 | 0,241 | 0,402 | 0,896 |
| 1,0 | 18,030 | 24,106 | 36,486 | 12,049 | 12,149 | 12,582 | 0,329 | 0,494 | 0,992 |
| 1,1 | 14,916 | 18,160 | 25,123 | 9,983 | 9,196 | 8,836 | 0,434 | 0,593 | 1,086 |
| 1,2 | 12,552 | 14,041 | 17,944 | 8,418 | 7,159 | 6,485 | 0,556 | 0,698 | 1,176 |
| 1,3 | 10,717 | 11,103 | 13,335 | 7,208 | 5,713 | 4,957 | 0,695 | 0,807 | 1,262 |
| 1,4 | 9,266 | 8,954 | 10,050 | 6,257 | 4,664 | 3,937 | 0,849 | 0,918 | 1,342 |
| 1,5 | 8,101 | 7,349 | 7,838 | 5,498 | 3,889 | 3,240 | 1,014 | 1,028 | 1,415 |
| 1,6 | 7,154 | 6,129 | 6,268 | 4,887 | 3,308 | 2,758 | 1,186 | 1,134 | 1,480 |
| 1,7 | 6,375 | 5,189 | 5,133 | 4,391 | 2,868 | 2,419 | 1,361 | 1,232 | 1,535 |
| 1,8 | 5,730 | 4,456 | 4,299 | 3,985 | 2,533 | 2,181 | 1,532 | 1,321 | 1,581 |
| 1,9 | 5,190 | 3,878 | 3,679 | 3,653 | 2,277 | 2,012 | 1,693 | 1,397 | 1,617 |
| 2,0 | 4,737 | 3,418 | 3,213 | 3,381 | 2,081 | 1,894 | 1,841 | 1,460 | 1,644 |
| 2,2 | 4,032 | 2,756 | 2,591 | 2,977 | 1,819 | 1,758 | 2,080 | 1,545 | 1,675 |
| 2,4 | 3,526 | 2,327 | 2,227 | 2,713 | 1,673 | 1,701 | 2,240 | 1,586 | 1,685 |
| 2,6 | 3,163 | 2,048 | 2,013 | 2,548 | 1,600 | 1,687 | 2,330 | 1,596 | 1,687 |
| 2,8 | 2,903 | 1,869 | 1,889 | 2,453 | 1,572 | 1,693 | 2,371 | 1,593 | 1,687 |
| 3,0 | 2,727 | 1,758 | 1,818 | 2,406 | 1,568 | 1,707 | 2,385 | 1,586 | 1,691 |
| 3,5 | 2,502 | 1,641 | 1,757 | 2,394 | 1,597 | 1,739 | 2,389 | 1,584 | 1,711 |
| 4,0 | 2,441 | 1,621 | 1,751 | 2,419 | 1,618 | 1,750 | 2,401 | 1,600 | 1,732 |
8. При пилоти, запънати с нисък ростверк (l = 0) u = 0 запъващият момент в главата М3 ( Мo(MNm) rи преместването uo(m) се определят по формулите:
където sмн, sмм и Но са както във формули (8) и (9).
9. Изчислителният запъващ момент М3(MNm) се определя по формулата:
където буквените означения са като във формули (6), (7) и (13).
10. Изчислителното хоризонтално почвено напрежение u (z) в контакта със страничната повърхност на пилота, изчислителният огъващ момент Mz, напречната сила Qz и надлъжната сила Nz за сечението на пилота на дълбочина z се определят по формулите:
където k, aд, Ed, J, Ho, Mo, lo, uo, yo са както във формули (3), (5), (6), (7), (8) и (9);
А1, В1, С1, D1, А3, В3, С3, D3, А4, В4, С4, D4 са коефициенти, чийто стойности се приемат по таблица 1.3;
N (MN) – изчислително вертикално натоварване, което се предава на главата на пилота.
11. Проверка за устойчивост на почвата около пилота се извършва по формула (20):
където su (z) е изчислителното почвено напрежение, определено по формула (16) на дълбочина z, отчитана при висок ростверк от повърхността на терена, а при нисък ростверк – от неговата основна плоскост; при l <= 2,5sz се изчислява за две дълбочини: z1 = 1/3 и z2 = 1; при l > 2,50 – за z1 = 0,85/aд, където aд се определя по формула (5);
r, j, c – изчислителни почвени характеристики (обемна маса, ъгъл на вътрешно триене и кохезия);
x – коефициент, който се приема за забивни и тръбно-цилиндрични пилоти x = 0,60, за останалите видове x = 0,30.
h1 – коефициент равен на 1,0; при съоръжения с големи хоризонтални натоварвания h1 = 0,70;
h2 – коефициент, отчитащ частта на постоянното натоварване от сумарния товар, който се определя по формулата:
където Mп(MNm) е моментът от външното постоянно изчислително натоварване в сечението на условния фундамент на нивото на върховете на пилотите;
Мв (MNm) – също от временното натоварване;
n – коефициент, който се приема равен на 2,50, с изключение на следните два случая:
а) особено отговорни съоръжения, за които се приема n = 4 и при l >= 5 се приема n = 2,5; за междинни стойности на l n се определя чрез интерполация;
б) фундаменти с едноредово разположение на пилотите, натоварени с ексцентричен натиск, за които се приема n = 4, независимо от стойността на l.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
(информационно)
Видове пилоти
1. По материал, форма, напречно сечение и конструктивни особености забивните пилоти се подразделят на следните видове: а) по материала – от обикновен стоманобетон (БДС 8498), от напрегнат стоманобетон, стоманени, дървени;
б) по формата и вида на стеблото – призматични, пирамидални, клинообразни, трапецовидни, конични, едночастни (от един елемент) или съставни (от отделни части);
в) по напречното им сечение – квадратни, правоъгълни, от стоманени профили, квадратни с кръгла кухина, кръгли със или без кухини (тръбни);
г) по вида на петата им – с оформен заострен връх и стоманена обувка, тъпи, с уширена пета, а за тръбните пилоти – със заострен или отворен край.
Таблица 1.3
| Приведена | Коефициенти | |||||||||||
| дълбочина | А1 | В1 | С1 | D1 | А3 | В3 | С3 | D3 | А4 | В4 | С4 | D4 |
| 0 | 1,000 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1,000 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1,000 |
| 0,1 | 1,000 | 0,1 | 0,005 | 0 | 0 | 0 | 1,000 | 0,1 | -0,005 | 0 | 0 | 1,000 |
| 0,2 | 1,000 | 0,2 | 0,02 | 0,001 | -0,001 | 0 | 1,000 | 0,2 | -0,02 | -0,003 | 0 | 1,000 |
| 0,3 | 1,000 | 0,3 | 0,045 | 0,005 | -0,005 | -0,001 | 1,000 | 0,3 | -0,045 | -0,009 | -0,001 | 1,000 |
| 0,4 | 1,000 | 0,4 | 0,08 | 0,011 | -0,011 | -0,002 | 1,000 | 0,4 | -0,08 | -0,021 | -0,003 | 1,000 |
| 0,5 | 1,000 | 0,5 | 0,125 | 0,021 | -0,021 | -0,005 | 0,999 | 0,5 | -0,125 | -0,042 | -0,008 | 0,999 |
| 0,6 | 0,999 | 0,6 | 0,18 | 0,036 | -0,036 | -0,011 | 0,998 | 0,6 | -0,18 | -0,072 | -0,016 | 0,997 |
| 0,7 | 0,999 | 0,7 | 0,245 | 0,057 | -0,057 | -0,02 | 0,996 | 0,699 | -0,245 | -0,114 | -0,003 | 0,994 |
| 0,8 | 0,997 | 0,799 | 0,32 | 0,085 | -0,085 | -0,034 | 0,992 | 0,799 | -0,32 | -0,171 | -0,051 | 0,989 |
| 0,9 | 0,995 | 0,899 | 0,405 | 0,121 | -0,121 | -0,055 | 0,985 | 0,897 | -0,404 | -0,243 | -0,082 | 0,98 |
| 1 | 0,992 | 0,997 | 0,499 | 0,167 | -0,167 | -0,083 | 0,975 | 0,994 | -0,499 | -0,333 | -0,125 | 0,967 |
| 1,1 | 0,987 | 1,095 | 0,604 | 0,222 | -0,222 | -0,122 | 0,96 | 1,090 | -0,603 | -0,443 | -0,183 | 0,946 |
| 1,2 | 0,979 | 1,192 | 0,718 | 0,288 | -0,287 | -0,173 | 0,938 | 1,183 | -0,716 | -0,575 | -0,259 | 0,917 |
| 1,3 | 0,969 | 1,287 | 0,841 | 0,365 | -0,365 | -0,238 | 0,907 | 1,273 | -0,838 | -0,73 | -0,356 | 0,876 |
| 1,4 | 0,955 | 1,379 | 0,974 | 0,456 | -0,455 | -0,319 | 0,866 | 1,358 | -0,967 | -0,91 | -0,479 | 0,821 |
| 1,5 | 0,937 | 1,468 | 1,115 | 0,56 | -0,559 | -0,42 | 0,811 | 1,437 | -1,105 | -0,116 | -0,63 | 0,747 |
| 1,6 | 0,913 | 1,553 | 1,264 | 0,678 | -0,676 | -0,543 | -0,739 | 1,507 | -1,248 | -1,350 | -0,815 | 0,652 |
| 1,7 | 0,882 | 1,633 | 1,421 | 0,812 | -0,808 | -0,691 | 0,646 | 1,566 | -0,396 | -1,613 | -1,036 | 0,529 |
| 1,8 | 0,843 | 1,706 | 1,584 | 0,961 | -0,956 | -0,867 | 0,53 | 1,612 | -1,547 | -1,906 | -1,299 | 0,374 |
| 1,9 | 0,795 | 1,770 | 1,752 | 1,126 | -1,118 | -1,074 | 0,385 | 1,640 | -1,699 | -2,227 | -1,608 | 0,181 |
| 2 | 0,735 | 1,823 | 1,924 | 1,308 | -1,295 | -1,314 | 0,207 | 1,646 | -1,848 | -2,578 | -1,966 | -0,057 |
| 2,2 | 0,575 | 1,887 | 2,272 | 1,720 | -1,693 | -1,906 | -0,271 | 1,575 | -2,125 | -3,360 | -2,849 | -0,629 |
| 2,4 | 0,347 | 1,874 | 2,609 | 2,195 | -2,141 | 2,663 | -0,949 | 1,352 | -2,339 | -4,228 | -3,973 | -1,592 |
| 2,6 | 0,033 | 1,755 | 2,907 | 2,724 | -2,621 | -3,600 | -1,877 | 0,917 | -2,437 | -5,140 | -5,355 | -2,821 |
| 2,8 | -0,385 | 1,490 | 3,128 | 3,288 | -3,103 | -4,718 | -3,108 | 0,197 | -2,346 | -6,023 | -6,990 | -4,445 |
| 3 | -0,928 | 1,037 | 3,225 | 3,858 | -3,540 | -6,000 | -4,688 | -0,891 | -1,969 | -6,765 | -8,840 | -6,520 |
| 3,5 | -2,928 | -1,272 | -2,463 | 4,980 | -3,919 | -9,544 | -10,340 | -5,854 | 1,074 | -6,789 | -13,692 | -13,826 |
| 4 | -5,853 | -5,941 | -0,927 | 4,548 | -1,614 | -11,731 | -17,919 | -15,076 | 9,244 | -0,358 | -15,611 | -23,140 |
2. По начина на изпълнение пилотите се подразделят на следните основни групи:
Група “забивни пилоти” – предварително изготвени елементи, които се полагат в земната основа чрез забиване с чукове, вибратори, преси и др. подобни забивни механизми.
Група “изливно набивни пилоти” (тип “франки”) – полагат се в земната основа без вадене на почвен материал и чрез инвентарна обсадна тръба със закрит връх и набита в земната основа бетонна уширена пета. Обсадната тръба се из-тегля постепенно и стеблото на пилота се оформя чрез послойно уплътнена земновлажна бетонна смес.
Група “изливни виброщамповани пилоти” – оформят се в предварително изготвени сондажи, които се запълват с бетонна земновлажна смес, уплътнена послойно с дълбочинен вибратор или виброщампа.
Група “сондажно-изливни пилоти” – изливат се в предварително изготвени сондажи, отдолу нагоре.
3. Забиването на пилотите в земната основа може да се облекчи по следните начини:
а) чрез направа на предварителни тесни отвори (лидерни сондажи), при което диаметърът на отвора не трябва да превишава диаметъра (стра-ната) на пилота, а дълбочината му да бъде поне с 1,0 метър по-малка от забитата дължина на пилота;
б) чрез прилагане на воден подмив, при което същият се прекратява за последния 1,0 метър от забиването на пилота и същия се дозабива до проектното ниво без подмив.
4. Оформянето на сондажно-изливните пилоти става по следните начини:
а) изпълнени без обсадни тръби – за сухи, свързани почви;
б) изпълнени с обсадни стоманени тръби, които се вадят при бетонирането на отвора – за водонаситени и несвързани почви;
в) изпълнени под бентонитов разтвор – за водонаситени почви;
г) с оставащи в почвата обсадни (стоманени) тръби за специални случаи и при съответна обосновка;
д) пилоти с уширена пета, изпълнени със специално приспособление или по взривен способ.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
(информационно)
ОБИЧАЙНИ ВЕРТИКАЛНИ НАТОВАРВАНИЯ НА СТОЯЩИ ПИЛОТИ
1. За забивни стоманобетонни ненапрегнати пилоти с квадратно сечение могат да се ползуват изчислителните вертикални натоварвания от таблица 3.1
2. За сондажно-изливни пилоти без уширена пета се допуска да се ползуват данните от таблица 3.2.
Таблица 3.1
| Сечение на пилота (cm) | Изчислителен товар Р, в |
| MN | |
| 25/25 | 0,30 до 0,45 |
| 30/30 | 0,50 до 0,70 |
| 35/35 | 0,70 до 1,20 |
| 40/40 | 1,40 до 2,00 |
| 50/50 | 2,20 до 2,80 |
| 60/60 | 3,00 до 3,80 |
Таблица 3.2
| Диаметър на стеблото (cm) | Изчислителен товар Р, в |
| MN | |
| 35 | 0,35 до 0,45 |
| 50 | 0,60 до 0,80 |
| 80 | 1,80 до 2,40 |
| 120 | 3,50 до 4,50 |
При наличие на пробни статични натоварвания могат да се допуснат и по-високи натоварвания, но съобразени с материала на пилота и технологията на изпълнение.
