Норми за проектиране зидани конструкции
НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ЗИДАНИ КОНСТРУКЦИИ (изтегли в електронен вариант)
(Публ. БСА, кн. 12 от 1985 г., изм., ДВ, бр. 110 от 1998 г.)
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Тези норми се прилагат при проектирането на каменни армирани и каменни зидани конструкции за сгради и съоръжения с изключение на зидарии за високи свободностоящи комини, индустриални пещи и други видове специални зидарии.
(2) Навсякъде в нормите под думата “камъни”, ако изрично не е пояснено какви са те, следва да се разбират естествени или изкуствени (машинни или ръчни глинени и други видове тухли, бетонни блокове и др.) камъни.
Чл. 2. (1) При проектиране на каменни и армирани каменни конструкции външните стени (носещи, самоносещи и неносещи) се изпълняват от облекчена зидария с топлоизолационен слой във вид на плочи, керамични или бетонни блокове с кухини, плътни камъни и блокове от клетъчни и леки бетони, като при нискоетажните сгради (особено в селскостопанското строителство) за топлоизолационен слой се допуска да се използва засипка от пресята сгурия, чакълести пясъци от леки скални породи от вулканичен произход и др.п.
(2) (Изм., ДВ, бр. 110 от 1998 г.) Външните и вътрешните носещи зидани стени и колони се изпълняват от камъни, бетонни блокове, плътни и с вертикални кухини тухли, блокове от газобетон и от клетъчни и леки бетони. Материалите за зидане трябва да отговарят на следните якостни показатели:
1. камъни – марка по якост на натиск, не по-ниска от 10 МРа;
2. тухли – марка по якост на натиск, не по-ниска от 7,5 МРа;
3. блокове от газобетон и клетъчни и леки бетони – клас по якост на натиск, не по-нисък от В5.
(3) Не се допуска за носещи стени да се използват тухли с надлъжни кухини.
(4) Вътрешните преградни стени се проектират от тухли с висок процент на кухинност (над 30 %).
(5) Тухлените зидарии с дебелина 120 mm и по-малка от тази се проектират на вароциментов разтвор с марка по якост на натиск, не по-ниска от 1 МРа.
(6) Всички носещи тухлени зидарии на сгради в сеизмични райони се проектират на вароциментов разтвор. Марката на разтвора се определя по изчисления.
(7) При проектирането на зидарии трябва да се предвиждат мерки, осигуряващи възможността за изпълнението им в зимни условия.
(8) Зидариите се проектират като неармирани. Допуска се същите да се армират, когато това се налага от конструктивни съображения и е технико-икономически целесъобразно.
Чл. 3. Каменните и армираните каменни конструкции трябва да бъдат защитени от механични въздействия, както и от влиянието на влажна или агресивна среда.
Чл. 4. Каменните и армираните каменни конструкции се осигуряват на якост и устойчивост както в стадия на експлоатация, така и при изграждането им, а също и при транспортирането и монтажа на елементите на конструкцията. При всички случаи е необходимо да бъде осигурена устойчивостта и пространствената неизменяемост на цялото съоръжение или цялата сграда.
Чл. 5. При проектирането на зидарии се определят:
1. видът на тухлата, камъка, облицовъчния материал и бетона и техните проектни марки на якост. За лекия бетон се дава и обемното тегло, а за клетъчния бетон – и влажността при отвръщане;
2. проектните марки на разтворите за зидарии и монтажни фуги, предназначени за производство и работа както в летни, така и в зимни условия, като за панели и едроразмерни блокчета се дава и видът на свързващото вещество;
3. марката по мразоустойчивост на тухлата, камъка, бетона и облицовъчния материал;
4. класът и марката на армировката, на плоската и профилната стомана;
5. видът на топлоизолационния слой за стени от олекотена зидария;
6. допълнителните мероприятия, които осигуряват якостта и устойчивостта в стадий на отлежаване и втвърдяване за зидарии, изпълнявани при отрицателни температури;
7. изискванията за системен контрол за якостта на тухлата (камъка) и разтвора – за конструкциите, при които изчислителната носеща способност се използва повече от 80 %.
Глава втора.
МАТЕРИАЛИ
Чл. 6. (1) За зидарии се използват следните марки камъни, бетони и разтвори:
1. за камъни – по якост на натиск в МРа, а за тухлите – и по якост на огъване в МРа – 0.4, 0.7, 1.0, 1.5, 2.5, 3.5, 5.0, 7.5, 10.0, 12.5, 15.0, 20.0, 25.0, 30,.0, 40.0, 50.0, 60.0, 80.0 и 100.0;
2. за бетони – класове по якост на натиск в МРа:
а) тежки – В5, В 7.5, В 10, В 15, В 25, В 30, В 35, В 40;
б) с леки добавъчни материали – В 2.5, В 3.5, В 5.0, В 7.5, В 10, В 15, В 20, В 25, В 30, В 35, В 40;
в) клетъчни – B 2, В 2.5, В 3.5, В 5.0, В 7.5, В 10, В 15;
г) безпясъчни – B 2, В 2.5, В 3.5, В 5.0, В 7.5, В 10;
д) с неплътна структура – В 3.5, В 5.0, В 7.5, В 10;
е) силикатни бетони – В 15, В 20, В 25, В 30, В 40;
3. за разтвори – по якост на натиск в МРа – 0.4, 1.0, 2.5, 5.0, 7.5, 10.0, 15.0 и 20.0;
4. за каменни материали и бетони – по мразоустойчивост – Мрз 15, Мрз 25, Мрз 35, Мрз 50, Мрз 100, Мрз 150, Мрз 200 и Мрз 300.
(2) За марка по якост на натиск на изделия от естествени камъни се приема якостта на кубчета с размери 200/200/200 mm.
(3) Възрастта на разтвора, отговаряща на проектната марка, се приема:
1. за зидарии и монтажни фуги – 28 дни;
2. за вибротухлени панели и едроразмерни блокове от тухли или камъни, подложени на топлинна обработка – в съответствие с изискванията на специални указания за направата на тези изделия.
(4) За бетони, от които се изисква да изпълняват и топлоизолационни функции, се допускат марки по якост на натиск 0.7, 1.0 и 1.5 МРа, а за вложки и плочи – не по-ниски от 1.0 МРа.
Чл. 7. За зидарии се използват следните разтвори:
1. обикновени – с обемна маса 1500 kg/m3 и повече;
2. леки – с обемна маса, по-малка от 1500 kg/m3.
Чл. 8. За повишаване на пластичните и водонепропускливите свойства на разтворите в проектите трябва да се предвиждат пластифициращи добавки, глина или негасена вар. Използването на пластифициращи добавки от други видове трябва да бъде в съответствие със специални указания.
Чл. 9. (1) Мразоустойчивостта на каменните материали за външни стени на дълбочина 12 cm от дебелината на зида и на фундаменти на дълбочина половината от изчислената дълбочина на замръзване на почвата, определена съгласно нормите за проектиране на основи за сгради и съоръжения, трябва да отговаря на изискванията в табл. 1.
Таблица 1
| Мразоустойчивост при | |||
| Вид на конструкцията | експлоатационен срок | ||
| в години: | |||
| 100 | 50 | 25 | |
| 1. Външни стени и облицовки при сгради | |||
| с влажностен режим на помещения: | |||
| а) сух и нормален | 25 | 15 | 10 |
| б) влажен | 35 | 25 | 15 |
| в) мокър | 50 | 35 | 25 |
| 2. Фундаменти и подземни части на стените: | |||
| а) от изкуствени камъни и бетони | 35 | 25 | 15 |
| б) от естествени камъни | 25 | 15 | 15 |
(2) Марките по мразоустойчивост се занижават за зидарии от пластически формувани глинени тухли на една степен, но не по-малко от Мрз 10, в следните случаи:
1. за външни стени на помещения със сух и нормално влажен режим (т. 1, “а” от табл. 1), защитени от мразоустойчивост чрез облицовки с дебелина, не по-малка от 35 mm, удовлетворяващи изискванията в табл. 1. Мразоустойчивостта на лицевите тухли и керамични блокове да бъде не по-малка от 25 за всички срокове на експлоатация на сградите и съоръженията;
2. за външни стени на влажни и мокри помещения (т. 1, “б” и “в” от табл. 1) и при защита от вътрешната им страна с хидроизолации или пароизолации;
3. за фундаменти и подземни части на стените при ниска влажност на почвата, ако планировъчната кота на терена е на 3 и повече метра над подпочвените води (т. 2 от табл. 1) и при направа на тротоари или настилки.
(3) Марките по мразоустойчивост, посочени в ал. 2, т. 1, за облицовки с дебелина, по-малка от 35 mm, се увеличават с една степен, но не повече от Мрз 50.
(4) Марката по мразоустойчивост при каменни материали, използвани за фундаменти и подземни стени, трябва да се приеме с една степен по-висока, ако планировъчната кота е на по-малко от 1 m над подпочвените води.
(5) Марката на камъка по мразоустойчивост за зидарии при открити конструкции и конструкции на съоръжения в зоната на променливо ниво на водата (подпорни стени, резервоари, преливници, каменни бордове и др.) се приема по специални указания.
(6) Изискванията за изпитване на мразоустойчивост не са необходими за естествени каменни материали, които от експлоатационен опит са доказали своята мразоустойчивост при аналогични условия на работа.
Чл. 10. Не се допуска използването на блокчета от клетъчен бетон за външни стени на сгради и мокър режим на помещенията, независимо от наличието на пароизолация.
Чл. 11. За армировка на каменните конструкции се използва:
1. горещовалцувана стомана клас А-I и А-II;
2. армировка студеноизтеглена гладка – клас В-1;
3. плоска и профилна стомана, която удовлетворява изискванията на съответните нормативни актове – за закладни детайли, съединителни накладки и за конструкции с усилени стоманени кожуси.
Глава трета.
ИЗЧИСЛИТЕЛНИ СЪПРОТИВЛЕНИЯ И ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Раздел I.
ИЗЧИСЛИТЕЛНИ СЪПРОТИВЛЕНИЯ
Чл. 12. (1) Изчислителните съпротивления на натиск R на зидарии от всички видове тухли и керамични изделия с вертикални кухини с размер до 12 mm при височина на реда на зида от 50 до 150 mm на обикновени разтвори се определят по табл. 2.
Таблица 2
| Марка на | Изчислително съпротивление на натиск R, при марка на разтвора, в МРа | ||||||||||
| тухлата или | |||||||||||
| на камъка | |||||||||||
| в МРа | 20,0 | 15,0 | 10,0 | 7,5 | 5,0 | 2,5 | 1,0 | 0,4 | 0,2 | нулева | |
| 30,0 | 3,90 | 3,60 | 3,30 | 3,00 | 2,80 | 2,50 | 2,20 | 1,80 | 1,70 | 1,50 | |
| 25,0 | 3,60 | 3,30 | 3,00 | 2,80 | 2,50 | 2,20 | 1,90 | 1,60 | 1,50 | 1,30 | |
| 20,0 | 3,20 | 3,00 | 2,70 | 2,50 | 2,20 | 1,80 | 1,60 | 1,40 | 1,30 | 1,00 | |
| 15,0 | 2,60 | 2,40 | 2,20 | 2,00 | 1,80 | 1,50 | 1,30 | 1,20 | 1,00 | 0,80 | |
| 12,5 | - | 2,20 | 2,00 | 1,90 | 1,70 | 1,40 | 1,20 | 1,10 | 0,90 | 0,70 | |
| 10,0 | - | 2,00 | 1,80 | 1,70 | 1,50 | 1,30 | 1,00 | 0,90 | 0,80 | 0,60 | |
| 7,5 | - | - | 1,50 | 1,40 | 1,30 | 1,10 | 0,90 | 0,70 | 0,60 | 0,50 | |
| 5,0 | - | - | - | 1,10 | 1,00 | 0,90 | 0,70 | 0,60 | 0,50 | 0,35 | |
| 3,5 | - | - | - | 0,90 | 0,80 | 0,70 | 0,60 | 0,40 | 0,45 | 0,25 | |
(2) Изчислителните съпротивления на зидариите на разтвори марки от 0,4 до 0,5 МРа се умножават със следните коефициенти:
1. при използването на циментни разтвори (без добавки на глина или вар), леки разтвори и варови разтвори на възраст до 3 месеца – 0,85;
2. при циментни разтвори, без добавки на глина и вар, но с органични пластификатори – 0,9.
(3) Изчислителното съпротивление на зидарии от керамични елементи с отвори на кухините в тях повече от 12 mm се приема по експериментални данни.
Чл. 13. (1) Изчислителните съпротивления на натиск R за вибротухлени зидарии на обикновени разтвори се определят по табл. 3.
(2) Изчислителното съпротивление на натиск при вибротухлени зидарии с дебелина, по-голяма от 300 mm, се приема от табл. 3 с коефициент 0,85.
(3) Изчислителните съпротивления по табл. 3 се отнасят за участъци от зида с широчина, не по-малка от 400 mm. За самоносещи и неносещи стени се допускат участъци с широчина, по-малка от 400 mm, но не по-малка от 250 mm. В този случай изчислителните съпротивления на зида се приемат с коефициент 0,8.
Таблица 3
| Марка на | Изчислителни съпротивления на натиск R на вибротухлени | ||||
| тухлата | зидарии на обикновени разтвори в МРа | ||||
| 20,0 | 15,0 | 10,0 | 7,5 | 5,0 | |
| 30,0 | 5,6 | 5,3 | 4,8 | 4,5 | 4,2 |
| 25,0 | 5,2 | 4,9 | 4,4 | 4,1 | 3,7 |
| 20,0 | 4,8 | 4,5 | 4,0 | 3,6 | 3,3 |
| 15,0 | 4,0 | 3,7 | 3,3 | 3,1 | 2,7 |
| 12,5 | 3,6 | 3,3 | 3,0 | 2,9 | 2,5 |
| 10,0 | 3,1 | 2,9 | 2,7 | 2,6 | 2,3 |
| 7,5 | - | 2,5 | 2,3 | 2,2 | 2,0 |
Чл. 14. (1) Изчислителните съпротивления натиск R за зидарии от едроразмерни плътни бетонни блокове и блокове от естествено обработени или необработени камъни с височина на реда от зидарията от 500 до 1000 mm се определят по табл. 4.
Таблица 4
| Мярка на | Изчислителни съпротивления на натиск R в МРа на зидарии от плътни бетонни | ||||||||
| бетона или | блокове от всички видове и блокове от естествени обработени или необработени | ||||||||
| камъка, | колони с височина на реда от 500 до 1000 mm | ||||||||
| в МРа | Марка на разтвора в МРа | ||||||||
| 20 | 15 | 10 | 7,5 | 5 | 2,5 | 1 | нулева | ||
| 100 | 17,90 | 17,50 | 17,10 | 16,80 | 16,50 | 15,80 | 14,50 | 11,60 | |
| 80 | 15,20 | 14,80 | 14,40 | 14,10 | 13,80 | 13,30 | 12,30 | 9,40 | |
| 60 | 12,80 | 12,40 | 12,00 | 11,70 | 11,40 | 11,90 | 9,90 | 7,30 | |
| 50 | 11,10 | 10,70 | 10,30 | 10,10 | 9,80 | 9,30 | 8,70 | 6,30 | |
| 40 | 9,30 | 9,00 | 8,70 | 8,40 | 8,20 | 7,70 | 7,40 | 5,30 | |
| 30 | 7,50 | 7,20 | 6,90 | 6,70 | 6,50 | 6,20 | 5,70 | 4,40 | |
| 25 | 6,70 | 6,40 | 6,10 | 5,90 | 5,70 | 5,40 | 4,90 | 3,80 | |
| 20 | 5,40 | 5,20 | 5,00 | 4,90 | 4,70 | 4,30 | 4,00 | 3,00 | |
| 15 | 4,60 | 4,40 | 4,20 | 4,10 | 3,90 | 3,70 | 3,40 | 2,40 | |
| 10 | - | 3,30 | 3,10 | 2,90 | 2,70 | 2,60 | 2,40 | 1,70 | |
| 7,5 | - | - | 2,30 | 2,20 | 2,10 | 2,00 | 1,80 | 1,30 | |
| 5 | - | - | 1,70 | 1,60 | 1,40 | 1,40 | 1,20 | 0,85 | |
| 3,5 | - | - | - | - | 1,10 | 1,00 | 0,90 | 0,60 | |
| 2,5 | - | - | - | - | 0,90 | 0,80 | 0,70 | 0,50 | |
(2) Изчислителните съпротивления на натиск за зидарии от блокове с височина, по-голяма от 1000 mm, се приемат по табл. 4, като се умножат с коефициент 1,1.
(3) За марка на едроразмерните бетонни блокове и за блоковете от естествени камъни се приема якостта на натиск, определена от еталонни образци, съгласно изискванията на съответните нормативни актове.
(4) Изчислителните съпротивления на натиск за зидарии от бетонни едроразмерни блокове и от блокове от естествени камъни, фугите при които се изпълняват под шаблон и разтвора, се уплътняват с летви (за което се дават указания в проекта) се допуска да се приемат по табл. 4 с коефициент 1,2.
Чл. 15. (1) Изчислителните съпротивления на натиск R за зидарии от плътни бетонни камъни и естествени камъни, рязани или гладко дялани при височина на реда на зидарията от 200 до 300 mm, се определят по табл. 5.
Таблица 5
| Марка на | Изчислително съпротивление на натиск R в МРа | ||||||||||
| бетона или | при марка на разтвора в Мра | ||||||||||
| камъка в | |||||||||||
| Мра | 20 | 15 | 10 | 7,5 | 5 | 2,5 | 1 | 0,4 | 0,2 | нулева | |
| 100 | 13,00 | 12,50 | 12,00 | 11,50 | 11,00 | 10,50 | 9,50 | 8,50 | 8,30 | 8,00 | |
| 80 | 11,00 | 10,50 | 10,00 | 9,50 | 9,00 | 8,50 | 8,00 | 7,00 | 6,80 | 6,50 | |
| 60 | 9,00 | 8,50 | 8,00 | 7,80 | 7,50 | 7,00 | 6,00 | 5,50 | 4,30 | 5,00 | |
| 50 | 7,80 | 7,30 | 6,90 | 6,70 | 6,40 | 6,00 | 5,30 | 4,80 | 4,60 | 4,30 | |
| 40 | 6,50 | 6,00 | 5,80 | 5,50 | 5,30 | 5,00 | 4,50 | 4,00 | 3,80 | 3,50 | |
| 30 | 5,80 | 4,90 | 4,70 | 4,50 | 4,30 | 4,00 | 3,70 | 3,30 | 3,10 | 2,80 | |
| 20 | 4,00 | 3,80 | 3,60 | 3,50 | 3,30 | 3,00 | 2,80 | 2,50 | 2,30 | 2,00 | |
| 15 | 3,00 | 3,10 | 2,90 | 2,80 | 2,60 | 2,40 | 2,20 | 2,00 | 1,80 | 1,50 | |
| 10 | 2,50 | 2,40 | 2,30 | 2,20 | 2,00 | 1,80 | 1,70 | 1,50 | 1,30 | 1,00 | |
| 7,5 | - | - | 1,90 | 1,80 | 1,70 | 1,50 | 1,40 | 1,20 | 1,10 | 0,80 | |
| 5 | - | - | 1,50 | 1,40 | 1,30 | 1,20 | 1,00 | 0,90 | 0,80 | 0,60 | |
| 3,5 | - | - | - | - | 1,00 | 0,95 | 0,85 | 0,70 | 0,60 | 0,45 | |
| 2,5 | - | - | - | - | 0,80 | 0,75 | 0,65 | 0,55 | 0,50 | 0,35 | |
| 1,5 | - | - | - | - | - | 0,50 | 0,45 | 0,38 | 0,35 | 0,25 | |
(2) Изчислителните съпротивления на зидарии от шлакобетонни камъни, изготвени с използване на шлака от изгарянето на лигнитни и смесени въглища, се приемат по табл. 5 с коефициент 0,8.
(3) Гипсобетонните камъни (блокчета) се допуска да бъдат използвани само за стени в сгради с експлоатационен срок до 25 години. Изчислителните съпротивления на такива зидарии се приемат по табл. 5 със следните коефициенти:
1. за зидарии на външни стени в зони със сух климат – 0,7;
2. за зидарии на външни стени в останалите зони – 0,5;
3. за зидарии на вътрешни стени – 0,8.
(4) Изчислителните съпротивления на зидарии от бетонни и естествени камъни марка 15 и по-висока от тази с равни повърхности и с отклонения в размерите, не по-големи от ± 2 mm, изпълнени на циментни разтвори или лепилни състави при широчина на фугите, не по-голяма от 5 mm, се приемат по табл. 5 с коефициент 1,3.
Чл. 16. (1) Изчислителните съпротивления на натиск R за зидарии от бетонни камъни (блокчета с кухини) при височина на реда от 200 до 300 mm се определят съгласно табл. 6.
Таблица 6
| Изчислителни съпротивления на натиск R на зидарии от бетонни камъни | |||||||||
| Марка на | (блокчета с кухини) при височина на реда от 200 до 300 mm | ||||||||
| камъка, в МРа | при марка на разтвора, в МРа | ||||||||
| 10,0 | 7,5 | 5,0 | 2,5 | 1,0 | 0,4 | 0,2 | нулева | ||
| 15 | 2,70 | 2,60 | 2,40 | 2,20 | 2,00 | 1,80 | 1,70 | 1,30 | |
| 12,5 | 2,40 | 2,30 | 2,10 | 1,90 | 1,70 | 1,60 | 1,40 | 1,10 | |
| 10 | 2,00 | 1,80 | 1,70 | 1,60 | 1,40 | 1,30 | 1,10 | 0,90 | |
| 7,5 | 1,60 | 1,50 | 1,40 | 1,30 | 1,10 | 1,00 | 0,90 | 0,70 | |
| 5 | 1,20 | 1,15 | 1,10 | 1,00 | 0,90 | 0,80 | 0,70 | 0,50 | |
| 3,5 | - | 1,00 | 0,90 | 0,80 | 0,70 | 0,60 | 0,55 | 0,40 | |
| 2,5 | - | - | 0,70 | 0,65 | 0,55 | 0,50 | 0,45 | 0,30 | |
(2) Изчислителните съпротивления на зидарии от шлакобетонни камъни с кухини, както и за зидарии от гипсобетонни блокове с кухини, се намаляват с коефициентите, посочени в чл. 15 (2) и (3).
Чл. 17. Изчислителните съпротивления на натиск R на зидарии от естествени камъни, рязани и гладко дялани при височина на реда до 150 mm, се определят по табл. 7.
Таблица 7
| Изчислителни съпротивления на натиск R на | ||||||
| Марка на | зидарии от естествени камъни, рязани и гладко | |||||
| Вид на зидарията | камъка, | дялани при височина на реда до 150 mm, в | ||||
| в МРа | марка на разтвора в МРа | |||||
| 2,5 | 1 | 0,4 | 0,1 | нулева | ||
| 2,5 | 0,60 | 0,45 | 0,35 | 0,30 | 0,20 | |
| 1. От естествени камъни с | 1,5 | 0,40 | 0,35 | 0,25 | 0,20 | 0,13 |
| височина на реда до 150 mm | 1,0 | 0,30 | 0,25 | 0,20 | 0,18 | 0,10 |
| 0,7 | 0,25 | 0,20 | 0,18 | 0,15 | 0,07 | |
| 2. От естествени камъни с висо- | 1,0 | 0,38 | 0,33 | 0,28 | 0,25 | 0,20 |
| чина на реда от 200 до 300 mm | 0,7 | 0,28 | 0,25 | 0,23 | 0,20 | 0,12 |
| 0,4 | - | 0,15 | 0,14 | 0,12 | 0,08 | |
Чл. 18. (1) Изчислителните съпротивления на натиск на зидарии от ломен камък се определят по табл. 8.
Таблица 8
| Марка на | Изчислителни съпротивления на натиск R на зидарии от ломен камък | ||||||||
| камъка, в МРа | при марка на разтвора в МРа | ||||||||
| 10 | 7,5 | 5 | 2,5 | 1 | 0,4 | 0,2 | нулева | ||
| 100 | 2,50 | 2,20 | 1,80 | 1,20 | 0,80 | 0,50 | 0,40 | 0,33 | |
| 80 | 2,20 | 2,00 | 1,60 | 1,00 | 0,70 | 0,45 | 0,33 | 0,28 | |
| 60 | 2,00 | 1,70 | 1,40 | 0,90 | 0,65 | 0,40 | 0,30 | 0,20 | |
| 50 | 1,80 | 1,50 | 1,30 | 0,85 | 0,60 | 0,38 | 0,27 | 0,18 | |
| 40 | 1,50 | 1,30 | 1,10 | 0,80 | 0,55 | 0,33 | 0,23 | 0,15 | |
| 30 | 1,30 | 1,15 | 0,95 | 0,70 | 0,50 | 0,30 | 0,20 | 0,12 | |
| 20 | 1,10 | 1,00 | 0,80 | 0,60 | 0,45 | 0,28 | 0,18 | 0,08 | |
| 15 | 0,90 | 0,80 | 0,70 | 0,55 | 0,40 | 0,25 | 0,17 | 0,07 | |
| 10 | 0,75 | 0,70 | 0,60 | 0,50 | 0,35 | 0,23 | 0,15 | 0,05 | |
| 5 | - | - | 0,45 | 0,35 | 0,25 | 0,20 | 0,13 | 0,03 | |
| 3,5 | - | - | 0,36 | 0,29 | 0,22 | 0,18 | 0,12 | 0,02 | |
| 2,5 | - | - | 0,30 | 0,25 | 0,20 | 0,15 | 0,10 | 0,02 | |
(2) Изчислителните съпротивления в табл. 8 се отнасят за зидарии на възраст 3 месеца и за марка на разтвора 0,4 и по-голяма. Марката на разтвора се определя за възраст 28 дни. За зидарии на възраст 28 дни изчислителните съпротивления по табл. 8 за разтвори марка 0,4 и по-голяма се умножават с коефициент 0,8.
(3) За зидарии от ломени камъни с оформени легла изчислителните съпротивления по табл. 8 се завишават, като се умножат с коефициент 1,5.
(4) Изчислителните съпротивления на зидарии от ломен камък за фундаменти, засипани от всички страни с почва, се допуска да се завишат, както следва:
1. при зидарии с последващо засипване на междините на котлована с пръст – с 0,1 МРа;
2. при зидарии в траншеи, както и след продължително уплътняване на засипаната в междините почва (при надстрояване) – с 0,2 МРа.
(5) Увеличаване на изчислителните съпротивления на зидарии от ломен камък не се прави при работа в зимни условия, когато зидариите се изпълняват по метода на замразяване на разтворите с химически добавки.
Чл. 19. (1) Изчислителните съпротивления на натиск R за зидарии от бутобетон (невибрирани) се определят по табл. 9.
Таблица 9
| Изчислителни съпротивления на натиск R за | ||||||
| Вид на бутобетона | зидарии от бутобетон (невибрирани), в МРа | |||||
| 20 | 15 | 10 | 7,5 | 5 | 3,5 | |
| Ломен камък с марки: | ||||||
| - 20,0 МРа и по-голяма; | 4,0 | 3,5 | 3,0 | 2,5 | 2,0 | 1,7 |
| - 10,0 МРа; | - | - | - | 2,2 | 1,8 | 1,5 |
| - 5,0 МРа или тухлен трошляк | - | - | - | 2,0 | 1,7 | 1,3 |
(2) При вибриране на бутобетона изчислителното съпротивление на натиск се приема с коефициент 1,15.
Чл. 20. (1) Изчислителните съпротивления на зидарии от плътни камъни на цименто-варови, цименто-глинени и варови разтвори на осов опън Rt, опън при огъване Rtb, срязване Rsh и главни опънни напрежения при огъване Rtm при изчисляване на зидариите по хоризонтални и вертикални фуги се определят по табл. 10.
(2) Изчислителните съпротивления са за цялото сечение на скъсване или срязване на зидарията, разположено перпендикулярно или успоредно (при срязване) на посоката на действащото усилие.
(3) Изчислителните съпротивления по табл. 10 се умножават със следните коефициенти:
1. за вибрирани тухлени зидарии от глинени тухли пластично пресовани, както и за обикновена зидария от кухи тухли или кухи бетонни блокове – 1,25;
2. за невибрирани тухлени зидарии на циментни разтвори без добавки на глина и вар – 0,75;
3. за зидарии от обикновени силикатни тухли – 0,7, а от силикатни тухли, приготвени с използването на ситни пясъци (дюнни, прахови) – по експериментални данни.
(4) При изчисляване на отваряне на пукнатини по формула (33) към чл. 80 изчислителното съпротивление на опън при огъване на зидарии от всички видове силикатни тухли се приема по табл. 10, без отчитане на допълнителните коефициенти в настоящите забележки.
| Фиг. 1 | Фиг. 2 | Фиг. 3 |
| Опън в зидарията по | Опън в зидарията по | Опън в зидарията |
| непревързано сечение | превързано сечение | при огъване по |
| превързано сечение | ||
Таблица 10
(5) При отношение на дълбочината на превързване на тухлите (камъните) с правилна форма към височината на реда на зидарията, по-малко от 1, изчислителните съпротивления на зидарията на осов опън при огъване по превързано сечение се приемат от табл. 10, като се умножат с отношението от дълбочината на превързване към височината на реда.
Чл. 21. (1) Изчислителните съпротивления на зидария от тухли и камъни с правилна форма за осов опън Rt, опън при огъване Rtb, срязване Rsh и главни опънни напрежения при огъване Rtm при изчисляване на зидарии по превързани сечения, преминаващи през тухлите или камъните, се определят по табл. 11.
Таблица 11
(2) Изчислителните съпротивления на осов опън Rt, опън при огъване Rtb и главни опънни напрежения Rtm се отнасят за цялото сечение на разрушаване на зидарията.
(3) Изчислителното съпротивление на срязване Rsh по превързано сечение се отнася само за площта на сечението на тухлата или камъка (нето), без да се взема площта на сечението на вертикалните фуги.
Чл. 22. Изчислителните съпротивления на осов опън Rt, главни опънни напрежения Rtm и опън при огъване Rtb за бутобетон се определят по табл. 12.
Таблица 12
Чл. 23. Изчислителните съпротивления на натиск на зидарии от силикатни тухли с кухини (с кръгли отвори с диаметър, не по-голям от 35 mm, и кухинност до 25 %) с дебелина 88 mm и на камъни с дебелина 138 mm се приемат по табл. 2 със следните коефициенти:
1. за разтвори с нулева якост и якост 0,2 МРа – 0,80;
2. за разтвори марки 0,4; 1,0; 2,5 и по-високи – съответно 0,85; 0,9 и 1.
Чл. 24. Изчислителните съпротивления на зидарии с междинни размери на редовете по височина от 150 до 200 mm се определят като средноаритметични стойности по табл. 2 и 5, а на зидарии от бетонни и естествени камъни с височина на реда от 300 до 500 mm – чрез интерполация между стойностите, приети по табл. 3 и 5.
Чл. 25. При изчисляване на якост изчислителните съпротивления на зидариите по табл. 2-8 се умножават със следните коефициенти за условия на работа gc за:
1. колони и простенки с площ на сечението 0,3 m2 и по-малка – 0,8;
2. елементи с кръгло сечение, изпълнени от обикновени тухли и неармирани с мрежеста армировка – 0,6;
3. зидарии, подложени на натиск от товари, които ще се приложат след дълъг период от втвърдяването на разтвора (най-малко една година) – 1,15;
4. зидарии от силикатни тухли на разтвори с добавка на калиев карбонат – 0,85;
5. зидарии, изпълнени при зимни условия по метода на замразяване – с коефициентите gc1 по табл. 33;
6. зидарии от едроразмерни блокове и камъни от:
а) тежък бетон и естествени камъни (с обемно тегло, по-голямо от 1800 kg/m3) – 1,10;
б) силикатен бетон с клас по якост на натиск, по-висок от 25 – 0,90;
в) безпясъчен бетон и от клетъчен бетон тип А съгласно табл. 12 на “Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции” от 1988 г. – 0,7;
г) клетъчен бетон тип Б съгласно табл. 2.5 и 2.6 на “Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране” – 0,7.
Чл. 26. (1) Изчислителните съпротивления на натиск на зидарии от едроразмерни бетонни блокове с кухини се приемат по експериментални данни. При липса на такива данни изчислителните съпротивления се приемат по табл. 4, умножени със следните коефициенти:
1. при процент на кухинност Ј 5 % – 0,9;
2. при процент на кухинност Ј 25 % – 0,5;
3. при процент на кухинност Ј 45 % – 0,25.
(2) Коефициентът на кухинност се определя по средно хоризонтално сечение.
(3) За междинни стойности на процента на кухинност коефициентите на кухинност се определят чрез интерполация.
Чл. 27. Изчислителните съпротивления на зидарии от естествени камъни, в зависимост от начина на обработването им, се приемат по табл. 3, 5 и 7, като се умножат със следните коефициенти:
1. за зидарии от дялан камък с издатини до 10 mm – 0,8;
2. за зидарии от грубо дялани камъни с издатини до 20 mm – 0,7.
Чл. 28. (1) Изчислителните съпротивления на натиск на зидарии от непечени тухли и кирпичи се приемат по табл. 7 със следните коефициенти:
1. за зидарии на външни стени при сух климат – 0,7;
2. за зидарии в останалите зони – 0,5;
3. за зидарии на вътрешни стени – 0,8.
(2) Допуска се използване на непечени тухли и кирпичи за стени на сгради с експлоатационен срок до 25 години.
Чл. 29. Допуска се изчислителните съпротивления на натиск на зидарии от естествени камъни да се приемат по специални указания, разработени въз основа на резултати от експериментални изследвания и утвърдени от съответните ведомства.
Чл. 30. (1) Изчислителните съпротивления на армировката, анкерите и връзките се приемат съгласно “Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране” – 1980 г., умножени с коефициенти за условия на работа gsi съгласно табл. 13.
Таблица 13
(2) При използване на други видове армировъчни стомани изчислителните съпротивления, дадени в “Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране” – 1980 г., се приемат не по-високи от тези за стомана клас А-II или клас B-I.
(3) При изчисляване на зидарии, изпълнявани при зимни условия по метода на замразяване, изчислителните съпротивления на армировките при армиране с мрежи се приемат с допълнителни коефициенти за условия на работа gs1 съгласно табл. 33.
Раздел II.
МОДУЛ НА ЕЛАСТИЧНОСТ И ДЕФОРМАЦИИ НА ЗИДАРИИ ПРИ КРАТКОВРЕМЕННО И ПРОДЪЛЖИТЕЛНО НАТОВАРВАНЕ, ЕЛАСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗИДАРИИТЕ, ДЕФОРМАЦИИ ОТ СЪСЪХВАНЕ. КОЕФИЦИЕНТИ НА ЛИНЕЙНО РАЗШИРЕНИЕ И КОЕФИЦИЕНТ НА ТРИЕНЕ
Чл. 31. Модулът на еластичност (начален модул на деформации) Е1 при кратковременно действие на натоварванията се определя, както следва:
1. за неармирани зидарии – по формулата
E1 = aRu (1)
2. за армирани зидарии – по формулата
E1 = aRsku (2),
където a е еластичната характеристика на зидарията, която се определя съгласно табл. 15;
Ru – временното съпротивление (средната граница на якост) на натиск на зидарии, което се изчислява по формулата
Ru = kR (3)
3. еластичната характеристика на зидарии, армирани с мрежи, се определя по формулата
ask = Rn/ Rsku (4),
където k е коефициент, който се приема по табл. 14;
Таблица 14
| Вид на зидарията | Коефициент k |
| 1. От всички видове тухли, камъни, едроразмерни блокчета | |
| от ломен камък и бутобетон | 2 |
| 2. Вибрирана тухлена | 2,25 |
R – изчислителни съпротивления на натиск на зидарията, които се приемат по табл. 2-9 с коефициентите, дадени към забележките на таблиците, и при спазване изискванията на чл. 23, 24, 25, 26, 27 и чл. 33;
Rsku – временно съпротивление (средна граница на якост) на натиск на армирани зидарии от тухли или камъни при височина на реда, не по-голяма от 150 mm, която се определя по формулите:
а) за зидарии, армирани с надлъжна армировка – по формулата
б) за зидарии, армирани с мрежи – по формулата
където m е процент на армиране на зидарията. За зидарии, армирани с надлъжна армировка, коефициентът m се определя по формулата
където As и Ak са съответно площите на сеченията на армировката и зидарията, а за зидарии, армирани с мрежи, m се определя съгласно чл. 76;
Rsn – нормативно съпротивление на армировката, което за стомани клас А-I и А-II се приема съгласно “Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции” – 1988 г., а за стомани клас В-I – по същите норми, с коефициент за условия на работа 0,6.
Чл. 32. Модулът на еластичност на зидарии, армирани с мрежи, се приема както за неармирани зидарии.
Чл. 33. За зидарии с надлъжна армировка еластичната характеристика се приема както за неармирани зидарии.
Чл. 34. (1) Стойностите на еластичната характеристика a за неармирана зидария се приемат по табл. 15.
(2) При определяне на коефициента на изкълчване на елементи със стройност l/i Ј 28 или l/h Ј 8 (вж. чл. 44) се допуска стойностите на еластичната характеристика на зидарията от всички видове тухли да се приемат като за пластично пресовани тухли.
(3) Приведените в табл. 15, т. 7-9 стойности на еластичната характеристика a за тухлени зидарии се отнасят и за вибротухлени панели и елементи.
(4) Еластичната характеристика за бутобетон се приема 2000.
(5) За зидарии на леки разтвори стойностите на еластичната характеристика a се приемат по табл. 15 с коефициент 0,7.
(6) Допуска се еластичните характеристики на зидарии от естествени камъни да се приемат по специални указания, съставени въз основа на експериментални изследвания и утвърдени от съответните ведомства.
Таблица 15
Чл. 35. Модулът на деформации Е на зидарии се приема, както следва:
1. при изчисляване на конструкциите на якост за определяне на усилията в зидариите, разглеждани в гранично състояние на натиск при условие, че деформациите на зидариите се определят от съвместната работа с други елементи на конструкцията, които са изпълнени от други материали (за определяне на усилията в обтегачите на сводове, в натисковите зони на многослойни сечения, на усилията, предизвикани от температурни деформации, при изчисляване на зидарии над рандбалки или под разпределителни пояси) – по формулата
E = 0,5.E1 (7),
където Е1 е модулът на еластичност (начален модул на деформация) на зидарията, който се определя по формули (1) и (2);
2. при определяне на деформациите на зидарии от надлъжни и напречни сили усилията в статически неопределими рамкови конструкции, в които зидариите работят съвместно с елементи от други материали, както и при определяне на периода на трептене и на коравината на конструкциите – по формулата
E = 0,8.E1 (8)
Чл. 36. Относителната деформация на зидариите с отчитане на пълзенето се определя по формулата
където s е напрежението, при което се определя e;
V – коефициент, който отчита влиянието на пълзене на зидарията, и има следните стойности:
1. V = 1,8 – за зидарии от тухли с вертикални кухини (при височина на тухлата до 138 mm);
2. V = 2,2 – за зидарии от глинени тухли, пластично и полусухо пресовани;
3. V = 2,8 – за зидарии от едроразмерни блокове, изпълнени от тежък бетон;
4. V = 3,0 – за зидарии от силикатни тухли и камъни, със и без кухини, както и от камъни, изпълнени от бетони с леки добавъчни материали или с неплътна структура и едроразмерни силикатни блокове;
5. V = 4,0 – за зидарии от автоклавен клетъчен бетон.
Чл. 37. Модулът на еластичност на зидариите Е1 при постоянни и продължителни натоварвания, с отчитане на пълзенето, се намалява, като се раздели с коефициента на пълзене V.
Чл. 38. Допуска се модулът на еластичност и деформации на зидариите от естествени камъни да се приема по специални указания, съставени въз основа на експериментални изследвания и утвърдени от съответните ведомства.
Чл. 39. (1) Деформациите от съсъхване при зидарии от глинени тухли и керамични блокове не се отчитат.
(2) Деформациите от съсъхване се приемат за зидарии от:
1. кирпичи, камъни, дребноразмерни и едроразмерни блокове, изпълнени на основата на силикатни или циментно свързващи вещества – 3.10-4;
2. камъни и блокове от автоклавни клетъчни бетони – 4.10-4;
3. камъни и блокове от неавтоклавни клетъчни бетони – 8.10-4.
Чл. 40. Модулът на хлъзгане на зидариите се приема равен на G = 0,4 Е1, където Е1 е модулът на еластичност при натиск.
Чл. 41. Стойностите на коефициента на линейно разширение на зидарията at при изменение на температурата с 1 °С се приемат по табл. 16.
Таблица 16
Забележка. Стойността на at за зидарии от други материали се допуска да се приема по опитни данни.
Чл. 42. Коефициентът на триене се приема по табл. 17.
Таблица 17
| Коефициент на триене f при | ||
| Вид на материала | състояние на повърхността | |
| суха | влажна | |
| 1. Зидария по зидария или по бетон | 0,7 | 0,6 |
| 2. Дърво по зидария или по бетон | 0,6 | 0,5 |
| 3. Стомана по зидария или по бетон | 0,45 | 0,35 |
| 4. Зидария и бетон по пясък или чакъл | 0,6 | 0,5 |
| 5. Зидария и бетон по песъчливо-глинена почва | 0,55 | 0,4 |
| 6. Зидария и бетон по глина | 0,5 | 0,3 |
Глава четвърта.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ ПО ГРАНИЧНИ СЪСТОЯНИЯ ОТ ПЪРВА ГРУПА (ПО НОСЕЩА СПОСОБНОСТ)
Раздел I.
ЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Чл. 43. (1) Изчисляването на елементите на неармираните каменни конструкции на центричен натиск се извършва по формулата
N Ј mgjRA (10),
където N е изчислителната надлъжна сила в MN;
R – изчислителното съпротивление на натиск на зидарията в МРа, определено по табл. 2-9;
j – коефициент на изкълчване, който се определя по чл. 44;
А – площта на сечението на елемента;
mg – коефициент, отчитащ влиянието на продължително действащия товар; определя се по формула (16) при e1g = 0.
(2) При стойност на по-малкия размер на правоъгълното напречно сечение на елементите h і 30 cm (или при стойност на по-малкия инерционен радиус на сечението на i і 8,7) коефициентът mg се приема 1.
Чл. 44. Коефициентът на изкълчване j за елементи с постоянно по дължина напречно сечение се приема по табл. 18, в зависимост от стойността на елемента
li = l/i (11),
или за правоъгълно плътно сечение
lh = l/h (12),
и еластичната характеристика на зидарията a, приета по табл. 15, а за зидарии, армирани с мрежи – по формула (4), където l е изчислителната височина (дължината на елемента), определена по чл. 45;
i – най-малкият инерционен радиус на сечението;
h – по-малкият размер на правоъгълното сечение.
Таблица 18
Забележки:
1. Коефициентите j за междинни стойности на стойностите се определят чрез интерполация.
2. Коефициентите j за отношенията lh, превишаващи граничните (чл. 100-104), се приемат при определяне на jc (чл. 49) в случай на изчисления на центричен натиск с голям ексцентрицитет.
3. За зидарии, армирани с мрежи, стойностите на еластичните характеристики, определени по формула (4), могат да бъдат по-малки от 100.
Чл. 45. Изчислителните височини на стените и колоните l при определяне на коефициентите на изкълчване j, в зависимост от начините на подпирането им върху хоризонталните подпори, се приемат, както следва:
1. при неподвижни шарнирни опори – l = Н (фиг. 4а);
2. при еластична горна опора и кораво запъване в долната опора:
а) за сгради с един отвор – l = 1,5 Н;
б) за многоотворни сгради – l = 1,25 Н (фиг. 4б);
Фиг. 4 Коефициенти j и mg по височина на натиснати стени и колони:
а – ставно подпрени на неподвижни опори; б – запънати долу и еластично подпрени горе; в – свободно стоящи
3. за свободно стоящи конструкции l = 2 Н (фиг. 4в);
4. за конструкции с частични запънати опорни сечения – с отчитане на действителната степен на запъване, но не по-малко от l = 0,8Н, където Н е разстоянието между етажните подови конструкции или други хоризонтални опори, а при стоманобетонни хоризонтални опори светлото разстояние между тях.
Забележки:
1. При корави опори (чл. 89) и при запъване в стените на сглобяемите стоманобетонни подови конструкции се приема l = 0,9 Н, а при монолитни стоманобетонни подови конструкции, опиращи се върху стените по четирите си страни – l = 0,8 Н.
2. Когато натоварването е само от собственото тегло на елемента в границите на изчислявания участък, изчислителната височина l на натиснатите елементи, определена по чл. 45, се умножава с коефициент 0,75.
Чл. 46. (1) Стойностите на коефициентите j и mg за стени и колони, опиращи се на шарнирни неподвижни опори с изчислителна височина l = H (чл. 45), при изчисляване на сечения, разположени в средната третина от височината l, се приемат постоянни, равни на изчислителните стойности j и mg определени за дадения елемент. При изчисляване на сеченията в участъци от крайните третини от височината l коефициентите j и mg се увеличават по линеен закон до единица при опората (фиг. 4а).
(2) За стени и колони, запънати долу и еластично подпрени горе, при изчисляване на сеченията от долните участъци на стената или колоната до височина 0,7 Н се приемат изчислителните стойности на j и mg, а при изчисляване на сеченията от горните участъци на стената или колоната стойностите на j и mg и за тези сечения се увеличават до 1 по линеен закон (фиг. 4б).
(3) За свободно стоящи стени и колони при изчисляване на сечения в долните им участъци (до височина 0,5 Н) се приемат изчислителните стойности за j и mg, а за участъка от останалата горна половина стойностите на j и mg се увеличават до 1 по линеен закон (фиг. 4в).
(4) В местата на пресичане на надлъжните с напречните стени, при надеждно взаимно свързване, се допуска коефициентите j и mg да се приемат равни на 1. На разстояние Н от пресичането на стените коефициентите j и mg се определят по чл. 43-45. В междинните вертикални участъци коефициентите j и mg се приемат чрез интерполация.
Чл. 47. (1) При стени, отслабени от отвори, при изчисляването на междуотворните части от стената (простенките) коефициентът j се приема по стройността на стената.
(2) За тесни междуотворни части от стената (простенки), чиято широчина е по-малка от дебелината на стената, се прави изчисляване в плоскостта на стената, като за изчислителна височина се приема височината на отвора.
Чл. 48. За стъпаловидно изменящи се по сечения стени и колони, чиито горни части имат по-малко напречно сечение, коефициентите j и mg се определят, както следва:
1. при опиране на стените (колоните) на неподвижни шарнирни опори – по височина l = H (Н е височината на стената или колоната съгласно чл. 51) и по най-малкото сечение, разположено в средната третина от височината Н;
2. при еластична горна опора или при липса на такава – по изчислителната височина l, определена съгласно чл. 45, и по сечението при долната опора, а при изчисляването на горния участък на стената (колоната) с височина Н1 изчислителната височина l1 и напречното сечение на този участък; l1 се определя също както l, но при Н = Н1.
Раздел II.
НЕЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Чл. 49. (1) Изчисляването на неармираните зидарии на нецентричен натиск се извършва по формулата
N Ј mgj1RAcw (13),
където N е изчислителната надлъжна сила в MN;
R – изчислителното съпротивление на зидарията на натиск в МРа;
Ac – площта на натиснатата част от сечението в m2. Определя се при предположение на правоъгълна диаграма на натисковите напрежения (фиг. 5), като се приема, че центърът на тежестта на натиснатата част на сечението съвпада с приложната точка на външната натискова сила N. Височината на площта Ac се определя от приравняването на нула на статическия момент на същата площ спрямо центъра на тежестта й. За правоъгълно сечение Ac се определя по формулата
където A е площта на сечението на елемента в m2;
h – височината на сечението в равнината на действие на огъващия момент;
е1 – ексцентрицитет на надлъжната сила спрямо центъра на тежестта на сечението;
j – коефициент на изкълчване в равнината на действие на огъващия момент, определен по табл. 18 за височина на елемента l;
Фиг. 5 Нецентрично натиснати сечения
w – коефициент, който се приема по табл. 19;
Таблица 19
Забележка. h е височината на сечението; у – разстоянието от центъра на тежестта на елемента до ръба на сечението откъм страната на ексцентрицитета. Ако 2у Ј h, при определяне на коефициента w вместо 2у се приема h.
jc – коефициент на изкълчване на натиснатата част от сечението, който се определя по действителната височина на елемента Н по табл. 18 в плоскостта на действие на огъващия момент при стройност
ic, hc – инерционен радиус и височина на натисковата част на напречното сечение Аc в равнината на действие на огъващия момент. За правоъгълно сечение hc = h – 2 е1. За Т-сечение (при е1 > 0,15) се допуска да се приеме Аc = 2 (у – е1)b и hc = 2 (у – е1), където у е разстоянието от центъра на тежестта на сечението на елемента до ръба от страната на ексцентрицитета, а b е широчината на натисковия пояс или дебелината на стената на Т-сечението, в зависимост от направлението на ексцентрицитета;
mg – коефициент, който се определя по формулата
където Ng е изчислителната надлъжна сила от продължително действащия товар;
h – коефициент, който се определя по табл. 20;
е1g – ексцентрицитет от продължително действащия товар.
(2) За неармирани зидарии стойностите на коефициентите се приемат като за армирани зидарии с процент на армиране 0,1 и по-малък. При процент на армиране, по-голям от 0,1 и по-малък от 0,3, коефициентът се определя чрез интерполация.
Таблица 20
(3) При знакопроменлива диаграма на огъващия момент по височина на елемента (фиг. 6) изчисляването на якост се извършва за сеченията с максималните, различни по знак, огъващи моменти.
Фиг. 6 Знакопроменлива диаграма на огъващия момент за нецентрично натиснат елемент
Коефициентите на изкълчване се определят в границите на еднозначна диаграма на огъващите моменти за стройности
където Н1 и Н2 са участъците от елемента с еднозначна диаграма на огъващите моменти;
hc1, ic1 и hc2, lc2 – височините и инерционните радиуси на натиснатите части на елементите в сеченията с максимални огъващи моменти.
За h і 30 cm или i і 8,7 коефициентът mg е равен на 1.
Чл. 50. При ексцентрицитет на надлъжната сила спрямо центъра на тежестта на сечението е1 і 0,7у, освен изчисляването на нецентрично натиснатите елементи по формула (13), се правят и изчисления за отваряне на пукнатини в опънната зона съгласно изискванията на чл. 80.
Чл. 51. (1) При изчисляване на носещи и самоносещи стени от зидарии с дебелина 25 cm и по-малка се отчита и случайният ексцентрицитет, който се сумира с ексцентрицитета на надлъжната сила.
(2) Стойността на случайния ексцентрицитет се приема, както следва:
1. за носещи стени – 2 cm;
2. за самоносещи стени, както и за отделни слоеве на трислойните носещи стени – 1 cm;
3. за неносещи и преградни стени, както и за пълнежна зидария – 0 cm.
Чл. 52. Най-голямата стойност на ексцентрицитета, като се отчита и случайният ексцентрицитет, при нецентрично натиснати елементи, без надлъжна армировка в опънната зона, не трябва да бъде по-голяма от:
1. за основни съчетания на натоварванията – 0,9у и за особени съчетания на натоварванията – 0,95у;
2. за стени с дебелина 25 cm и по-малка:
а) за основни съчетания на натоварванията – 0,80у;
б) за особени съчетания на натоварванията – 0,85у, като разстоянието от приложната точка на силата до най-натиснатия ръб на сечението при носещи стени и колони трябва да бъде не по-малко от 2 cm.
Чл. 53. Нецентрично натиснатите елементи се проверяват на центричен натиск в равнина, перпендикулярна на равнината на действието на огъващия момент, в случаите, когато широчината на стената е по-малка от дебелината на зида (b < h).
Раздел III.
КОС НЕЦЕНТРИЧЕН НАТИСК
Чл. 54. (1) Изчисляването на елементите на кос нецентричен натиск се извършва по формула (13) при правоъгълна диаграма на напреженията в двете посоки. Площта на натисковата част на сечението Ас условно се приема във вид на правоъгълник, със страни hc = 2 ch, bc = 2 cb и Аc = 4 chcb, центърът на тежестта на който съвпада с точката на приложение на силата и е ограничена от двете страни с контур на сечението на елемента (фиг. 7), където ch и cb са разстоянието от приложната точка на силата N до най-близкия ръб на сечението.
Фиг. 7 Изчислителна схема за правоъгълно сечение при кос нецентричен натиск
(2) В случаите на сложно по форма сечение за опростяване на изчислението се допуска да се приема правоъгълна част от сечението, без да се вземат предвид участъците, които усложняват неговата форма (фиг. 8).
Фиг. 8 Изчислителна схема за сложно сечение при кос нецентричен натиск; площите А1 и А2 в изчисленията не се отчитат
(3) Величините w, j1 и mg се определят два пъти, както следва:
1. за височина на сечението h или инерционен радиус ih и ексцентрицитет eh – по направление на h;
2. за височина на сечението b или инерционен радиус ib и ексцентрицитет eb – по направление на b.
(4) За изчислителна носеща способност се приема по-малката от величините, изчислени по формула (13) при двете значения на w, j1 и mg.
(5) Ако еb > 0,7сb или еh > 0,7сh, освен изчисляване на носеща способност, се извършва изчисляване и по отваряне на пукнатини в съответната посока при спазване изискванията на чл. 80.
Раздел IV.
СМАЧКВАНЕ (МЕСТЕН НАТИСК)
Чл. 55. (1) Изчисляването на сеченията на смачкване при разпределение на товара върху част от площта на сечението се извършва по формулата
Nc Ј ydRcAc (17),
където Nc е надлъжната натискова сила от местното натоварване в MN;
Rc – изчислителното съпротивление на зидарията на смачкване в МРа, определено съгласно чл. 56;
Ac – площта на смачкване, върху която се предава товара, в m2;
d = 1,5 – 0,5y – за тухлена и вибротухлена зидария, както и за зидария от плътни камъни или блокчета, произведени от тежък или лек бетон;
d = 1 – за зидария от кухи бетонни камъни или от плътни камъни и блокчета от бетони с леки добавъчни материали или клетъчни бетони;
y – коефициент на пълнота на натисковата диаграма на напрежения. При равномерно разпределение на натисковите напрежения y = 1, а при триъгълна диаграма на разпределение на натисковите напрежения – y = 0,5.
(2) Когато под опорите на огънатите елементи не се изисква поставяне на разпределителни плочи, допуска се да се приема yd = 0,75 – за зидария от материали, посочени в т. 1 и 2 на табл. 21, и yd = 0,5 – за зидарии от материали, посочени в т. 3 на табл. 21.
Таблица 21
Забележка. За всички видове зидарии на невтвърден разтвор или на замръзнал разтвор в период на размразяване при зидарии, изпълнявани при зимни условия по метода на замразяване, се приема стойността x1, посочена в т. 3 на таблицата.
Фиг. 9 Определяне на изчислителните площи на сеченията при местен натиск
Чл. 56. (1) Изчислителното съпротивление на зидарията на смачкване Rc се определя по формулата
Rc = xR (18),
където А е изчислителната площ на сечението, определена съгласно чл. 58;
x – коефициент, зависещ от материала на зидарията и мястото на прилагане на товара; определя се по табл. 21.
(2) При изчисляване на смачкване на зидарии, армирани с мрежи, за изчислително съпротивление на зидарията Rc във формула (17) се приема по-голямата от двете стойности: Rc по формула (18) – за неармирана зидария, или Rc = Rsk, където Rsk е изчислителното съпротивление на зидарията, армирана с мрежи при осов натиск, определено по формула (27) или (28).
Чл. 57. (1) При едновременно действие на местни (опорни реакции на греди, ригели, подови конструкции и др.) и основни натоварвания (теглото на по-горните зидове, лежащи върху долния зид) изчисляването се извършва поотделно за местно натоварване и за сумата от местното и основното натоварване, като се приемат различни стойности за x1 съгласно табл. 21
(2) При изчисляване на сумата от местно и основно натоварване може да се взема предвид само тази част от местното натоварване, която ще бъде приложена преди натоварването на площта на смачкване от основното натоварване.
(3) В случаите, когато площта на сечението е достатъчна за поемане само на местното натоварване, но е недостатъчна за поемане на сумата от местното и основното натоварване, се допуска да се отстрани предаването от основното натоварване върху площта на смачкване чрез оставяне на междина или поставяне на меки вложки над опорния край на ригелите, гредите или връзките.
Чл. 58. Изчислителната площ на сечението А се определя, както следва:
1. при площ на смачкване, включваща цялата дебелина на стената, в изчислителната площ на смачкване се включва участък с дължина, не по-голяма от b + 2 h, където h е дебелината на стената, а b – широчината на елемента, който натоварва зида на смачкване (фиг. 9а);
2. когато площта на смачкване е разположена в края на стената по цялата й дебелина, изчислителната площ е равна на площта на смачкване, а при изчисляването за сумата от местно и основно натоварване се приема изчислителната площ, показана на фиг. 9б с пунктир;
3. при опиране върху стената на ригели и греди в изчислителната площ на смачкване се включва площта от сечението на стената с широчина, равна на дълбочината на застъпване върху опорния участък, и дължина, не
по-голяма от разстоянието между оста на гредите (фиг. 9в). Ако разстоянието между гредите превишава двойната дебелина на стената, дължината на изчислителната площ на сечението се определя като сума от широчината на гредата b и удвоената дебелина на стената h (фиг. 9 в1);
4. при смачкване от товар, приложен към ъглов участък от стената, изчислителната площ е равна на площта на смачкване, а при изчисляване за сумата от местно и основно натоварване се приема изчислителната площ, която е дадена с пунктир на фиг. 9г;
5. когато площта на смачкване е разположена върху част от дължината и широчината на сечението, изчислителната площ се приема съгласно фиг. 9д. Ако площта на смачкване е разположена близо до края на сечението, при изчисляването за сумата от местно и основно натоварване се приема изчислителната площ на сечението, но не по-малка от определената на фиг. 9г, като се прилага същият товар към ъглов участък от стената;
6. когато площта на смачкване е разположена в границите на пиластри, изчислителната площ е равна на площта на смачкване, а при изчисляване за сумата от местно и основно натоварване се приема изчислителната площ, която е дадена с пунктир на фиг. 9е;
7. когато площта на смачкване е разположена в границите на пиластри и в част от стената или плътната част между два отвора, увеличаването на изчислителната площ в сравнение с площта на смачкване се отчита само за натоварвания, на които равнодействащата е приложена в границата на стената или в границите на пиластрите с ексцентрицитет е > 1/6L откъм страната на стената (където L е дължината на площта на смачкване; е – ексцентрицитетът по отношение площта на смачкване). В този случай в изчислителната площ на сечението се включва, освен площта на смачкване, и част от площта на сечението на пояса с широчина с, равна на дълбочината на застъпване на опорната площ в стената, и с дължина във всяка посока от края на плочата, не по-голяма от дебелината на стената (фиг. 9ж);
8. ако сечението има сложна форма, при определяне на неговата изчислителна площ не се допуска да се вземат предвид участъците 1 и 2 на фиг. 9з, връзката на които с натоварения участък е недостатъчна за преразпределяне на натиска.
Забележка. Във всички показани на фиг. 9 случаи в изчислителната площ на сечението А се включва площта на смачкване Аc.
Чл. 59. (1) При опиране върху края на зида на елементи, подложени на огъване (греди, ригели и др.п.), без или с разпределителни плочи, които могат да се завъртат заедно с краищата на елемента, дължината на опорния участък на елемента се приема чрез изчисления. Плочата осигурява разпределението на товара само по своята широчина в направление, перпендикулярно на огъването на елемента.
(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат при изчисляване на опори при висящи стени съгласно чл. 55 и чл. 57.
(3) При необходимост от увеличаване площта на сечението под опорните плочи върху тях се поставят метални части, които фиксират положението на опорния натиск.
(4) Конструктивните изисквания за участъците зидария, натоварени с местни товари, са съгласно чл. 121 – 125.
Раздел V.
ЕЛЕМЕНТИ, ПОДЛОЖЕНИ НА ОГЪВАНЕ
Чл. 60. (1) Изчисляването на неармирани елементи, подложени на огъване, се извършва по формулата
M Ј RtbW (20),
където М е изчислителният огъващ момент в MN/m;
W – съпротивителният момент на сечението на зидарията при
еластичен стадий на работа в m3;
Rtb – изчислителното съпротивление на опън на зидарията по превързано сечение съгласно табл. 10-12 в МРа.
(2) Не се допуска проектиране на елементи, работещи на огъване, по непревързано сечение.
Чл. 61. Изчисляването на огънати елементи на напречна сила се извършва по формулата
Q Ј Rtmb.z (21),
където Q е изчислителната напречна сила в MN;
Rtm – изчислителното съпротивление на зидарията за главни опънни напрежения при огъване съгласно табл. 10-12 в МРа;
b – широчината на сечението;
z – рамото на вътрешната двоица сили за правоъгълно сечение:
z = 2/3h където h е съгласно чл. 49, ал. 1.
Раздел VI.
ЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Чл. 62. (1) Изчисляването на неармирани каменни конструкции на якост при осов опън се извършва по формулата
N Ј RtAn (22),
където N е изчислителната осова сила при опън в MN;
Rt – изчислителното съпротивление на зидарията на опън; приема се по табл. 10-12 по превързано сечение в МРа;
An – изчислителната площ на сечението (нето) в m2.
(2) Не се допуска проектиране на елементите на каменни конструкции на осов опън по непревързано сечение.
Раздел VII.
СРЯЗВАНЕ
Чл. 63. Изчисляването на неармираните зидарии на срязване по хоризонтални непревързани фуги и по превързани фуги за зидарии от ломен камък се извършва по формулата
Q Ј (Rsh + 0,8nfs)A (23),
където Q е напречната сила в MN;
Rsh – изчислителното съпротивление на срязване в МРа съгласно табл. 10;
f – коефициент на триене по фугите на зидарията, който се приема за тухли и камъни с правилна форма – 0,7;
s – средното напрежение на натиск в МРа при най-малко изчислително надлъжно натоварване, определено с коефициент на натоварване 0,9;
n – коефициент, който се приема 1 за зидарии от плътни тухли и камъни, и 0 – за зидарии от кухи тухли и камъни с вертикални кухини, както и за зидарии от нахвърляни камъни с неправилна форма;
А – изчислителната площ на сечението в m2.
Чл. 64. Изчисляването на зидариите на срязване по превързано сечение (по тухлата или камъка) се извършва по формула (23), без да се взема под внимание вторият член в дясната й част. Изчислителните съпротивления на зидарията се приемат по табл. 11.
Чл. 65. При нецентрично натиснати зидарии с ексцентрицитет, излизащ извън границите на ядрото на сечението (за правоъгълни сечения при е1 > 0,17 h, площта А във формула (23) се заменя с площта на натиснатата част на сечението Аc.
Раздел VIII.
МНОГОСЛОЙНИ СТЕНИ (СТЕНИ С ОЛЕКОТЕНА ЗИДАРИЯ И СТЕНИ С ОБЛИЦОВКИ)
Чл. 66. Отделните слоеве на многослойните стени трябва да са свързани помежду си с корави (твърди) или еластични връзки съгласно изискванията на чл. 114-115. Коравите връзки трябва да осигуряват разпределението на товара между конструктивните слоеве.
Чл. 67. Изчисляването на многослойните стени на якост се извършва, както следва:
1. при кораво свързани слоеве:
а) различната якост и еластични свойства на слоевете, както и пълното използване на тяхната якост при съвместната им работа в стената, се отчитат чрез редуциране на площта на сечението към материала на основния носещ слой;
б) ексцентрицитетите на всички усилия (сили) се определят спрямо оста на редуцираното (приведеното) сечение;
2. при еластично свързани слоеве:
а) всеки слой се изчислява поотделно за поемания от него товар, а товарите от покрива и подовите конструкции се предават само на вътрешния носещ слой;
б) товарът от собственото тегло на топлоизолационния слой се разпределя върху носещите слоеве пропорционално на техните сечения.
Чл. 68. (1) Редуцирането на отделните слоеве на стената към един от материалите се извършва по формулата
където bred е приведената (редуцираната) широчина на слоя;
b – действителната широчина на слоя;
R; m – изчислителното съпротивление и коефициентът за използване якостта на слоя, към който се редуцира сечението;
Ri; mi – изчислителното съпротивление и коефициентът за използване на якостта на който и да е от другите слоеве от стената.
(2) Коефициентите за използване якостта на слоевете в многослойни стени m и mi са дадени в табл. 22.
Таблица 22
| Слоеве от материали mi | ||||||||
| глинени | глинени | |||||||
| Слой от бетонни тела | керамични | тухли, | силикатни | тухли, | ||||
| блокове | пластично | тухли | полусухо | |||||
| пресовани | пресовани | |||||||
| m | mi | m | mi | m | mi | m | mi | |
| Камъни от бетони с леки добавъчни | ||||||||
| материали и от бетони с неплътна | 0,8 | 1 | 0,9 | 1 | 1 | 0,9 | 1 | 0,85 |
| структура клас В2 и по-висок | ||||||||
| Камъни от клетъчен бетон клас В2 | ||||||||
| и по-висок | - | - | 0,7 | 1 | 0,8 | 1 | 0,9 | 1 |
Чл. 69. (1) Изчисляването на многослойни стени с корави връзки се извършва, както следва:
1. при центричен натиск – по формула (10);
2. при нецентричен натиск – по формула (13).
(2) Във формули (10) и (13) се приема площта на приведеното (редуцираното) сечение Аred, площта на натиснатата част на редуцираното сечение Аred и изчислителното съпротивление на слоя, към който се редуцира сечението, като се отчита коефициентът на използване на неговата якост mR.
(3) Коефициентите на изкълчване j и j1 и коефициентът mg се определят съгласно изискванията на чл. 44-49 за материал от слоя, към който се редуцира сечението.
(4) При ексцентрицитети, превишаващи 0,7у спрямо оста на приведеното (редуцираното) сечение, също се извършва изчисляване на отваряне на пукнатини съгласно чл. 80.
Чл. 70. (1) При изчисляване на многослойни стени с еластични връзки (без напречни превързващи тухли) коефициентите изкълчване j, j1 и mg се определят съгласно чл. 44-49 за условна дебелина, равна на сумата от дебелината на двата конструктивни слоя, умножени с коефициент 0,7.
(2) При наличие на различен материал на слоевете се приема приведената (редуцираната) еластична характеристика на зидарията ared, определена по формулата
където a1 и a2 са еластичните характеристики на слоевете;
h1 и h2 – дебелината на слоевете.
Чл. 71. В двуслойни стени, при кораво свързани слоеве, ексцентрицитетът от надлъжната сила откъм страната на топлоизолационния слой спрямо оста, минаваща през центъра на тежестта на приведеното (редуцираното) сечение, не трябва да превишава 0,5у.
Чл. 72. Многослойните стени с топлоизолационни слоеве от плочи (минерална вата, полимерни и др.), върху които е положен бетон с якост на натиск 1,5 МРа и по-ниска, се изчисляват за сечението на зидарията, без да се отчита носещата способност на топлоизолационния слой.
Чл. 73. (1) Изчисляването на стени с облицовки, кораво свързани с материала на стената, при наличие или отсъствие на носещи топлоизолационни слоеве, се извършва съгласно изискванията на чл. 67-69 по площите на сеченията, приведени към един от материалите по формула (24). Сечението на стени с облицовки се привежда (редуцира) към материала на основния носещ слой на стената.
(2) В многослойни стени с облицовки стойността на коефициента за използване якостта на носещия слой, към който се привежда сечението, трябва да се приема най-малката от дадените в табл. 22 и 23.
Таблица 23
| Материал на стената | ||||||||
| глинени | глинени | |||||||
| Материал на облицовъчния слой керамични | керамични | тухли, | силикатни | тухли, | ||||
| блокове | блокове | пластично | тухли | полусухо | ||||
| пресовани | пресовани | |||||||
| m | mi | m | mi | m | mi | m | mi | |
| Лицеви тухли пластични, | ||||||||
| пресовани, с височина 65 mm | 0,80 | 1,00 | 1,00 | 0,90 | 1,00 | 0,60 | 1,00 | 0,65 |
| Лицеви керамични блокове | ||||||||
| с тесни по широчина кухини | ||||||||
| и с височина 140 mm | 1,00 | 0,90 | 1,00 | 0,80 | 0,85 | 0,60 | 1,00 | 0,50 |
| Едроразмерни плочи | ||||||||
| от силикатен бетон | 0,60 | 0,80 | 0,60 | 0,70 | 0,70 | 0,60 | 0,90 | 0,60 |
| Силикатни тухли | 0,60 | 0,85 | 0,60 | 1,00 | 1,00 | 1,00 | 1,00 | 0,80 |
| Силикатни тела с височина 138 mm | 0,90 | 1,00 | 0,80 | 1,00 | 1,00 | 0,80 | 1,00 | 0,70 |
| Едроразмерни плочи | ||||||||
| от обикновен бетон | 1,00 | 0,90 | 1,00 | 0,90 | 1,00 | 0,75 | 1,00 | 0,65 |
(3) При ексцентрицитет на товара откъм страната на облицовката коефициентът w във формула (13) се приема равен на 1.
(4) Изчисляването на отваряне на фуги на облицовките в опънната страна на сечението при ексцентрицитет откъм страната на зидарията, превишаващ 0,7у спрямо оста на приведеното сечение, се извършва съгласно изискванията на чл. 80.
Чл. 74. Коефициентите за използване на якостта на слоевете в стени с облицовки m и mi са дадени в табл. 23.
Чл. 75. При изчисляване на стени с облицовки ексцентрицитетът на товара откъм страната на облицовката не може да превишава 0,25у (у е разстоянието от центъра на тежестта на приведеното сечение до края на сечението откъм страната на ексцентрицитета). При ексцентрицитет откъм вътрешния ръб на стената
изчисляването по формули (10)-(13) се извършва, без да се вземат предвид коефициентите m и mi, дадени в табл. 22 и 23, като еднослойно сечение за материала на основния носещ слой на стената. В този случай в изчисленията се въвежда цялата площ на сечението на елемента.
Раздел IX.
АРМИРАНИ КАМЕННИ КОНСТРУКЦИИ
Чл. 76. (1) Изчисляването на центричен натиск на елементи, армирани с мрежи, се извършва по формулата
N Ј mg.RskA (26),
където N е изчислителната надлъжна сила в MN;
Rsk < 2 R – изчислителното съпротивление на натиск в МРа; определя се за армирана зидария от всички видове тухли и керамични блокове с вертикални кухини на разтвор марка 2,5 МРа и по-висока по формулата
Rsk = R + 2µRs/100 (27),
а при якост на разтвора, по-малка от 2,5 МРа (при проверка на якостта на зидарията по време на строителството) – по формула
където R е изчислителното съпротивление на натиск в МРа за неармирана зидария в разглеждания срок на втвърдяване на разтвора;
R2,5 – изчислителното съпротивление на зидарията при марка на разтвора 2,5 МРа;
Rs – изчислителното съпротивление на армировката
µ = Vs/Vk 100 – обемен процент на армиране;
за квадратни мрежи със сечение на армировката Аst и размер на клетката c и разстояние на мрежите по височина s
µ = 2Ast100/cs
m – коефициент, който се определя по формула (16);
Vs и Vk – съответните обеми на армировката и зидарията;
j – коефициент на изкълчване; определя се по табл. 18 за стойности на lh или li, изчислени за еластична характеристика на армирана с мрежи зидария as, определена по формула (4);
А – напречното сечение на елемента в m2.
(2) Процентът на армиране на центрично натиснати зидарии, армирани с мрежи, не може да бъде по-голям от определения по формулата
(3) Елементи, армирани с мрежи, се изпълняват с височина на реда на зидарията, не по-голяма от 150 mm, на разтвор с марка, не по-ниска от 5 МРа.
Фиг. 10 Напречно (мрежесто) армиране на каменни конструкции:
1 – армировъчна мрежа; 2 – издаване на армировъчните мрежи
Чл. 77. (1) Изчисляването на нецентрично натиснати елементи, армирани с мрежи при малки ексцентрицитети, непреминаващи зад ядрото на сечението (за правоъгълно сечение е1 Ј 0,17h, се извършва по формулата
N Ј mgj1RskbAcw (29),
а за правоъгълни сечения – по формулата
където Rskb Ј 2R е изчислителното съпротивление на натиск в МРа на армирана нецентрично натисната зидария; определя се при марка на разтвора 5 МРа и по-голяма по формулата
а при марка на разтвора, по-малка от 2,5 МРа (при проверка на якостта на зидарията по време на строителството) – по формулата
Останалите означения имат същия физически смисъл както в чл. 43 и чл. 49.
(2) При ексцентрицитети, излизащи извън границата на ядрото на сечението (за правоъгълно сечение при ексцентрицитет е1 і 0,17 у), както и при lh > 15 или li > 53, не се допуска армиране с мрежи.
(3) При нецентрично натиснати зидарии, армирани с мрежи, процентът на армиране не трябва да бъде по-голям от определения по формулата
Глава пета.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ ПО ГРАНИЧНИ СЪСТОЯНИЯ ОТ ВТОРА ГРУПА (НА ОБРАЗУВАНЕ И ОТВАРЯНЕ НА ПУКНАТИНИ И НА ДЕФОРМАЦИИ)
Чл. 78. На образуване и отваряне на пукнатини (по фугите на зидарията) и на деформации се изчисляват:
1. нецентрично натиснатите неармирани елементи при е1 > 0,7у;
2. работещите съвместно конструктивни елементи на зидарии (например допиращи се една до друга стени, облицовки и др.) от материали с различна деформативност (с различни еластични модули, пълзене и съсъхване) или при значителна разлика на напреженията, възникващи в тези елементи;
3. самоносещите стени, свързани със скелета и работещи на напречно огъване, ако носещата способност на стените е недостатъчна за самостоятелно (без скелета) поемане на товарите;
4. пълнежните стени при скелетите – на изкривяване в равнината на стената;
5. надлъжно армираните хранилища – при наличие на изисквания за непроницаемост на мазилките и плочестите изолационни покрития;
6. други елементи на сградите и съоръженията, при които не се допуска образуването на пукнатини или отварянето на пукнатините трябва да бъде ограничено от условията на експлоатация.
Чл. 79. (1) Изчисляването на каменните и на армираните каменни конструкции по гранични състояния от втора група се извършва за нормативни натоварвания и за основни съчетания на натоварванията.
(2) Изчисляването на нецентрично натиснати неармирани елементи на отваряне на пукнатини при е1 > 0,7у се извършва за изчислителни натоварвания.
Чл. 80. Изчисляването на отваряне на пукнатини (по фугите на зидарията) на нецентрично натиснати неармирани каменни конструкции се извършва при е1 > 0,7у, като:
1. приема се линейната диаграма на напреженията за нецентричен натиск като за еластично тяло;
2. изчисляването се извършва с условното опънно ръбово напрежение, което характеризира размера на отворените в опънната зона пукнатини, по формулата
където J е инерционният момент на сечението в равнината на действащия момент в m4;
у – разстоянието от центъра на тежестта на сечението до най-натиснатия му край в m;
Rtb – изчислителното съпротивление на зидарията на опън при огъване по непревързано сечение съгласно табл. 10-12 в МРа;
gr – коефициент за условия на работа на зидарията на отваряне на пукнатини, който се приема по табл. 24.
Останалите означения на величините са както в чл. 49.
Таблица 24
Забележка. Коефициентите за условия на работа gr при изчисляване на надлъжно армираните зидарии на нецентричен натиск, огъване, осов и нецентричен опън и главни опънни напрежения се приемат по табл. 24, както следва:
а) К = 1,25 – при m і 0,1%;
б) К = 1 – при m Ј 0,05%;
в) за междинни проценти на армиране – чрез интерполация, по формулата К = 0,75 + 5m.
Чл. 81. За конструкции, в които по експлоатационни изисквания не се допуска поява на пукнатини в мазилките или други покрития, се прави проверка за деформациите на опънатите повърхности. За неармираните зидарии тези деформации се определят за нормативни натоварвания, които ще се приложат след нанасяне на мазилката или на другите покрития, по формули (34)-(37). Стойностите на тези деформации не трябва да бъдат по-големи от посочените в табл. 25 относителни деформации eu.
Таблица 25
Забележка. При конструкции, армирани в надлъжна посока, както и при неармирани конструкции, върху които е положена мазилка върху мрежа, се допуска граничните относителни деформации eu да се увеличат с 25 %.
Чл. 82. Изчисляването на деформации на опънатите повърхности на каменните конструкции от неармирани зидарии се извършва по следните формули:
1. при осов опън
N Ј EA.eu (34)
2. при огъване
3. при нецентричен натиск
4. при нецентричен опън
където N и M са съответно надлъжната сила и огъващият момент от нормативните натоварвания, които ще се приложат върху конструкцията след полагане на мазилките или покритията от плочи;
eu – граничната относителна деформация, която се приема по табл. 25;
(h – у) – разстоянието от центъра на тежестта на сечението на зидарията до най-отдалечения опънен ръб на покритието;
J – инерционният момент на сечението;
Е – деформационният модул на зидарията, който се определя по формула (8) към чл. 35.
Глава шеста.
УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ
Раздел I.
ОБЩИ УКАЗАНИЯ
Чл. 83. (1) При проектиране на каменни и армирани каменни конструкции, освен изчисления за завършен вид на сградата, се провеждат и изчисления за якостта и устойчивостта на стените и другите конструктивни елементи в незавършен вид на сградата и в процеса на изграждането й. В случаите, когато по изчисления устойчивостта им се окаже недостатъчна, се предвиждат временни укрепвания до изграждане на междуетажните носещи конструкции (подови конструкции) или други конструкции, които осигуряват тяхната устойчивост.
(2) При проверка на якостта и устойчивостта на стени, колони, корнизи и други елементи от сградата трябва да се има предвид, че елементите на междуетажните носещи конструкции (греди, плочи и др.) се монтират по време на зидането и че подпирането на елементите на сградата (покрития, балкони, стълбища и др., в т.ч. и едроразмерните елементи) е върху прясно изпълнена зидария.
Чл. 84. (1) Едроразмерните елементи на конструкциите (панели, големи блокове и т.н.) се изчисляват и проверяват за стадий на изготвяне, транспортиране и монтаж. Собственото тегло на сглобяемите елементи при изчисленията се умножава с коефициент на динамичност, който се приема: при транспортиране – 1,8; при вдигане и монтаж – 1,5. В тези случаи коефициентът на натоварване за собствено тегло на елементите се приема равен на 1,0. Допуска се стойността на динамичния коефициент да се намали до 1,25, когато това е потвърдено от дългогодишен опит на използване на такива елементи.
(2) Когато при изграждането на конструкциите се изисква особена последователност на работата (етапите), отлежаване на зидарията или специални мерки, като временни укрепвания и др., за това трябва да бъдат дадени специални указания в проекта.
Чл. 85. За плътни зидарии от камъни с правилна форма, с изключение на тухлените панели, е необходимо да се предвиждат следните минимални изисквания към превързването на зидарията;
1. за зидарии от обикновени тухли с дебелина 65 mm – един напречен свързващ ред на шест реда зидария, а за тухли с дебелина 88 mm и за тухли с кухини с дебелина 65 mm – един напречен свързващ ред на четири реда зидария;
2. за зидарии от камъни с правилна форма при височина на реда до 200 mm – един напречен свързващ ред на три реда зидария.
Чл. 86. (1) Необходимо е да се предвижда защита на стените и колоните от овлажняване откъм страната на фундаментите, както и от страната на тротоарите и настилката посредством хидроизолационен слой на височина над нивото на тротоара или горния ръб на настилката. Защита с хидроизолация трябва да се направи и за зидариите, разположени под нивото на сутерена.
(2) За первази, пояси, парапети и други подобни конзолни (излизащи напред) елементи и за подложените на овлажняване части на стените трябва да се предвиждат защитни покрития. Излизащите напред части от стените трябва да имат наклони, които да осигуряват оттичането на атмосферната влага.
Чл. 87. Неармираните зидарии от каменни материали, в зависимост от вида на зидарията, както и от якостта на камъка и разтвора, се разделят на четири групи съгласно табл. 26.
Таблица 26
| Nо | Вид на зидарията | Групи зидарии | |||
| I | II | III | IV | ||
| 1. | Плътна зидария от тела с | на разтвор марка | на разтвор марка | ||
| правилна форма с марка | 1,0 Мра | 0,4 МРа | - | - | |
| по якост на натиск 5,0 МРа | |||||
| и по-висока | |||||
| 2. | Същото, при марки 3,5 | на разтвор марка | на разтвор марка | ||
| и 2,5 МРа | - | 1 МРа и по-висока | 0,4 МРа | - | |
| 3. | Същото, при марки 1,5, | на какъвто и | на какъвто и | ||
| 1,0 и 0,7 МРа | - | - | да е разтвор | да е разтвор | |
| 4. | Същото, при марка | - | - | - | на какъвто и |
| 0,4 МРа | да е разтвор | ||||
| 5. | Едроразмерни тела | на разтвор марка | |||
| (вибрирани и | 2,5 МРа и | - | - | - | |
| невибрирани) | по-висока | ||||
| 6. | Зидария от почвени | - | - | на варов разтвор | на глинен разтвор |
| материали | |||||
| 7. | Лека зидария от тухли или | на разтвор марка | на разтвор марка | на разтвор марка | |
| бетонни тела с превръзка | 5 МРа и по-ви- | 2,5 МРа при | 1,0 МРа и | ||
| от хоризонтални напречни | сока при запъл- | запълване с бетон | изпълнение | ||
| редове или скоби хоризон- | ване с бетон клас | или вложки | на засипка | - | |
| тални напречни редове | >2,5 МРа или | марка 1,5 МРа | |||
| или скоби | вложки с клас 2,5 | ||||
| МРа и по-висока | |||||
| 8. | Лека зидария от тухли или | на разтвор марка | на разтвор марка | ||
| камъни за шахти (с превръз- | 5 МРа и по-висока | 2,5 МРа със запъл- | |||
| ка по вертикалните стени) | с пълнеж от | ване с топлоизо- | |||
| топлоизолацион- | лационни плочи | ||||
| ни плочи или | или засипка | - | - | ||
| засипка | |||||
| 9. | Зидария от ломен | на разтвор марка | на разтвор марка | на глинен разтвор | |
| плосък камък | - | 2,5 МРа и | 1,0 и 0,4 МРа | ||
| по-висока | |||||
| 10. | Зидария от ломен камък | на разтвор марка | на разтвор | на разтвор марка | |
| - | 5,0 МРа и | марка 2,5 и | 0,4 МРа | ||
| по-висока | 1,0 МРа | ||||
| 11. | Бутобетон | на бетон клас 10 | на бетон клас 7,5 | на бетон клас | |
| МРа и по-висока | и 5,0 МРа | 3,5 МРа | - | ||
Чл. 88. (1) Каменните стени, в зависимост от конструктивната схема на сградите, се разделят на:
1. носещи, които поемат натоварването от собствено тегло и от междуетажните и покривните носещи конструкции, подкранови пътища и др.;
2. самоносещи, които поемат натоварване само от собственото тегло на стените от всички етажи на сградата и ветровото натоварване;
3. неносещи (в т.ч. и навесните), които поемат натоварването от собствено тегло и вятър само на един етаж или на един панел от скелета на сградата, при височина на етажа не повече от 6 m. При по-голяма височина на етажа стените от този тип се отнасят условно към самоносещите;
4. преграждащи – вътрешни стени, които поемат само натоварването от собствено тегло и вятър (при отворени прозорци) в границите на един етаж, при височина на етажа не повече от 6 m. При по-голяма височина на етажа стените от този тип се отнасят условно към самоносещите.
(2) При сгради със самоносещи и неносещи външни стени натоварванията от покрития, покривни конструкции, кранове и др.п. се предават върху скелета или напречните конструкции на сградата.
Чл. 89. (1) При изчисляване на каменните стени и колони на сградите на хоризонтални товари, центричен и нецентричен натиск се приема, че стените са подпрени в хоризонтална посока на междуетажните носещи конструкции, покривната конструкция и напречните стени. В зависимост от коравината си опорите са корави (непреместваеми) и еластични.
(2) За корави опори се приемат:
1. напречните каменни и бетонни стени с дебелина, не по-малка от 12 сm, стоманобетонни стени с дебелина, не по-малка от 6 сm, контрафорси, напречни рамки с корави възли, части от напречни стени и други конструкции, изчислени за поемане на хоризонталните товари;
2. покривните и междуетажните подови конструкции при разстояние между напречните корави конструкции, не по-голямо от това в т. А на табл. 27;
3. противоветровите пояси, ферми, противоветровите връзки и стоманобетонни пояси, изчислени на якост и деформации, за поемане на хоризонталните товари, предадени от стените.
(3) За еластични опори се приемат покривните и междуетажните подови конструкции с разстояния между напречните корави конструкции, превишаващи тези в табл. 27, при отсъствие на противоветрови връзки, посочени в т. Б на табл. 27.
Таблица 27
| Разстояние между напречните корави | ||||
| Тип на етажните и покривните покрития | конструкции в m при група зидарии | |||
| I | II | III | IV | |
| А. Стоманобетонни сглобяеми замонолитени | ||||
| (вж. ал. 6) и монолитни конструкции | 54 | 42 | 30 | - |
| Б. От сглобяеми стоманобетонни плочи | ||||
| (вж. ал. 7) и от стоманобетонни или стома- | ||||
| нени греди с настилка от плочи или камъни | 42 | 36 | 24 | - |
| В. Дървени | 30 | 24 | 18 | 12 |
(4) Стените на колоните, които нямат връзка с подовите и покривните конструкции, се разглеждат като конзоли, запънати в терена (свободностоящи).
(5) Граничните разстояния в табл. 27 трябва да бъдат намалени в следните случаи:
1. при ветрово натоварване 0,70; 0,85 и 1,00 kN/m2 – съответно с 15, 20 и 25 %;
2. при височина на сградите от 22 до 32 m – с 10 %, от 33 до 48 m – с 20 %, повече от 48 m – с 25 %;
3. при тесни сгради с широчина b < 2Н, където Н е височината на етажа пропорционално на отношението b/2Н.
(6) При сглобяемите замонолитени подови конструкции по т. А на табл. 27 съединенията между елементите трябва да бъдат осигурени така, че да поемат опънните усилия (посредством заваряване на “чакащи” железа, поставяне във фугите на допълнителна армировка и заливане на фугите с разтвор марка, не по-ниска от 10 МРа – за елементи от обикновен бетон, и марка, не по-ниска от 5 МРа за елементи от лек бетон, или чрез други начини на замонолитване).
(7) При покритията по т. Б в табл. 27 фугите между плочите или камъните, както и между пълнежните елементи и гредите, трябва да бъдат внимателно запълнени с разтвор марка, не по-ниска от 5 МРа.
(8) Подовите конструкции по т. В на табл. 27 трябва да имат двойна дървена настилка или настилка, гредоред и таванска обшивка.
Чл. 90. (1) При еластични опори изчисляването се извършва като за рамкова конструкция, за стойки на която служат стените и колоните (стоманобетонни, тухлени и др.), а за ригели – подовите и покривните конструкции. Приема се, че колоните са кораво запънати в опорните сечения.
(2) При статическото изчисляване на рамките коравината на стените и колоните, изпълнени от тухлена или каменна зидария, се определя за модул на еластичност на зидарията Е = 0,8 Е1 и инерционен момент на сечението, без да се отчита отварянето на фугите. Подовите и покривните конструкции се приемат като корави ригели, ставно свързани със стените.
Чл. 91. Изчисляването на широчината на стени със или без пиластри се извършва, както следва:
1. ако покривната конструкция осигурява равномерно предаване на усилията по цялата си дължина на опиране върху стената, широчината на стената се приема равна на широчината между отворите, а за стени без отвори – равна на широчината на участъка на стените между осите на полетата;
2. ако страничните усилия от стената на покривната конструкция се предават в местата на стъпване на фермите или ригелите върху стените, стената с пиластри се разглежда като стойка на рамка с постоянно по височина сечение, чиято широчина се приема 1/3Н от всяка страна накрая на поластрите, но не повече от 6 h и от широчината на стените между отворите (Н – височина на стената, мерена от нивото на запъване, h – дебелина на стената). При липса на пиластри и при предаване на стената на съсредоточени товари участъкът с широчина 1/3 Н се приема за всяка страна от края на разпределителните плочи, поставени под опорите на фермите или ригелите.
Чл. 92. (1) Стени и колони, които по височината си се опират на междуетажните подови конструкции, които съгласно чл. 89 могат да се разглеждат като корави опори, се изчисляват на нецентрично натоварване като непрекъснати греди.
(2) Допуска се стените или колоните да се разглеждат по височина като едноотворни прости греди, чиито опорни стави са разположени в плоскостта на междуетажните подови конструкции. При това натоварването от горните етажи се приема приложено в центъра на тежестта на сечението на стената или колоната на по-горе лежащия етаж. Натоварването в границите на изчислявания етаж се приема приложено с действителния ексцентрицитет относно центъра на тежестта на сечението на стената или колоната и като се вземе под внимание изменението на сечението в границите на етажа и на отслабвания от хоризонтални и наклонени улеи и канали. При отсъствие на специални опори, фиксиращи положението на опорната реакция, се допуска да се приеме разстоянието от приложната точка на опорната реакция до вътрешния ръб на стената или опорната плоча, равно на една трета от дължината на стъпването, но не повече от 7 сm.
(3) Огъващите моменти от ветровото натоварване се определят в границите на всеки етаж като за греда със запънати краища с изключение на горния етаж, при който горната опора се приема ставна.
Чл. 93. При изчисляването на стени (или на отделни техни вертикални участъци) на вертикални и хоризонтални натоварвания трябва да се проверят:
1. хоризонталните сечения – на центричен и нецентричен натиск;
2. наклонените сечения – на главни опънни напрежения при огъване в равнината на стената;
3. свързаните помежду си стени или съседни участъци от стени с различна коравина – на отваряне на пукнатини от различни по големина вертикални натоварвания.
Чл. 94. (1) При отчитане на съвместната работа на напречните и надлъжните стени при действието на хоризонтални натоварвания трябва да се осигури поемането на хлъзгащите усилия в местата на взаимното им пресичане, което се определя по формулата
където Т е хлъзгащото усилие в границите на един етаж;
Q – изчислителната напречна сила от хоризонтални натоварвания в средата от височината на етажа;
y – разстоянието от оста на надлъжната стена до оста, преминаваща през центъра на тежестта на сечението на стената в план (фиг. 11);
А – площта на сечението на напречната стена с отчитане или неотчитане на съдействащите участъци от надлъжните стени; пояса;
J – инерционният момент на сечението на стената относно оста, преминаваща през центъра на тежестта на сечението в план;
h – дебелината на напречната стена;
Н – височината на етажа;
Rsh – изчислителното съпротивление на зидарията на срязване по вертикално превързано сечение (вж. чл. 63).
(2) При определяне на напречното сечение на пояса А и инерционния момент на сечението на стената трябва да се спазват изискванията на чл. 91.
Фиг. 11 План на напречните стени и междупрозоречна зидария на надлъжните стени: 1 – междупрозоречна зидария от надлъжните стени; 2 – напречна стена
Чл. 95. (1) Изчисляването на напречните стени на главни опънни напрежения се извършва по формулата
(2) При наличие в стената на опънати участъци главните опънни напрежения се определят по формулата
където Q е изчислителната напречна сила от хоризонтални натоварвания за средата от височината на етажа:
Rtm – изчислително съпротивление на главни опънни напрежения по фугите на зидариите (табл. 10);
Rtq – изчислително съпротивление на срязване на зидарията, натисната с изчислителна сила N, което се определя с коефициент на натоварване 0,9;
s1 = 0,9N/A (42)
при наличие в стената на опънати участъци
s1 = 0,9N/Ac (43)
А – площ на сечението на напречната стена със или без отчитане на участъците от надлъжната стена (вж. фиг. 11);
Аc – площ на натисната част от сечението на стената при ексцентрицитети, излизащи извън ядрото на сечението;
h – дебелина на напречната стена за участък, където тази дебелина е най-малка при условие, че дължината на участъка е по-голяма от 1/4 от височината на етажа или 3/4 от дължината на стената. При наличие в стените на канали тяхната широчина се спада от дебелината на стената;
l – дължина на напречната стена. Ако сечението е с пояси (участъци от надлъжните стени), l е разстоянието между осите на тези пояси;
n = s1l/J – коефициент, който отчита неравномерното разпределение на тангенциалните напрежения в сечението.
Стойностите на n се приемат, както следва:
- за I сечения – 1,15;
- за Т сечения – 1,35;
- за правоъгълни сечения (без отчитане на съдействието на надлъжните стени) – 1,5;
s1 – статически момент на частта от сечението, разположена от едната страна по оста, преминаваща през центъра на тежестта на сечението;
J – инерционен момент на цялото сечение спрямо оста, преминаваща през центъра на тежестта на сечението.
Чл. 96. При недостатъчно съпротивление на зидарията на срязване, определено по формули (39) и (40), се допуска зидарията да се армира с надлъжна армировка във фугите. Изчислителното съпротивление на срязване на армираната зидария Rstq се определя по формулата
където m е процент на армиране, който се определя по вертикалното сечение на стената.
Чл. 97. При изчисляване на напречните стени на сградите на хоризонтални натоварвания, действащи в тяхната равнина, щурцовете над отворите в стените се разглеждат ставно свързани между вертикалните участъци на стените.
Чл. 98. Когато якостта на напречните стени с отвори при действието на хоризонтални натоварвания се осигурява само с отчитане на коравината на щурцовете, последните трябва да поемат възникващите в тях срязващи сили, които се определят по формулата
T = QHn/l (45),
където Q е изчислителната напречна сила от хоризонтални натоварвания, която поема напречната стена на нивото на етажната подова конструкция в участъка на разглеждания щурц;
Н – височината на етажа;
l – дължината на напречната стена в план (вж. чл. 95, ал. 1);
n – приема се съгласно чл. 95.
Чл. 99. (1) Изчисляването на щурцовете на срязващи сили от хоризонтални натоварвания, определени по формула (45), се извършва на срязване и на огъване по формули (46) и (47), като се приема по-малката от двете получени стойности:
където h и l са съответно височината и светлият отвор на щурца;
Т е съгласно формула (45);
А – напречното сечение на щурца;
Rtm и Rtb са съгласно табл. 10.
(2) В случай, че якостта на щурцовете се окаже недостатъчна, същите трябва да се усилят с надлъжна армировка и да се изчислят на срязваща сила, определена по формула (45), и на огъващ момент, определен по формула (48), в съответствие с “Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции” – 1988 г.:
M = Tl/2 (48)
(3) Изчисляването на стъпването на щурцовете върху зидариите се извършва съгласно изискванията на чл. 127.
Раздел II.
ДОПУСТИМИ ОТНОШЕНИЯ НА ВИСОЧИНИТЕ НА СТЕНИ И КОЛОНИ КЪМ ТЕХНИТЕ ДЕБЕЛИНИ
Чл. 100. Отношението на височините на стени (колони) към техните дебелини не трябва да превишава тези в чл. 101-104, независимо от резултатите при изчисляването им.
Чл. 101. (1) Отношението b = H/h (където Н е височината на етажа, h – дебелината на стената или най-малката страна на правоъгълното сечение на колоната) за стени без отвори, които поемат натоварванията от етажните и покривните конструкции, при свободна дължина на стената l Ј 2,5Н, не трябва да превишава стойностите по табл. 28 (за зидарии от каменни материали с правилна форма).
Таблица 28
(2) За стени с пиластри и колони със сложни сечения вместо h се приема условна дебелина hred = 3,5i, където
За колони с кръгло и многоъгълно сечение, вписано в окръжност, hred = 0,85d, където d е диаметърът на сечението на колоната.
(3) При височина на етажа Н, по-голяма от свободната дължина на стените l, отношението l/H не трябва да бъде по-голямо от 1,2b съгласно табл. 28.
Чл. 102. (1) Граничното отношение (за стени и преграждащи конструкции при условия, различни от посочените в чл. 101, се приема по табл. 28, умножено със съответните коефициенти k по табл. 29 – за стени и преграждащи конструкции, и по табл. 30 – за колони.
Таблица 29
Таблица 30
| Коефициент Кр за колони | ||
| Най-малък размер на напречното | от тухли и камъни с | от зидария от ломен |
| сечение на колоната в cm | правилна форма | камък или бутобетон |
| 90 и повече | 0,75 | 0,6 |
| от 70 до 89 | 0,7 | 0,55 |
| от 50 до 69 | 0,65 | 0,5 |
| по-малко от 30 | 0,6 | 0,45 |
Забележка. Граничните отношения b за носещите простенки между отворите с широчина, по-малка от дебелината им, се приема както за колони с височина, равна на височината на отворите.
(2) Коефициентите на намаление на граничните отношения b, получени чрез умножаване на отделните коефициенти К (табл. 29), се приемат не по-малки от коефициентите на намаление Кp, дадени в табл. 30.
(3) При дебелина на неносещите стени и на преграждащите конструкции от 100 до 250 mm стойността на коефициента К се определя чрез интерполация.
(4) Стойностите на Аn и Аb (нето и бруто напречно сечение) се определят по хоризонталното сечение на стените.
Чл. 103. (1) Граничните отношения b, дадени в табл. 28 и умножени с коефициента К от табл. 29 за стени и преграждащи конструкции, могат да бъдат увеличени при конструктивно надлъжно армиране на зидарията в едната посока (при m = 0,05 %) – с 20 %.
(2) При разстояния между свързаните със стените напречни устойчиви конструкции l Ј kbh граничната височина на стената Н не се ограничава и се определя от изчисленията на якост.
(3) При свободна дължина l, равна или по-голяма от Н, но не по-голяма от 2Н (където Н е височината на етажа), се спазва условието H + l Ј 3 kbh (49)
Чл. 104. За носещи и преградни стени и за колони, незакрепени в горния си край, стойностите на b се приемат с 30 % по-ниски от посочените за конструкции, укрепени в горния си край, в съответствие с чл. 101-103.
Раздел III.
СТЕНИ ОТ ПАНЕЛИ И ЕДРОРАЗМЕРНИ БЛОКОВЕ
Чл. 105. Тухлените панели се проектират от глинени или силикатни тухли с марка, не по-ниска от 7,5 МРа, на разтвор с марка, не по-ниска от 5 МРа.
Чл. 106. (1) При проектиране на панели трябва да се предвижда запълване на фугите с разтвор чрез вибрации. Изчислителните съпротивления на вибрираната зидария се приемат съгласно чл. 13. Допуска се проектиране на еднослойни панели за външни стени от кухи керамични блокове, ефективни в топлотехническо отношение, с дебелина един, един и половина и два керамични блока, без използването на вибратори. Изчислителните съпротивления на зидарията се приемат съгласно чл. 12.
(2) При панели от кухи керамични блокове, изпълнени без използване на вибратори, трябва да се спазва превързването по вертикалните фуги на зидарията съгласно проекта.
Чл. 107. (1) Тухлените панели за външни стени се проектират двуслойни или трислойни. Двуслойните панели се проектират с дебелина от половин тухла или повече, с топлоизолационен слой от твърди и топлоизолационни плочи, разположени от външната или вътрешната страна на панелите и защитени с довършителен слой от разтвор с марка, не по-ниска от 5 МРа, и с дебелина, не по-малка от 40 mm.
(2) Трислойните панели се проектират с външни слоеве с дебелина една четвърт или половин тухла и със среден слой от твърди или полутвърди топлоизолационни плочи.
(3) Армировичните скелети в панелите за външни стени се поставят в ребрата или фугите, разположени по периметъра на панелите и по контурите на отворите, в границите на цялата дебелина на панелите. Широчината на ребрата, в които се поставят скелетите, не трябва да е по-голяма от 30 mm.
(4) При проектиране на панели за външни стени трябва да се има предвид, че, в зависимост от архитектурните изисквания, външният слой на панелите може да бъде с открита фактура на тухлите и камъните или с довършителен слой от разтвор.
Чл. 108. (1) Тухлените панели за вътрешни и преградни стени се проектират:
1. еднослойни с дебелина една четвърт от тухлата (8,5 сm), половин тухла (14 сm) и цяла тухла (27 сm);
2. двуслойни (18 сm), като и двата слоя са с дебелина една четвърт от тухлата.
(2) Скелетите в панелите за вътрешни стени се поставят по периметъра на панелите и по контурите на отворите.
(3) Панели с дебелина една четвърт от тухлата се проектират само за преградни стени.
Чл. 109. (1) Тухлените и керамичните стенни панели се изчисляват на нецентричен натиск съгласно чл. 49 и 50 за действие на вертикален и хоризонтален товар, както и за усилия, които възникват при тяхното транспортиране и монтаж (чл. 84).
(2) В случай, че необходимата якост на панелите се осигурява, без да се взема под внимание армировката, площта на сечението на надлъжните пръти от скелета трябва да бъде не по-малка от 0,25 сm2 за един метър от хоризонталното и вертикалното сечение на панелите. Когато армировката се взема предвид при определяне на носещата способност на панелите, нейното изчисляване се извършва както за армирани каменни конструкции. При изчисляване на панели с дебелина 27 сm и по-малка се отчита и случайният ексцентрицитет, който се приема: 1 сm – за носещи еднослойни панели; 0,5 сm – за самоносещи панели, както и за отделните слоеве на трислойни носещи панели. За неносещите и преградните стени случайният ексцентрицитет не се взема под внимание.
Чл. 110. Панели с армирани ребра, с различен материал на носещите слоеве, се изчисляват като многослойни стени с кораво свързани слоеве съгласно чл. 67-69.
Чл. 111. Съединенията на панелите за външни и вътрешни стени, както и съединенията на панелите за външни стени с подовите панели, се проектират със стоманени връзки, заварени към закладните детайли или към планки от скелета. Връзките между панелите трябва да се поставят във вдлъбнатините, разположени по ъглите на панелите, и да се покрият с разтвор с дебелина, не по-малка от 10 mm. Когато закладните части и съединителните пръти са изпълнени от обикновена стомана, същите трябва да са защитени срещу корозия. Марката на разтвора за монтажните фуги на стени от панели се приема чрез изчисления, но не по-малка от 5 МРа.
Чл. 112. (1) Външните и вътрешните стени се проектират от едроразмерни блокове от циментни и силикатни бетони, от бетони с леки добавъчни материали, от клетъчни бетони и естествен камък, както и от зидарии, изпълнени от тухли, керамични блокове, бетони и естествени камъни. Изчислителното съпротивление на зидариите от едроразмерни блокове се приема съгласно чл. 14, а за блокове, изпълнени от тухли или камъни без вибриране – съгласно чл. 12, чл. 15 и чл. 17.
(2) Марката на разтвора за монтажните фуги за зидани блокове от тухли или камъни се приема с една степен по-висока от тази за блоковете.
Чл. 113. (1) В сгради с височина до 5 етажа вкл., при височина на етажа до 3 m, връзката между надлъжните и напречните стени трябва да се осъществява:
1. при външни ъгли – чрез превързване на зидарията със специални ъглови блокове (не по-малко от един ред блокове на етаж);
2. в местата на допиране на вътрешните напречни стени към надлъжните, както и на средните надлъжни стени към калканите – посредством Т-образни анкери от ивична стомана или армировъчни мрежи, поставени в една хоризонтална фуга на всеки етаж на нивото на подовата конструкция.
(2) За сгради с височина, по-голяма от 5 етажа, и за сгради с височина на етажа, по-голяма от 3 m, трябва да се предвиждат корави връзки между стените както в ъглите, така и в местата на допиране на вътрешните към външните стени. Връзките трябва да се проектират във вид на закладни детайли в блокове, съединени чрез накладки.
Раздел IV.
МНОГОСЛОЙНИ СТЕНИ
Чл. 114. Връзките между конструктивните слоеве на стените се приемат за корави:
1. при какъвто и да е топлоизолационен слой с разстояние между осите на вертикалните диафрагми от напречни тухлени редове или камъни, не по-голямо от 10 h и не повече от 120 сm, където h е дебелината на най-тънкия конструктивен слой;
2. при топлоизолационен слой от монолитен бетон с граница по якост на натиск, не по-ниска от 0,7 МРа, или зидария от камъни с марка, не по-ниска от 10 МРа, при свързващи хоризонтални редове от камъни на ребро, разположени на разстояние между осите на редовете по височина на зидарията не повече от 5 h и не повече от 62 сm.
Чл. 115. Еластичните връзки се проектират от корозионноустойчива стомана или от стомана, защитена срещу корозия, както и от полимерни материали. Сумарната площ на сечението на еластичните връзки трябва да е не по-малка от 0,4 сm2 на 1 m2 от повърхността на стената.
Чл. 116. (1) Когато облицовъчният слой и зидарията на стената са кораво свързани помежду си чрез взаимно превързване, същите трябва да са с близки деформационни свойства. В този случай се препоръчва те да се изпълняват с облицовъчни тухли или камъни с височина, равна на реда на основната зидария.
(2) В проекта трябва да се предвижда превързване на облицовката към основната зидария посредством превързващи редове от камъни на ребро съгласно изискванията на чл. 85.
Чл. 117. При наличие на отстъпи в зидарията, кораво свързани с облицовката, в границите на издаващите се части на стената по цялата й дебелина се предвижда поставяне на армировъчни мрежи в отстъпите най-малко в три фуги.
Раздел V.
АНКЕРИРАНЕ НА СТЕНИТЕ И КОЛОНИТЕ
Чл. 118. Каменните стени и колони се закрепват към междуетажните и покривните носещи конструкции посредством стоманени анкери със сечение, не по-малко от 0,5 сm2.
Чл. 119. (1) Разстоянието между анкерите и гредите, столиците или фермите, които се опират на стените, трябва да е не повече от 6 m. При увеличаване на подпорните разстояния между фермите до 12 m трябва да се предвиждат допълнителни анкери, съединяващи стените с покривните конструкции. Краищата на гредите, поставени върху надлъжни столици, вътрешни стени или колони, трябва да са анкерирани.
(2) Самоносещите стени при скелетните сгради трябва да бъдат свързани с колоните посредством еластични връзки, които да дават възможност за независими деформации на стените и колоните. Връзките, поставени по височина на колоните, трябва да осигуряват устойчивост на стената, както и предаване на действащите върху тях хоризонтални натоварвания (от вятър, земетръс) на колоните на скелета.
(3) Междуетажните конструкции от сглобяеми стоманобетонни елементи трябва да са свързани със стените чрез анкери, разстоянието между които не трябва да е повече от 6 m.
Чл. 120. (1) Изчисляването на анкерите се извършва:
1. при разстояние между анкерите, по-голямо от 3 m;
2. при несиметрично изменение на дебелината на колоната или стената;
3. при натоварване на простенките с надлъжната сила, по-голяма от 1000 kN.
(2) Изчислителното усилие в анкерите се определя по формулата
Ns = M/H + 0,01N (50),
където М е огъващият момент от изчислителните натоварвания на ниво на етажните или покривните конструкции в местата на опирането им на стените на широчина, равна на разстоянието между анкерите (фиг. 12);
Н – височината на етажа;
N – изчислителната нормална сила на нивото на разполагане на анкерите на широчина, равна на разстоянието между анкерите.
Забележка: Тези указания не са в сила за вибротухлени панели.
Фиг. 12 Определяне на усилията в анкерите от огъващ момент на ниво на етажните подови конструкции
Чл. 121. Когато дебелината на стените или преграждащите елементи е определена с отчитане на опирането им по контура, трябва да се предвижда закрепването им към опорните конструкции.
Раздел VI.
ПОДПИРАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ ВЪРХУ ЗИДАРИЯТА
Чл. 122. Под опорните участъци на елементите, които предават натоварването върху зидарията, се предвижда слой от разтвор с дебелина, не по-голяма от 15 mm, което трябва да бъде указано в проекта.
Чл. 123. В местата, в които са приложени местни натоварвания, и в случаите, когато това се изисква по изчисления на смачкване, се предвиждат разпределителни стоманобетонни плочи с дебелина, кратна на реда на зидарията, не по-малка от 15 сm, армирани по изчисления, но не по-малко от две мрежи с общо количество на армировката 0,5 % във всяко направление.
Чл. 124. При стъпването на ферми, греди, покрития, подкранови греди и др. върху пиластри се предвижда свързване на разпределителните плочи на опорните участъци на зидарията с основната стена. Дължината на стъпване не трябва да е по-малка от 120 mm (фиг. 13). Изпълнението на зидарията, разположена над разпределителната плоча, в участъка на стената, трябва да се извършва непосредствено след полагане на плочите. Не се допуска полагане на плочи в отвори, оставени в зидарията.
Чл. 125. (1) При местни крайни натоварвания, които надвишават 80 % от изчислителната носеща способност на зидарията на местен натиск, се предвижда армиране на опорния участък с мрежи с диаметър на прътите, не по-малък от 3 mm, и с размери на клетката на мрежите, не по-големи от 60 mm, поставени най-малко в три горни хоризонтални фуги.
(2) При предаване на местни товари върху пиластри (например при опиране на ферми и греди) армирането с мрежи се извършва през три реда от зидарията на височина 1 m под разпределителните плочи. Мрежите трябва да свързват опорните участъци на пиластрите с основните части на стените и да стъпват върху стената на дължина, не по-малка от 120 mm.
Фиг. 13 Стоманобетонни разпределителни плочи
Раздел VII.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗЛИТЕ НА ПОДПИРАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ВЪРХУ ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ
Чл. 126. (1) При подпиране върху тухлени стени и колони на стоманобетонни ригели, греди и подови конструкции, освен изчислението на нецентричен натиск и смачкване на сечението под опорния възел, сечението на зидарията и стоманобетонният елемент трябва да се проверят на центричен натиск.
(2) Изчисляването на опорния възел на центричен натиск се извършва по формулата
N Ј gpRA (51),
където А е сумарната площ на сеченията на зидарията и на стоманобетонните елементи в опорните възли в границите на контура на стената или колоната, върху които стъпват елементите;
R – изчислителното съпротивление на зидарията на натиск;
g – коефициент, който зависи от площта на подпиране на стоманобетонните елементи във възела;
p – коефициент, който зависи от типа на отворите в стоманобетонните елементи и се приема: при плътни елементи и подови конструкции с кръгли кухини – 1; при подови конструкции с овални кухини и при наличие на стремена в опорните участъци – 0,5.
(3) Коефициентът g при подпиране на всички видове стоманобетонни елементи (ригели, греди, щурцове, пояси, подови конструкции) се приема, както следва:
1. g = 1, когато Аb Ј 0,1A;
2. g = 0,8, когато Аb Ј 0,4A,
където Аb е сумарната площ на подпиране на стоманобетонните елементи във възела;
3. при междинни стойности на Аb коефициентът g се определя чрез интерполация.
(4) Когато стоманобетонните елементи (греди, подови конструкции и др.), подпрени върху зидарията от различни страни, имат еднаква височина и площта им на подпиране във възела Аb > 0,8A, се разрешава да се изчисляват без отчитане на коефициента g, като във формула (51) се приема А = Аb.
Чл. 127. При сглобяемите стоманобетонни елементи за подови конструкции с незапълнени кухини, освен проверката на носеща способност на опорния възел, се проверява и носещата способност на хоризонталното сечение, което пресича ребрата на елемента, по формулата
N Ј nRbAn + RAk (52),
където Rb е изчислителното съпротивление на бетона на натиск; приема се съгласно “Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции” – 1988 г.;
An – площта на хоризонталното сечение на елемента, отслабена от кухините, по дължина на опирането на елемента върху зидарията (сумарната площ от сечението на ребрата);
R – изчислителното съпротивление на зидарията на натиск;
Аk – площта на сечението на зидарията в участъка на опорния възел (без отчитане на частта от сечението, заета от елемента);
n = 1,25 – за обикновени бетони, и n = 1,1 – за бетони с леки добавъчни материали.
Чл. 128. (1) Изчисляването на запъването в зидарията на конзолни греди (фиг. 14а) се извършва по формулата
където Q е изчислителното натоварване от теглото на гредата и приложените върху нея товари;
Rc – изчислителното съпротивление на зидарията при смачкване;
а – дълбочината на запъването на гредата в зидарията;
b – широчината на гредата;
е2 – ексцентрицитет на изчислителната сила относно средата на участъка на запъване
e2 = c + a/2
с – разстоянието на силата Q от плоскостта на стената.
(2) Необходимата дълбочина на запъване се определя по формулата
(3) В случай, че дължината на запъване на гредата не удовлетворява формула (53), тя трябва да се увеличи или да се поставят разпределителни подложки под и над гредата.
(4) Когато ексцентрицитетът от товара относно центъра на площта на запъването превишава повече от два пъти дълбочината на запъване (е2 > 2а), напреженията от натиск могат да не се отчитат. В този случай изчислението се извършва по формулата
(5) При използване на разпределителни подложки във вид на тесни греди с широчина, не по-голяма от 1/3 от дълбочината на запъване, се допуска да се приема под тях правоъгълна диаграма на напреженията (фиг. 14б).
Фиг. 14 Изчислителни схеми за запъване на конзолни греди
Раздел VIII.
ЩУРЦОВЕ И ВИСЯЩИ СТЕНИ
Чл. 129. (1) Стоманобетонните щурцове се изчисляват за натоварване от подовите конструкции и за натоварване от прясна, невтвърдена зидария, еквивалентна на теглото на пояс от зидарията с височина, равна на 1/3 от отвора за зидарии, изпълнявани при летни условия, и с височина, равна на целия отвор – за зидарии, изпълнявани при зимни условия (в стадии на размразяване).
(2) Допуска се при наличието на съответни конструктивни мероприятия (издаване на армировка и т.н.) да се отчита съвместната работа на зидарията с щурца.
(3) Натоварването върху щурцовете от греди и подови конструкции не се взема предвид, когато те са разположени по-високо от квадрата на зидарията със страна, равна на отвора на щурца, а при размразяваща се зидария, изпълнена по метода на замразяването – по-високо от правоъгълника на зидарията с височина, равна на удвоения светъл отвор на щурца. При размразяване на зидарията се допуска временно подпиране на щурцовете с подпори, които стъпват върху клинове в периода на отлежаване или свързване на зидарията.
(4) Във вертикалните фуги между щурцове-греди, в случаите, когато не се осигурява необходимото съпротивление на топлопредаване, трябва да се предвижда полагане на топлоизолация.
Чл. 130. (1) Зидарията на висящи стени, поддържани от рандбалки, се проверява на якост при смачкване в зоната над опорите на рандбалките. Проверява се също и якостта на зидарията при смачкване под опорите на рандбалката. Дължината на диаграмата за разпределение на натиска в плоскостта на контакта на стената и рандбалката се определя в зависимост от коравината на зидарията и рандбалката. В този случай рандбалката се заменя с еквивалентен по коравина условен пояс зидария, чиято височина се определя по формулата
където Еb е началният модул на еластичност на бетона;
Ired – инерционен момент на приведеното сечение на рандбалката;
Е – модул на деформацията на зидарията, определен по формула (7);
h – дебелината на висящата стена.
(2) Коравината на стоманените рандбалки се определя като произведение ЕsIs, където Еs и Is са съответно модулът на еластичност на стоманата и инерционният момент на сечението на рандбалката.
Чл. 131. (1) Диаграмата на разпределение на натисковите напрежения в зидарията над междинните опори на непрекъснати рандбалки се приема по триъгълников закон при а Ј 2s (фиг. 15а) и по трапецовиден закон при 3s і а > 2s (фиг. 15б) с най-малка нейна основа, равна на а – 2s. Максималните напрежения на смачкване ss (височината на триъгълника или трапеца) се определят от условието за равенство на обема на диаграмата на натисковите напрежения и опорната реакция
на рандбалката по формулите:
1. при триъгълна диаграма на напреженията (а < 2s)
2. при трапецовидна диаграма на напреженията (3s > а > 2s)
където а е дължината на опората (широчината на междуотворната стена);
N – опорната реакция на рандбалката от товарите, разположени в границите на нейния отвор и по дължина на опората, с изключение на собственото тегло на рандбалката;
s = 1,57Н1 – дължината на участъка на диаграмата на разпределение на натисковите напрежения от всяка страна от ръба на опората;
h – дебелината на стената.
(2) При а > 3s във формула (58) вместо а се приема а1 = 3s (фиг. 15в), по 1,5s от всяка страна на опората.
Фиг. 15 Разпределение на натиска в зидарии над опорите на висящи стени:
а – на средни опори на непрекъснати греди при а Ј 2s; б – същото, при 3s і а > 2s; в – същото, при а і 3s; r – на крайни опори на непрекъснати греди и на опорите на едноотворни рандбалки
Чл. 132. (1) Диаграмата на разпределение на напреженията над крайните опори на рандбалката, както и над опорите на едноотворни рандбалки, трябва да се приема триъгълна (фиг. 15г) с основа
tc = a1 + S1 (59),
където s1 = 0,9Н1 е дължината на участъка на разпределяне на натиска от ръба на опората;
а1 – дължината на опорния участък на рандбалката, но не повече от 1,5Н (Н е височината на рандбалката).
(2) Максималното напрежение над опората на рандбалката е
Чл. 133. (1) Якостта на зидария на висящите стени на местен натиск в зона, разположена над опорите на рандбалката, се проверява съгласно указанията, дадени в чл. 55 и чл. 58.
(2) Изчисляването на местен натиск на зидарията под опорите на непрекъснатите рандбалки се извършва за участъци, разположени в границите на опората с дължина, не по-голяма от 3Н от нейния край (Н е височината на рандбалката), и с дължина, не по-голяма от 1,5Н – за едноотворни рандбалки и за крайни опори на непрекъснатите рандбалки. Дължината на опората на едноотворната рандбалка трябва да е не по-малка от Н.
(3) Когато разглежданото сечение е разположено на височина Н2 над горната граница на рандбалката, при определяне на дължината на участъците s и s1 трябва да се приеме височината на пояса на зидарията Н3 = Н1 + Н2.
(4) Изчислителната площ на сечението А при изчисляване на висящите стени на местен натиск се приема:
1. в зона, разположена над междинните опори на непрекъснатите рандбалки – както за зидария, натоварена с местно натоварване в средната част на сечението;
2. в зона над опорите на едноотворни рандбалки или крайни опори на непрекъснатите рандбалки, както и при изчисляване на зидарията, под опорите на рандбалката – както за зидария, натоварена накрая на сечението.
Чл. 134. Диаграмата на разпределение на натисковите напрежения в зидарията на висящите стени при наличието на отвори се приема по трапецовидна диаграма, като площта на триъгълника, който се отнема от диаграмата в границите на отвора, се заменя с еднакъв по площ паралелограм, който се добавя към останалата част на диаграмата (фиг. 16). При разполагане на отворите на височина Н2 над рандбалката дължината на участъка s съответно се увеличава.
Фиг. 16 Диаграма за разпределение на натиска в зидарии на висящите стени при наличие на отвор
Чл. 135. (1) Изчисляването на рандбалките се извършва за следните случаи на натоварване:
1. за товари, действащи в периода на изграждане на стената – при зидария от тухли, керамични блокове или обикновени бетонни камъни се приема товарът от собственото тегло на невтвърдена зидария с височина, равна на 1/3 от отвора за зидария, изпълнявана при летни условия, и на целия отвор – за зидария, изпълнявана при зимни условия (в стадия на размразяване при изпълнение на зидарията по метода на замразяването). При зидани стени от едоразмерни блокове (бетонни или тухлени) височината на зидарията, за чийто товар трябва да се изчисляват рандбалките, се приема равна на 1/2 от отвора, но не по-малка от височината на един ред блокове. При наличие на отвор и височина на зидарията от върха на рандбалката до подпрозоречния корниз, по-малка от 1/3 от отвора, трябва да се отчита и теглото на зидарията на стената до горния ръб на стоманобетонния или стоманен щурц (фиг. 17). При хоризонтални и дъгообразни щурцове трябва да се отчита теглото на зидарията на стената до нивото, превишаващо нивото на върха на отвора на 1/3 от неговата широчина;
Фиг. 17 Схема на натоварване на рандбалката при наличие на отвор в стената: 1 – натоварване на рандбалката; 2 – стоманобетонен щурц
2. за товари, действащи при завършен вид на сградата, същите трябва да се определят, като се има предвид дадената диаграма на натиска, който се предава на гредата от опорите и поддържащите стената греди.
(2) Количеството и разположението на армировката в гредите се определят от максималните огъващи моменти и напречни сили, получени от случаите на изчисляване по ал. 1.
Раздел I.
КОРНИЗИ И ПАРАПЕТИ
Чл. 136. Изчисляването на горните участъци на стени за сечения, разположени непосредствено под корнизи, се извършва за:
1. незавършена сграда, когато покривната конструкция и таванското покритие не са изпълнени;
2. завършена сграда.
Чл. 137. (1) При изчисляването на стени под корнизи в незавършени сгради трябва да се имат предвид следните товари:
1. изчислителният товар от собственото тегло на корниза и кофража (за монолитните стоманобетонни и армирани каменни корнизи), когато корнизът се подпира от конзоли или подкоси, укрепени в зидарията;
2. временното изчислително натоварване 1 kN/m2 по края на корниза или на един елемент от сглобяемия корниз при условие, че той е с дължина, по-малка от 1 m;
3. нормативният товар от вятър върху вътрешната страна на стената.
(2) Когато по проект краищата на анкерите, които осигуряват устойчивостта на корниза, се запъват под таванското покритие, при изчислението трябва да се отчете наличието на горното покритие (напълно или частично).
(3) Чрез изчисления трябва да се провери и устойчивостта на корниза при невтвърдена зидария.
Чл. 138. Корнизите и участъците на стени, разположени под корнизи, се изчисляват за следните натоварвания:
1. за всички тегла на елементите на сградата, които създават преобръщащ момент спрямо външния ръб на стената, както и за тези, които повишават устойчивостта на стената, като теглото на покрива се приема с намалена стойност от смученето при ветрово натоварване;
2. за изчислителен товар 1,5 кN, разположен на ръба на корниза на 1 m, или за един елемент от сглобяемия корниз с дължина, по-малка от 1 m;
3. за половината от натоварването от вятър (натоварване от сняг не се взема предвид).
Чл. 139. Общото издаване на корниза, образувано от наддаващи се редове от зидарията, не трябва да превишава половината от дебелината на стената, като издаването на всеки ред не трябва да превишава 1/3 от дължината на камъка или тухлата.
Чл. 140. За зидани корнизи с издаване, по-малко от половината на стената и не повече от 20 сm, се използват същите разтвори, както за зидарията на горния етаж. При по-големи издавания на тухлени корнизи марката на разтвора за зидария не трябва да бъде по-ниска от 5 МРа.
Чл. 141. (1) Корнизите и парапетите, които не са достатъчно устойчиви, трябва да се укрепват с анкери, запъвани в долните участъци на зидарията.
(2) Разстоянието между анкерите не трябва да превишава 2 m, ако краищата на анкерите се закрепват с отделни шайби. При закрепване краищата на анкерите за греди или за надлъжни столици разстоянието между анкерите може да бъде увеличено до 4 m. Запъването на анкерите трябва да се разполага не по-малко от 15 сm по-ниско от сечението, където те са необходими по изчисление.
(3) При стоманобетонни тавански покрития краищата на анкерите трябва да се запъват под тях.
(4) При сглобяеми корнизи от стоманобетонни елементи устойчивостта на всеки елемент трябва да бъде осигурена в процеса на изграждането му.
Чл. 142. (1) Анкерите трябва да се разполагат по правило в зидарията на разстояние 1/2 тухла от вътрешната повърхност на стената. Анкерите, разположени от външната страна на зидарията, трябва да са защитени с циментна замазка с дебелина, не по-малка от 3 сm (от повърхността на анкера).
(2) При зидарии на разтвор с марка 1 МРа и по-ниска анкерите трябва да се поставят в бразди (канали), които след това се запълват с бетон.
Чл. 143. Сечението на анкера се определя от усилието, определено по формулата
където М е най-големият огъващ момент от изчислителни товари;
h1 – разстоянието от натиснатия ръб на сечението на стената до оста на анкера (изчислителната височина на сечението).
Чл. 144. (1) Зидарията на стени под корнизи се проверява на нецентричен натиск. При отсъствие на анкери, както и при наличие на анкери за сечение на нивото на тяхното запъване, не се допуска ексцентрицитет, по-голям от 0,7у.
(2) Във всички случаи трябва да се проверяват чрез изчисления всички възли на предаване на усилията (местата на запъване на анкерите, анкерните греди и т.н.).
Чл. 145. Парапетите се изчисляват в долните сечения на нецентричен натиск от действието на собственото им тегло и изчислителното натоварване от вятър, прието с аеродинамичен коефициент 1,4. При отсъствие на анкери не се допускат ексцентрицитети, по-големи от 0,7у.
Чл. 146. Товарите, които повишават устойчивостта на корнизите и парапетите, се приемат с коефициент 0,9.
Раздел .
ФУНДАМЕНТИ И СУТЕРЕННИ СТЕНИ
Чл. 147. При изчисляване на сутеренни стени в случаите, когато дебелините им са по-малки от дебелините на стените, разположени непосредствено над тях, се взема предвид случаен ексцентрицитет е = 4 сm. Стойността на ексцентрицитета се сумира със стойността на ексцентрицитета на равнодействащите надлъжни сили. Дебелината на стените от първия етаж не трябва да превишава дебелината на фундаментните стени с повече от 20 сm (при отстъпи). Участъците от стените на първия етаж, разположени непосредствено над отстъпите, трябва да са армирани с мрежи съгласно изискванията на чл. 117.
Чл. 148. (1) Преходът от една дълбочина на фундиране към друга при ивичните фундаменти се извършва с отстъпи. При плътни почви отношението на височината на отстъпа към неговата дължина не трябва да е по-голямо от 1:1, а височината на отстъпа – не по-голяма от 1 m. При неплътни почви отношението на височината към дължината на отстъпа трябва да е не по-голямо от 1:2, а височината на отстъпа – не по-голяма от 0,5 m.
(2) Уширението при бутобетонните фундаменти и фундаментите от ломен камък към основата трябва да се осъществява чрез отстъпи. Височината на отстъпа се приема: за бутобетон – не по-малка от 30 сm; за зидария от ломен камък – два реда зидария, което, в зависимост от големината на ломения камък, е от 35 до 60 сm. Минималните отношения на височината на отстъпите към тяхната височина за бутобетонни фундаменти и за фундаменти от ломен камък се приемат по табл. 31.
Таблица 31
Забележка. Не се изисква проверка на отстъпите на огъване и срязване.
Чл. 149. (1) Дебелината на стените в сутерена и на фундаментите се приема:
1. при бутобетон – не по-малка от 35 сm, а размерите на колоните – не по-малки от 40 сm;
2. при зидария от ломен камък – не по-малка от 50 сm, а размерите на колоните – не по-малки от 60 сm.
(2) При използване на плочест ломен камък се допуска намаляване на дебелината на стените на зидарията от ломен камък до 30 сm.
Чл. 150. Външните стени на сутерена се изчисляват, като се отчитат страничният земен натиск и натоварването, разположено по повърхността на терена. При липса на специални изисквания нормативният товар на повърхността на терена се приема 10 kN/m.
Раздел I.
ТЪНКОСТЕННИ СВОДЕСТИ ПОКРИТИЯ
Чл. 151. (1) Тънкостенните сводести покрития се проектират във вид на свод с двойна кривина.
(2) За зидарии на сводове с двойна кривина се използват:
1. глинени (плътни и с кухини) или силикатни тухли с марка, не по-ниска от 7,5 МРа, при отвор на свода до 18 m, и не по-ниска от 10 МРа – при по-големи отвори;
2. камъни от тежък бетон, бетон с леки добавъчни материали, автоклавни циментни клетъчни бетони тип А, както и естествени камъни с марка, не по-ниска от 5 МРа.
(3) При отвори на свода до 12 m се допуска използването на естествени камъни с марка, не по-ниска от 2,5 МРа, като дебелината на свода не трябва да е по-малка от 9 сm.
Чл. 152. Зидарии на сводове с двойна кривина, техните пети, както и горните участъци от стените в границата на 6-7 реда от зидарията под нивото на допиране на свода, се изпълняват на разтвор с марка, не по-ниска от 5 МРа.
Чл. 153. (1) Сводовете с двойна кривина се изчисляват на нецентричен натиск по условна изчислителна схема както за плоски двуставни дъги. Изчислява се една вълна от сводестото покритие в сечение с максимален огъващ момент.
(2) Изчислителното съпротивление на зидарията на сводове с дебелина 1/4 от тухлата се приема съгласно чл. 12 с коефициент 1,25.
Чл. 154. Ексцентрицитетът на нормалната сила в напречните сечения на свода и в горните участъци на стените при основни съчетания от натоварванията не трябва да превишава 0,7у, където у е разстоянието от оста на напречното сечение на свода или стената до ръба на сечението, откъм страната на ексцентрицитета.
При сводове с обтегачи за намаляване на изчислителния огъващ момент от нецентричното разполагане на обтегачите носещите пети трябва да се конструират изнесени откъм вътрешната страна на стените.
Чл. 155. Изчислителните огъващи моменти, предизвикани от удължаване на обтегачите, свиването на свода и преместването на петите, се вземат предвид само от натоварвания, действащи на свода след неговото декофриране (теглото на топлоизолацията, покрива, горното осветление, товара от сняг и др.).
Чл. 156. Модулът на деформация на зидарията на сводовете при определяне на условията в обтегачите се приема по формула (7).
Раздел II.
КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АРМИРАНАТА ЗИДАРИЯ
Чл. 157. (1) Армирането с мрежи на хоризонталните фуги на зидарията се допуска само в случаите, когато повишаването на марката на тухлите, камъните и разтворите не осигурява необходимата якост на зидарията и площта на напречното сечение на елемента не може да бъде увеличена.
(2) Количеството на армировъчните мрежи, които се вземат предвид в изчисленията на колоните и междуотворните стени, не трябва да е по-малко от 0,1 % от обема на зидарията.
Чл. 158. Армировъчните мрежи трябва да се поставят на разстояние, не по-малко от:
1. пет реда – за зидария от обикновени тухли;
2. четири реда – за зидария от удебелени тухли;
3. три реда – за зидария от керамични блокове.
Чл. 159. (1) Диаметърът на армировъчните мрежи не трябва да е по-малък от 3 mm.
(2) Диаметърът на армировката в хоризонталните фуги на зидарията не трябва да е по-голям от:
1. 6 mm – при пресичане на армировката във фугите;
2. 8 mm – при непресичане на армировката във фугите.
(3) Разстоянието между прътите на мрежата трябва да е не по-голямо от 12 сm и не по-малко от 3 сm.
(4) Фугите на зидарията на армираните каменни конструкции трябва да са с дебелина, която превишава диаметъра на армировката с не по-малко от 4 mm.
Раздел III.
ДЕФОРМАЦИОННИ ФУГИ
Чл. 160. Температурно-съсъхвателните фуги в стените на каменни сгради трябва да се разполагат в местата на възможната концентрация на температурни и съсъхвателни деформации, които могат да предизвикат недопустими за условията на експлоатация разрушения на зидарията, пукнатини, скосявания и разместване на зидарията по фугите. Разстоянието между температурно-съсъхвателните фуги се определя чрез изчисления.
Чл. 161. Максималните разстояния между температурно-съсъхвателните фуги, които се допуска да се приемат за неармирани външни стени без изчисления, са:
1. за надземни каменни стени на отоплявани сгради при дължина на армираните бетонни и стоманени елементи (щурцове, греди и т.н.), не по-голяма от 3,5 m и широчина на междуотворните стени, не по-малка от 0,8 m – по табл. 32. При дължина на елементите, по-голяма от 3,5 m, участъците на зидарията в края на елементите се проверяват с изчисления на якост и отваряне на пукнатини;
2. същото, за стени от бутобетон – по табл. 32, както за зидария от бетонни камъни на разтвор марка 5 МРа с коефициент 0,5;
3. същото, за многослойни стени – по табл. 32, за материала на основния конструктивен слой на стените;
4. за стените на неотоплявани каменни сгради и съоръжения за условията, посочени в т. 1 – по табл. 32, чрез умножаване с коефициентите:
а) 0,7 – за закрити сгради и съоръжения;
б) 0,6 – за открити съоръжения;
5. за каменните стени на подземните съоръжения и фундаментите на сгради, разположени в зоната на сезонно замръзване на почвата – по табл. 32, увеличени два пъти. За стени, разположени по-ниско от границата на сезонното замръзване на почвата, както и в зоната на вечното замръзване – без ограничения на дължината.
Таблица 32
| Разстояние между температурните фуги в m при зидарии: | ||||
| Средна температура на | от глинени тухли, керамични | от силикатни тухли, бетонни | ||
| външния въздух от | и естествени камъни, | камъни, едри блокове от | ||
| най-студената петдневка | едри блокове от бетон | силикатни бетони и | ||
| или глинени тухли | от силикатни тухли | |||
| Разтвор с марка в МРа | ||||
| 5 и по-голяма | 2,5 и по-малка | 5 и по-голяма | 2,5 и по-малка | |
| Минус 40 °С и по-ниска | 50 | 60 | 35 | 40 |
| Минус 30 °С | 70 | 90 | 50 | 60 |
| Минус 20 °С и по-висока | 100 | 120 | 70 | 80 |
Забележка. За междинни стойности на изчислителните температури разстоянията между температурните фуги се допуска да се определят чрез интерполация.
Чл. 162. Деформационните фуги в стени, свързани със стоманобетонни или стоманени конструкции, трябва да съвпадат с фугите на тези конструкции. При необходимост, в зависимост от конструктивната схема на сградата, в зидарията на стените трябва да се предвиждат допълнителни температурни фуги, без да се прави разрязване в тези места на стоманобетонните или стоманените конструкции.
Чл. 163. Фугите за слягане в стените трябва да се предвиждат във всички случаи, когато е възможно неравномерно слягане на основите на сградата или съоръжението.
Чл. 164. Деформационните фуги и фугите за слягане трябва да се проектират със зъб (федер) или с четвъртина запълване с уплътнителни еластични вложки, което изключва възможността от издуване на фугите.
Глава седма.
УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИ, ИЗПЪЛНЯВАНИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ
Чл. 165. Начинът на зидане, използван за изграждане на сгради и съоръжения при ниски температури през зимата, трябва да бъде обоснован с предварителни технико-икономически изчисления, осигуряващи оптимални показатели за стойност, трудоемкост, разход на цимент, електроенергия, гориво и др. Приетият начин на изпълнение на зидарията трябва да осигурява якост и устойчивост на конструкцията както в периода на изграждането, така и по време на експлоатацията й. Изпълнението на зидария от тухли, камъни с правилна форма и едри блокове трябва да се извършва по един от следните начини:
1. на разтвор с марка, не по-ниска от 5 МРа, с противозамръзващи химически добавки (калиев карбонат, натриев нитрит, смесени добавки и др.), които не предизвикват корозия на материалите в зидарията и се втвърдяват без затопляне;
2. по метода на замразяване на обикновени разтвори с марка, не по-ниска от 1 МРа, без химически добавки. Елементите на конструкцията трябва да имат достатъчна якост и устойчивост както в периода на първото им размразяване (при най-ниска якост на прясно размразения разтвор), така и в следващите периоди от експлоатацията на сградата. Височината на каменните конструкции, изпълнявани по метода на замразяване, не трябва да превишава 15 m. Допуска се изпълнение по начина на замразяване на фундаменти при нискоетажни сгради (до 3 етажа вкл.) от плочест камък, полаган напречно на стената на траншеята на разтвор с марка, не по-ниска от 2,5 МРа.
Чл. 166. Изчислителните съпротивления на натиск на зидарии, изпълнявани с разтвори с противозамръзващи химически добавки, се приемат равни на изчислителните съпротивления за лятна зидария съгласно табл. 2-8, в случай, че каменната зидария се предвижда да се изпълнява при средноденонощна температура на външния въздух до минус 15 °С и с понижаващ коефициент 0,9, при положение, че зидарията ще се изпълнява при температура, по-ниска от минус 15 °С.
Чл. 167. Изчислителните съпротивления на натиск на зидарии, изпълнявани по метода на замразяване и по метода на замразяване с нагряване на изгражданите конструкции на разтвори без противозамръзващи добавки след размразяване и втвърдяване на разтвора при положителни температури, се приемат по табл. 2-8 със следните коефициенти:
1. 0,9 – за тухлена и каменна зидария, изпълнявана при средноденонощна температура на външния въздух до минус 15 °С;
2. 0,8 – за тухлена и каменна зидария, изпълнявана при средноденонощна температура на външния въздух до минус 30 °С;
3. за зидарии от едроразмерни блокове изчислителните съпротивления не се намаляват.
Чл. 168. Мерките за осигуряване на необходимата крайна якост на зидарии, изпълнявани при зимни условия (повишаване на марката на разтвора, използване на тухли или камъни с по-висока якост или, в отделни случаи, използване на армиране с мрежи), трябва да бъдат дадени в работните чертежи. При зидарии, изпълнявани с разтвори с химически добавки съгласно чл. 174, мерките се прилагат за елементите на зидариите, чиято носеща способност се използва повече от 90 %. При зидарии, изпълнявани по метода на замразяване съгласно чл. 175, мерките се прилагат за елементи, чиято носеща способност се използва повече от 70 %.
Чл. 169. При зидарии на разтвори с противозамръзващи добавки, които не предизвикват корозия на армировката, коефициентите за условия на работа gc1 и gcs1, които са дадени в табл. 33, не се вземат предвид. При зидарии, изпълнявани по метода на замразяване или по метода на замразяване с изкуствено нагряване при изграждане на конструкциите, трябва да се отчита влиянието на пониженото сцепление на разтвора с камъните и армировката с въвеждане във формулите на коефициентите за условия на работа gc1 и gcs1.
Чл. 170. В работните чертежи на сгради с по-голяма етажност (9 етажа и повече), изграждани през зимата с разтвори с противозамръзващи химически добавки, трябва да се дадат необходимите междинни якости на разтвора на етажите за различните стадии на изграждане на сградите.
Чл. 171. (1) Изчисляването на носещата способност на конструкциите, изпълнявани по метода на замразяване на обикновени разтвори (без противозамръзващи добавки), трябва да се извършва: в стадии на размразяване за изчислителна якост на размразения разтвор 0,2 МРа при разтвор на портландцимент и дебелина на стените и колоните 38 сm и по-голяма; за нулева якост на размразения разтвор при разтвор на шлакопортландцимент или пуцоланов цимент, независимо от дебелината на стените и колоните, както и при разтвор на портландцимент, в случай, че дебелината на стените и колоните е по-малка от 38 сm.
(2) При изчисляване в стадия на размразяване се отчита влиянието на пониженото сцепление на разтвора с камъните и армировката с въвеждане в изчислителните формули на допълнителните коефициенти за условия на работа gc1 и gcs1, които са дадени в табл. 33.
Таблица 33
Чл. 172. (1) Якостта на зидария, изпълнена по метода на замразяване, при затопляне се определя по изчисления с отчитане на увеличената якост, достигната от разтвора в границите на цялото сечение или на част от него.
(2) Затопляне на конструкциите се допуска само след проверка чрез изчисление на тяхната носеща способност в периода на изкуственото размразяване на зидарията.
Чл. 173. Участъците на зидарията, изпълнявана по метода на замразяване (колони, междуотворни стени), в които по изчисления се получава значително увеличаване на напреженията в стадия на размразяване, трябва да се подсилят с временни стойки върху клинове през периода на размразяване и последващото втвърдяване на зидарията.
Чл. 174. (1) Изпълнението на зидария на обикновени разтвори по метода на замразяване не се допуска за конструкции:
1. от бутобетон и ломен камък;
2. подлагани в стадия на размразяване на вибрации или на значителни динамични товари;
3. подлагани в стадия на размразяване на напречни товари, чиято стойност превишава 10 % от надлъжните товари;
4. с ексцентрицитети в стадия на размразяване, които превишават 0,25у – за конструкции, които нямат горна опора, и 0,7у – при наличие на горна опора;
5. с отношение на височините на стените (колоните) към техните дебелини, които превишават в стадия на размразяване стойностите на b, установени за зидария от IV група (чл. 101-103).
(2) За конструкции без горна опора (чл. 101) граничните отношения трябва да се намалят два пъти и да се приемат, не по-големи от b = 6. В случай на превишаване на граничната допустима стройност на конструкциите при тяхното изграждане същите трябва да се подсилят с временни укрепвания, които осигуряват устойчивостта им в периода на размразяване.
Чл. 175. Като противозамръзваща добавка към разтвора се допуска да се използва само натриев нитрит в следните случаи:
1. при изграждане на влажни цехове, бани, прагове и други помещения с повишена влажност на въздуха, както и в помещения с температура на въздуха, по-висока от 40 °С;
2. при изграждане на конструкции, разположени в зона на променливо ниво на водата, и под вода, без хидроизолация.
Чл. 176. Не се допуска непосредствен контакт на разтвори с добавки на натриев нитрит и калиев карбонат с поцинковани и алуминиеви закладни части без предварителна защита от защитни покрития.
Чл. 177. Разтвори с добавка на калиев карбонат не се допуска да се използват в стени от силикатни тухли с марка, по-ниска от 10 МРа, и мразоустойчивост, по-ниска от Мрз 25.
Чл. 178. При проектиране на каменни стени с облицовки от плочи, изпълнявани едновременно със зидането при зимни условия, трябва да се отчита различната деформативност на облицовъчните слоеве и зидарията на стените и в проекта да се посочат мерките, изключващи възможността от образуване на пукнатини и отделяне на облицовката от основната зидария на стената.
Чл. 179. В работните чертежи на сградите или съоръженията, чиито каменни конструкции се предвижда да се изпълняват по метода на замразяване, освен мерките по чл. 176, трябва да се отразят и:
1. граничните височини на стените, които могат да бъдат допуснати в периода на размразяване на разтвора;
2. временните укрепвания на конструкцията (при необходимост), които трябва да се изпълнят преди изграждането на по-горележащите етажи, за периода на размразяването и втвърдяването на разтвора на зидарията.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тези норми се издават на основание чл. 201, ал. 1 на Закона за териториално и селищно устройство във връзка с чл. 4, ал. 7 от Постановление № 7 на Министерския съвет от 22 март 1984 г. за усъвършенстване на управленческите структури на отрасловите министерства (обн., ДВ, бр. 32 от 1984 г.).
§ 2. Нормите са утвърдени със Заповед № РД-14-02-785 от 23.VII.1985 г. на министъра на строителството и селищното устройство.
§ 3. Нормите влизат в сила от 1.I.1986 г. за новопроектиращи се обекти по капиталното строителство, както и за тези, за които предстои разработване на работен проект.
§ 4. Указания и тълкувания по прилагането на нормите дава министърът на строителството и селищното устройство.
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
З А П О В Е Д № РД-02-14-891 от 7 август 1998 г.
(ДВ, бр. 110 от 1998 г.)
На основание чл. 201, ал. 1 и 8 от Закона за териториално и селищно устройство утвърждавам Изменение № 1 на Нормите за проектиране на зидани конструкции, публикувани в Бюлетина за строителство и архитектура, бр. 12 от 1985 г., утвърдени със Заповед № РД-14-02-785 от 23.VII.1985 г. на министъра на строителството и селищното устройство (ДВ, бр. 5 от 1986 г.): в чл. 2 ал. 2 се изменя така:
“(2) Външните и вътрешните носещи зидани стени и колони се изпълняват от камъни, бетонни блокове, плътни и с вертикални кухини тухли, блокове от газобетон и от клетъчни и леки бетони. Материалите за зидане трябва да отговарят на следните якостни показатели:
1. камъни – марка на якост и натиск, не по-ниска от 10 МРа;
2. тухли – марка на якост и натиск, не по-ниска от 7,5 МРа;
3. блокове от газобетон и клетъчни и леки бетони – клас по якост на натиск, не по-нисък от В5.”
За МИНИСТЪР:(п) Б. Милчев
МИНИСТЕРСТВО НА СТРОИТЕЛСТВОТО И СЕЛИЩНОТО УСТРОЙСТВО
З А П О В Е Д № РД-14-02-785 София, 23.VII.1985 г.
(Обн., ДВ, бр. 5 от 1986 г.; БСА, кн. 12 от 1985 г.)
На основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство и във връзка с чл. 4, ал. 7 от Постановление Nо 7 на Министерския съвет от 22 март 1984 г. за усъвършенстване на управленските структури на отрасловите министерства (обн., ДВ, бр. 32 от 1984 г.)
У Т В Ъ Р Ж Д А В А М:
Норми за проектиране на зидани конструкции.
1. Нормите се прилагат за обекти, които започват да се проектират, и за тези, за които предстои изработване на работен проект след 01.01.1986 г.
2. Заповедта за утвърждаване на нормите да се обнародва в “Държавен вестник” и да се отпечата заедно с нормите в Бюлетина за строителство и архитектура.
3. Отменям Правилника за проектиране и изпълнение на зидани конструкции, отпечатан в брошура от Държавно издателство “Наука и изкуство”, 1954 г.
ПЪРВИ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР: Ив. Сакарев
